Решение № 5636 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2012 г.

Решение № 5636 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Сливен (ОДМВР), против Решение № 66/12.06.2012 г., постановено по а. д. № 93/2012 г. по описа на Административен съд Сливен (АССл). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССл е отменил като незаконосъобразна Заповед рег. № 395/26.03.2012 г. на директора на ОДМВР, с която за това, че старши инспектор Петър Димитров Петров, началник на Група "Опазване на обществения ред" (ГООР), Сектор ""ОП", РУП при ОДМВР, категория В, за времето от 30.01.2012 г. до 08.02.2012 г., след като е получил преписка рег. № 1444/30.01.2012 г. по описа на Районно управление "Полиция" - Сливен (РУП), не е предприел действия за изясняване на сигнала, с което не е изпълнил вменените му задължения по типова длъжностна характеристика рег. № К-11071/19.10.2010 г. и изискванията на чл. 5, ал. 2 от Инструкция рег. № Iз-2843/29.11.2010 г. за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер (Инструкцията), поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 225, чл. 226, ал. 1, т. 2, чл. 228, т. 3 и чл. 229 от ЗМВР, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Недоволен от решението, директорът на ОДМВР го обжалва. Счита същото за неправилно, поради допуснати от АССл при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Петров. Ответната страна - Петър Петров, чрез подаденото от него писмено "Възражение", счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетото за установено от фактическа страна от състава на АССл. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е факта, дали Инструкцията е била известна на Петров или не. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Спорният фактически момент - запознат ли е Петров с Инструкцията, е следвало да бъде доказан по делото. Доказателствената тежест за установяването му, съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК, лежи върху административния орган. При това, доказването не може да стане чрез задаването на въпроси към Петров. Последният, видно от текста на жалбата му (л. 6, абз. 1 от делото), е направил вече изявление, с което отрича запознаването си с нея. При това положение, административният орган, познаващ становището на жалбоподателя след подаването на жалбата му чрез него, е бил длъжен да ангажира доказателства в обратната посока. Чрез недопускането на поставения от юк. Алексиев въпрос в съд. заседание на 21.05.2012 г. не е извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обратно, при наличието на изричната норма (чл. 170, ал. 1) от АПК, съставът е постъпил законосъобразно и правилно. Неоснователен е и вторият довод във връзка с изясняването на спорния фактически момент. Присъствието на Инструкцията в РУП не означава, че може и трябва да се направи извод, че Петров е запознат с нея. И в този случай водещо е процесуалното задължение за доказването на релевантните факти от страните. Чрез предположение, колкото и вероятно да е то, не може да се замени задължението за доказване на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При така установеното, ВАС споделя изложените от състава на АССл правни съждения и изводи, поради което не счита за необходимо да ги преповтаря. Нещо повече - при служебната проверка за прилагането на материалния закон, настоящият състав установи и друго нарушение, допуснато от издателя на отменената заповед. Видно от текста на нормата, за която се твърди в заповедта, че е нарушена от Петров (чл. 5, ал. 2 от Инструкцията), тя задължава "ръководителя на съответната структура" да разпореди завеждането на сигнала в общия входящ дневник и да определи служител, който да извърши проверка в срока по чл. 9, ал. 1. От своя страна чл. 4, т. 1 - 4 от същата Инструкция изброява лимитативно структурите на МВР за работа със заявителски материали. Сред тях не фигурира структурата "ГООР". Най-ниската в йерархията на МВР от посочените в нормата, е районното управление. Тълкуването на двете норми - чл. 4 и чл. 5 от Инструкцията сочи, че задължения от типа на вменените на Петров, могат да се изискват и предявяват към началника на РУП Сливен и горестоящите ръководители на посочените в чл. 4 структури, но не и към него, в качеството му на началник на ГООР. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане от ответника по касационната жалба за присъждане на направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция. С оглед правните изводи на ВАС то се явява основателно. Предвид представения Договор за правна защита и съдействие, искането е доказано до размер на 300,00 лева, за които следва да бъде осъдено ОДМВР да ги заплати на Петров. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС