Решение № 249 от 12.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 235/2009 г.

Решение № 249 от 12.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 235/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 238/07 по описа на Районен съд, Пещера, по което е постановена присъда № 24 от 7.04.2008 г, потвърдена с решение на Пазарджишкия окръжен съд № 263 от 27.11.2008, по ВНОХД № 630/2008, с която подсъдимата П. И. Л. е осъдена за престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено от месец декември 1996 г. до месец май 1997 г, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, й е наложено наказание "пробация", включващо пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от една година, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от една година. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевира се нарушение на материалния закон при определяне на наказанието, произтичащо от липсата на законова възможност, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК /редакция, действала към момента на деянието/, за инкриминираното престъпление по чл. 206, ал. 1 НК "лишаването от свобода" да бъде заменено с "пробация". Иска се да бъде изменена първоинстанционната присъда, по реда на възобновяването, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, като, съобразно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК /редакция, ДВ, бр. 10/93/, на подсъдимата Л. бъде наложено наказание глоба. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъдената или неин представител не вземат участие в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е основателно. При определяне на наказанието /по отношение на подсъдимата Л./ първата инстанция е приложила действащата редакция на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, с което е нарушила материалния закон. Инкриминираните деяния, в рамките на продължаваното престъпление по чл. 206, ал. 1, са извършени в периода от месец декември 1996 г. до месец май 1997 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е действал по време на извършването му. Изключение се допуска само за случаите, обхванати от чл. 2, ал. 2 НК. Към момента на деянието, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК /ДВ, бр. 10/93/ е предвиждал, че "лишаването от свобода", когато не е предвиден най-нисък предел, се заменя с "поправителен труд" или глоба от 3 000 лв. до 10 000 /неденоминирани/ лв. Към 7.04.2008 г. /когато е постановена първоинстанционната присъда/ сред наказанията, визирани в чл. 37, ал. 1 НК, не фигурира "поправителен труд" като самостоятелно наказание /а само като пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 НК /. В същото време, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, в действаща си редакция, не е по-благоприятен за дееца, тоест, в случая, чл. 2, ал. 2 НК не намира приложение. При това положение, при определяне на наказанието на подсъдимата Л. "лишаването от свобода", при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК /ДВ, бр. 10/93/, може да бъде заменено единствено с глоба. Допуснатото нарушение на материалния закон може да бъде отстранено от настоящата инстанция, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, като присъдата бъде изменена, по реда на възобновяването, чрез отмяна на наказанието "пробация" и налагането на наказание глоба от 10 лв., какъвто е максималният възможен размер на глобата, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК /ДВ, бр. 10/93/. По тези съображения, искането се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I НО,