Решение № 5032 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3073/2016 г.

Решение № 5032 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3073/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Б. И. К., чрез адв. Д., както и по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, подадена чрез юрк. Ч., срещу Решение № 328/22.12.2015 г. по адм. д. № 293/2015 г. по описа на Административен съд Х.. В жалбите се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно в съответните неблагоприятни за касаторите части, на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска неговата отмяна в така посочените части и решаване на спора по същество със съответно отхвърляне на иска изцяло по жалбата на ГД "ИН" и уважаване на исковете изцяло - по жалбата на Б. К.. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател - Б. К., не се явява и не се представлява. С касационната жалба се иска присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ. С писмен отговор оспорва касационната жалба на ГДИН. Касационният жалбоподател - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд намира, че касационните жалби, са подадени от надлежни страни, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а касационната жалба на К. - неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията " да заплати на Б. И. К. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 9 500 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 29.05.2015 г., до окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 23.10.2012 г. до 08.05.2013 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Областна служба "Изпълнение на наказанията" – Х., във връзка с престоя му в следствения арест в [населено място], като е отхвърлил иска в останалата част, до претендирания размер от 47 520 лв., като неоснователен. С предявената пред Административен съд Х. искова молба са заявени претенции за обезщетение в размер на 3960 лв. от неосигурена достатъчна жилищна площ, в размер на 19 800 лв. от липсата на достъп до санитарен възел, в размер на 9900 лв. от лишаване от задължителния едночасов престой на открито, в размер на 3960 лв. за мръсните и непочистени килии и в размер на 9900 лв. за продължила 40 дни изолация сам в килията. Първоинстанционният съд е приел, че за период от 60 дни от претендирания в исковата молба период от 198 дни, ищецът К. е обитавал килия с площ от 8, 64 кв. м. заедно с още две лице, което прави по - малко от изискуемата площ от 4 кв. м. Приел е, че за период от 40 дни ищецът е бил изолиран сам в килия, което му причинило значителен дискомфорт. Приел е, че на ищецът не му е осигурен постоянен достъп до санитарен възел, като през деня това ставало три пъти на ден, а през нощта се налагало да ползва шише или кофа за задоволяване на физиологичните нужди. Приел е, че не е осигурен пълноценен достъп за разходка на открито, тъй като в някои дни този престой е бил под един час и освен това този престой фактически се извършвал в част от коридор, на който е избита стената. Също така, е прието за доказано и общото оплакване на К. от лошите битовите условия в килиите, изразяващи се в мръсни чаршафи, непочистени под и стени, липсата на пряка слънчева светлина и достъп до свеж въздух. Констатирано е, че лошите условия в българските арести са обсъдени в доклади от посещенията на Комитета по предотвратяване на изтезанията /КПИ/. Съдът е направил подробен анализ и на практиката на ЕСПЧ, като при определяне на размера на обезщетението се е съобразил с периода на престоя на ищеца в следствения арест и е отхвърлил частично иска. Съдът е посочил, че от показанията на изслушаните свидетели, както и от представените по делото писмени доказателства, безспорно е установено, че ищецът по време на престоя си в следствения арест, е поставен в неблагоприятни условия при изтърпяване на постановеното задържане под стража, които надвишават допустимото и неизбежно ниво, присъщо за задържането му. Така постановеното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, но неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за причинена вреда от действия и бездействия на затворническата администрация, но неправилно са установени тези вреди и съответно е определен размера на дължимото обезщетение. В тази връзка необосновано е позоваването в решението на докладите на КПИ, тъй като както сочи и административния съд, същите са за периоди много преди задържането на ищеца, а последната по-близка времево проверка, не касае ареста в [населено място]. В конкретния случай, неоснователно е прието, че за период общо от 40 дни ищецът е бил изолиран сам в килия, което се дължало на умишлено бездействие на длъжностните лица с единствената цел Б. К. да бъде поставен в неблагоприятни условия и да го унизят, и това му причинило значителен дискомфорт. Действително, видно от представената по делото справка, за определени периоди от време, с различна продължителност, Б. К. е бил настанен сам в килия. В закона обаче, няма изискване, задържаните в следствените арести да са настанени задължително с други лица. Видно е, че спрямо К. не е налагано дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", както и не е бил изолиран в единична килия, съобразно разпоредбата на чл. 120 от ЗИНЗС, тъй като такива доказателства няма представени, а и не се излагат доводи в тази насока. Видно от същата справка, за определени периоди от време е имало и други лица /Р. М., А. Х., М. К., А. С. и др. / настанени сами в килии. В тази връзка, факта, че за определен период от време ищецът е бил настанен самостоятелно в килия, не може да се приеме, че е с единствената цел да унижи К.. Следва да се отбележи, че от една страна административния съд приема, че в един период ищецът бил изолиран сам в килия, а в следващия, че килията, в която бил настанен, е пренаселена. Налице е противоречие в мотивите на съда, че от една страна, поставянето сам в килия било наказание, с цел да унижи ищеца, а от друга, когато го настанявали при други задържани, липсвало достатъчно жилищна площ. Касационната инстанция намира, че в случаите, когато Б. К., е бил настанен самостоятелно в килия, не може да се приеме, че е налице унизително отношение на длъжностните лица, тъй като това не е форма на наказание. Освен това, в голяма част от периода на цитираната от административния съд непрекъсната изолация, от 20.12.2012 г. до 02.01.2013 г., в посочените в справката четири килии, две са били празни, в едната е бил К., а в другата е имало две задържани лица, поради което не е имало при кой да бъде настанен ищеца. Следва също така да се отчете, че при задържането на Б. К., същия е бил настанен в килия № 4 заедно с лицето Л. И., за периода от 23.10.2012 г. до 07.12.2012 г. Видно от приложената пред административния съд /стр. 32 заповед от 08.12.2012 г., Л. И. е преместен в килия № 17, поради неразбирателство между задържаните лица от килия № 4. В този смисъл, настаняването самостоятелно на К., не е форма на изолиране, а е направено с цел да се предотврати възникването на конфликти и евентуално да се запази живота и здравето на задържаните лица. Видно е също така, че по делото са представени /стр. ЗЗ-35 други три заповеди, с които периодично се премества Б. К. в различни килии, заради конфликти с другите задържани или нарушаване на вътрешния ред, поради което очевидно поведението на ищеца е било в разрез с установените порядки и това е довело до неговото местене или пък настаняването му самостоятелно. В същото време, са необосновани и мотивите на първостепенния съд, че на ищеца не била осигурена минимална жилищна площ от 4 кв. м. Както беше посочено, Б. К., е бил настанен в килия № 4 от 23.10.2012 г. до 07.12.2012 г. заедно с лицето Л. И.. Килията е с площ от 8, 64 кв. м., видно от приложената /стр. 102 справка, поради което всяко от лицата е имало над 4 кв. м. осигурена площ. Действително, за период общо от около 60 дни от целия престой от 198 дни в следствения арест, Б. К. е бил заедно с още две лица в различни килии, всяка от които е с площ малко над 8 кв. м., което е под изискуемите 4 кв. м. на лице. Видно е обаче, от обсъдените по-горе претенции, че К. в случаите, когато е бил настаняван самостоятелно в килия, се е чувствал изолиран и го е възприемал като вид наказание, поради което самия той е искал да бъде настанен с други задържани лица. Видно и от показанията на свидетеля М. Б. и той е искал да преместят при него К., за да не остава ищеца сам. При това положение, макар и да не е осигурена минималната площ на всяко лице, очевидно това е ставало и по искане на самите задържани лица, като периодите през които е ставало това, не са последователни и е имало случаи, в които К. е бил само с още едно лице или дори сам в съответната килия. При това положение, макар и да е налице нарушение, то не се е отразило съществено на психичното състояние на ищеца, още повече, че както беше посочено, същия сам е искал да бъде заедно с други задържани лица. По отношение на липсата на достъп до санитарен възел, касационната инстанция намира за обосновани изводите на административния съд, че облекчаването в кофа пред очите на останалите задържани, правилно е квалифицирано, като унизително отнасяне, уронващо достойнството на лицето и само по себе си способно да предизвика неприятни изживявания, но отново не е преценен интензитета на увреждането. Видно е, че задържаните лица са имали достъп до санитарен възел три пъти дневно, като през останалата част им се е осигурявал достъп при изявено желание от тяхна страна. От това следва, че и изпитваното от ищеца неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода през процесния период не е с такъв интензитет, какъвто би бил в случай, че този достъп е бил ограничен през активната част от денонощието. По делото не са налице данни за повишена нужда при ищеца от тези потребности, предвид специфики във физиологичното му състояние или заболяване, което пък да му е причинило значителни вреди. Видно от представените с досието на К. медицинска справка и бланки за вторични медицински прегледи, по време на престоя си в следствения арест ищецът е посетил трикратно лекар, като няма посочени оплаквания свързани с проблеми при изхождането. Действително от показанията на свидетелите е видно, че извънредното отиване до тоалетна зависело от настроението на надзирателите, което налагало при нужда да се ползват кофи или шишета. В същото време, периодът на задържането – около 6 месеца и половина, не е прекалено голям, което да обуслови и значителни вреди. В решение от 27.01.2015 г. по делото "Н. и други срещу България" на ЕСПЧ, е прието, че относителната краткост на този период не изключва автоматично от обхвата на чл. 3 от Конвенцията отношението, от което се оплаква лицето, ако всички други елементи са достатъчни, за да се приведе това отношение в обхвата на тази разпоредба, но отново в същото решение /§ 241 се набляга на възможността за уединение при извършване на физиологичните нужди. Доколкото ищецът, е бил в някои периоди сам в килията, възможността за уединение е безспорна. Този факт, наред с факта на недоказаност на медицински или здравословни противопоказания, осигурения достъп през деня до тоалетна и краткия срок, макар да не изключва автоматично обхвата на чл. 3 от Конвенцията, изключва от гледна точка на събраните по делото доказателства, настъпването на някакви значителни вреди за ищеца, които да подлежат на обезщетяване. По отношение на липсата на престой на открито, касационната инстанция намира за обосновани изводите на административния съд, че такава не е осигурена в пълен обем, но отново не са преценени в съвкупност доказателствата по делото и настъпилите вредни последици за ищеца. Видно от приложената справка, за целия престой в следствения арест, ищецът е бил извеждан на обособената за тази цел място за разходка. Действително, от тази справка е видно, че е имало случаи в които разходката е продължила само 20-25 мин., вместо предвидения в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС – 1 час, но също така е имало случаи /30.11.2012, 23.01.2013, 11.02.2013 и др. /, когато е била над 1 час и 30 мин. Обосновани са обаче изводите на първостепенния съд, че пригоденото за разходка място – част от коридор с бутната стена, не осигурява в пълна степен изискването на закона за престой на открито. В същото време, при определяне размера на обезщетението следва да се отчете, че от страна на ищеца не са посочени никакви негативи свързани именно с липсата на престой на открито. Видно от показанията на изслушаните по делото свидетели, не може да се приеме, че ищеца се е чувствал засегнат или унижен от липсата на разходка на открито. Безспорно на К. му е осигурена възможност за излизане, като очевидно през това време, същия е имал контакти с други задържани лица, което би следвало да се е отразило благоприятно на психическото му състояние. По отношение на мръсните и непочистени килии, касационната инстанция намира за необосновани изводите на административния съд, че в случая е налице бездействие от страна на длъжностните лице, което е причинило вреди на ищеца. Видно от приложените по делото /стр. 37-38 протоколи за ДДД обработка на 29.10.2012 г. и на 24.04.2013 г., е извършена дезинсекция на следствения арест в [населено място]. В същото време, в становище /стр. 29 на началник сектор "Арести" към О. – Х., е посочено, че задължение на самите задържани е поддържането на чистотата в килиите, за което ежедневно им е осигурявано разтвор от "Изосан". Това се потвърждава от показанията на свидетеля Б., според който: "на нас за почистване ни даваха вода, половин шепа прах, който не се пени и един парцал и то когато си поискаш", както и частично от тези на свидетеля А., който сочи, че "препарати за почистване на килиите не дават, само вода дават". В този смисъл, дори и килиите да не са били много чисти, или както заявява свидетеля Б. "той е като градски кенеф вътре в килиите", то от самите задържани лица е зависело поддържането на хигиената в тях. В случая, административния съд неоснователно е кредитирал показанията на горепосочените свидетели, както и на свидетеля К. /майка на ищеца/ относно цялостното психично състояние на К. и претърпените от него болки и страдания. Безспорно свидетелката К. сочи, че на свижданията е виждала синът си психически много разстроен и е говорел за самоубийство, но също така заявява, че той не й е казвал причината защо се чувства по този начин, тъй като винаги е имало полицаи. Действителното, свидетелката също така сочи, че според нея състоянието на сина й е поради условията там, но това е личното й мнение, а не това на което е станала свидетел и за което следва да даде показания. По същия начин и свидетеля Б. сочи, че ищеца му е казал, че ще се обеси, но също и че не му е казвал по каква причина е бил в това състояние. От показанията на свидетеля А. е видно, че не знае причината, поради която ищецът е плачел, не му е казвал какво го притеснява. Очевидно условията в следствения арест в Х. не са много добри, но в хода на делото не са събрани доказателства, дали посоченото от свидетелите влошено психично състояние на К. се дължи на лошите условия или на самия факт на попадане в това място за задържане и факта на воденото срещу него наказателно производство. Безспорно е, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страданията. В тази връзка, настоящата инстанция не споделя заключението на съда, че справедливия размер на обезщетението е 9500 лв. Поради това, настоящата инстанция счита, че решението в частта относно размера на присъденото обезщетение следва да се отмени като същото бъде намалено. При преценката на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо, обезщетение в размер на 800 лв. за преживените от Б. К. страдания, до който размер следва да се потвърди решението на административния съд, а за разликата до пълната присъдена сума решението се отмени като неправилно. С оглед гореизложеното подадената от К. касационна жалба е изцяло неоснователна, а таза на ГД "ИН", е частично основателна, относно размера на присъденото обезщетение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение