Решение № 9067 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4296/2018 г.

Решение № 9067 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4296/2018 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител срещу решение № 463 от 24.1.2018 г., постановено по адм. дело № 4301 по описа за 2017 г. на Административен съд С. град, с което е отменено изцяло решение № 11/123/00909/301/04/01 от 9.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция на "М. Е. " ЕООД, гр. С., представлявано от управител К. Н. Ж. в размер на 369623,64 лв. Касаторът твърди, че решението и е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си в касационната жалба. Поради което иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови решение по същество като се отхвърли първоинстанционната жалба на дружеството. Претендира заплащане на разноските за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "М. Е." ЕООД, чрез управителя Г. З. я оспорва в представен по делото отговор от 23.03.2018 г. като излага съображения за правилност на така постановеното съдебно решение. Поддържа тези си доводи и в съдебно заседание чрез процесуалния представител и в представена по делото писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение № 11/123/00909/301/04/01 от 9.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция на "М. Е." ЕООД, гр. С., представлявано от управител К. Н. Ж. в размер на 369623,64 лв. За да отмени акта на изпълнителния директор съда е приел, че в административния акт липсват мотиви относно размера на наложената финансова санкция. Поради което е прието, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК, тъй като решението не било мотивирано и не били описани изцяло фактите, водещи до налагането на финансовата корекция. Приел е, че неправилно е наложена 100 % финансова корекция на полученото плащане, което би било допустимо само в изключителни случаи, а не били изложили мотиви защо не се прилага диференциран метод, съгласно нормативните изисквания. Без органът да бил изложил мотиви защо избира да наложи 100 % санкция, поради което административния акт бил незаконосъобразен. Решението е неправилно. Поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационните оплаквания се съсредоточават както по отношение за неправилна преценка на фактите, така и относно приложимите правни норми. Доводите са подробни и се споделят от настоящата инстанция. Няма допуснати съществени нарушения на административните правила по издаване на административния акт, същият е мотивиран както с фактически, така и с правни основания. Формата на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК е спазена. Видно от мотивите на съдебното решение актът на административният орган е отменен на процесуално основание за липса на мотиви и преписката е върната на изпълнителния директор за излагане на такива. Изводите на съда не кореспондират със събраните по делото данни и доказателства. Делото е решено в едно съдебно заседание и няма спор за факти. Дружеството е кандидатствало с всички документи и е било одобрено за безвъзмездна финансова помощ по мярка "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В резултат е сключен договор № 11/123/0009 от 17.7.2013 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 123 от ПРСР 2007-2013 г., по който е била подадена заявка за окончателно плащане № 11/123/00909/301 от 21.7.2015 г. и е получена безвъзмездна финансова помощ в размер на пълната сума 369623,64 лв. с дата на плащане 23.9.2015 г. Предвид разпоредбите на договора и Наредба № 18 от 26.6.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" от ПРСР 2007-2013 г. от ДФ "Земеделие" са направени проверки на място за периода м. 11.2016 г. При извършването на тези проверки безспорно е установено, че инсталациите за производство на дървени въглища не работят, няма налична суровина и складови наличности с готова продукция. Установено е, че още на 31.5.2016 г. са освободени всички работници в предприятието, а последните фактури са от м. май. 2016 г. Липсвал актив - мотокар DH20.30.55.ST. Установени са и щети по коминните тела, което предполага пълна невъзможност на инсталацията да работи. На дружеството, получател по безвъзмездната помощ е дадена възможност и срок да възстанови функционалността на предприятието за производство на дървени въглища. Което не е направено. Няма уведомяване на ДФ Земеделие за настъпили щети и данни за временна невъзможност да се изпълняват задълженията по сключения договор. Поради което са анализирани тези факти, неоспорени от дружеството, както и визираните в Наредбата и договора правни постановки и е направен извод за незпълнение на този договор и наличие на предпоставки за финансова корекция. Дружеството е твърдяло временно преустановяване на дейността, след като е било уведомено за процедурата, но не е представило никакви данни за временност на ситуацията, нито е изпълнило предписанията за възобновяване в дадените срокове. Като резултат е издадено оспореното пред административния съд решение, в което са изложени всички факти, анализиран е договора и е стигнато до извод за нарушение както на разпоредби на Наредбата, така и на сключения конкретен договор, поради което е наложена финансова корекция. Тези факти не са оспорени от дружеството. Съдът е разгледал наличието на мотиви в обжалваното решение и е преценил, че липсват такива по отношение размера на наложената санкция. Приел е, че производствената дейност на обекта не е преустановена, а жалбоподателя бил направил постъпки за изграждане на трафопост. Както и, че административния орган не бил обосновал невъзможността на инсталациите да работят поради щети в коминните системи, а и дружеството било продавало вече продукция. По този начин съда е мотивирал отмяна на административния акт, както поради нарушение на процесуалните правила относно излагане на мотиви към него, така и поради липса на достатъчно данни за допуснато такова нарушение от дружеството, което да налага изцяло корекция на получените безвъзмездни средства. Тези изводи не кореспондират с договореностите по сключения договор, нито с нормите уреждащи такива корекции, нито с фактите по делото. Не могат да бъдат споделени изводите относно преценката на съда по фактите. Относно дейността на предприятието не се оспорват нито направените проверки на място, нито, че действително е спряна работата му още през м. май 2016 г., т. е. само няколко месеца след сключване на договора и отпускане на помощта. Не се оспорва и, че липсва актив, по каквато и да е причина, нито, че е налице нарушение на коминните тела. Като резултат същите не могат да осигуряват в достатъчна степен защита на работещите, така, че няма нужда да бъде доказвана функционалността на обекта, същата изцяло зависи от тях при положение, че е за процес по създаване на дървени въглища. За кратко време може и да е имало дейност, но е безспорно, че повече от 6 месеца до проверките предприятието изцяло не работи. Според правилата на Наредбата и конкретния сключен договор в раздел IV - Права и задължения на страните - Фондът има право да упражнява постоянен контрол за целевото използване на инвестицията като съгласно чл. 4.2. б."а" има право да извършва проверки на място. Извършените проверки в конкретния случай не са оспорени. Напротив дружеството признава, че предприятието не работи. Съгласно чл. 4.17. б."г" в срок от 5 години е длъжен да не преустановява подпомаганата дейност, освен поради изменящи се сезонни условия за производство. Според текста на чл. 4.4. от договора Фондът има право да иска възстановяване на ЦЯЛАТА сума, когато б."б" - ползвателя не изпълнява задълженията си по този договор и Наредба 18, когато при проверка се установи неизпълнение. Следвателно, за да наложи възстановяване на цялата сума следва да е налице някое от посочените условия. Настоящият състав не споделя изводите на административния съд, че се налага излагане на отделни мотиви от тези, вече изложени в административния акт. Органът, в правомощията си по Наредба 18, и въз основа но договора, сключен между страните е направил проверка за надлежното и договорено изразходване на инвестицията, която е преведена в пълен размер на ползвателя и е установил, че не само към момента на проверката предприятието не работи, но този факт не се отрича от ползвателя и е в неизпълнеие още от м. май. 2016 г., т. е. шест месеца преди проверката, когато са освободени работниците и са налице други пропуски свързани с електроподаването. Т. е. след сключване на договора е налице само няколко месеца работа и същата е преустановена. Поради което има основание за налагане на санкция. Няма нарушение на административния орган и по отношение на проведената процедура по налагането й. Напротив спазени са всички уведомявания, даване на възможност да се отстранят пропуските и се възобнови дейността. Което не само, че не е направено, но се се въвежда и ново твърдение, че били спрели през м. 11.2016 г. поради сезонни условия на работа. Което не кореспондира изобщо с данните, посочени от самото дружество в документите по заявлението, че дейността му не се влияе от сезонните условия. С. Н. 18, приложима в настоящия случай, чл. 51 - е визирано, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ РА може да поиска връщане на вече изплатените суми, заедно със законната лихва върху тях. според ал. 2 трябва да се вземат предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Като във второто изречение е направена конкретизацията, която е относима в настоящия случай - степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността зависи от времето, през което траят тези последици или за отстраняването им. Според ал. 3 от същата наредба разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми т. 5 - когато ползвателя на помощта не изпълнява условието по чл. 48, ал. 1, т. 4 от нея - да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. В конкретния случай е сключен договор с изрично задължение за срок от 5 години от сключване на договора за отпускане на финансова помощ да не се преустановява дейността, освен при променящи се сезонни условия за производство. В настоящия случай е преустановена дейността по съвсем други причини. В този договор изрично е посочено, че при неизпълнение на някое от задълженията по този договор или по Наредбата се налага възстановяване на цялата сума. Която е преведена в пълен размер в настоящия случай. Без да се правят други преценки. З. Н. № 18 дава общия обем преценки, които следва да бъдат направени при връщане на вече платените суми, но конкретната такава е по настоящия сключения договор, който страните при обсъждане на предмета и на задълженията по него са се договорили, че при неизпълнение на определен обем задължения възстановяването на безвъзмездно дадената сума ще е в пълен размер. По тези причини не могат изобщо да бъдат споделени изводите на решаващия съда за липса на мотиви относно размера на наложената санкция или възможността за работа на предприятието при липса на определени задължителни части /комини/ от него, тъй като няма какво друго да бъде изложено. Или за липса на правни основания за налагане на корекция. Договорните задължения са съвсем конкретни, не са оспорени и въпреки особения статут на Фонда, като страна по договор за предоставяне на безвъзмездна помощ, изпълнението им е не по-малко задължително за всяка една от сключващите го страни. Поради което следва да се приеме, че издадения акт - решение за налагане на финансова корекция е законосъобразен. Издаден е от орган, на когото са възложени такива правомощия, мотивиран е и фактическите констатации в него не са оборени от корегираната страна. Предоставянето на безвъзмездна помощ по определена мярка е привилегия, за която всеки кандидатстващ следва да бъде изряден и за да запази ползата от нея, следва да изпълнява и спазва всички задължения, възникнали за него от сключването на договора, които не се изчерпват само с няколко месеца работа. До обсъждането на която изобщо не се е стигнало, тъй като вече е била преустановена дейността и то не еднократно и не за кратко. Поради което решението на съда се явява постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, в несъотвествие с фактите и правото по конкретното дело, поради което трябва да бъде отменено. Няма пречка да бъде постановено решение по същество като жалбата, подадена пред административния съд от "М. Е." ЕООД бъде отхвърлена. На касатора се следват разноски под формата на юристконсултско възнаграждение в размер на общо 400 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение