Решение № 5165 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. М., гражданин на Сирия, чрез адв. Р. Георгиев, срещу решение 642 от 24.01.2025г., постановено по адм. дело 1455/2024г. на Административен съд Хасково, с която е отхвърлена жалбата му срещу решението 12485/02.12.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р.България, с което му е отказано на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, необоснованост и противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 642/24.01.2025 г., постановено по адм. дело 1455/2024 г. на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на Р. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 12485от 02.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът счита, че административния орган правилно е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това съдът приема за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто, първоинстанционният съд правилно приема, че Р.М. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с общата обстановка на сигурност в Сирия заради продължаващата там война, както и с опасения да не бъде мобилизиран за военна служба. Видно от интервюто чужденеца разказва, че е роден и живял в [населено място], обл. Дейр Ал зор и от там е напуснал родината си. Също така споделя, че родното му село е под контрола на кюрдските сили, правителствени сили и ислямската групировка ДАЕШ. Посочва, че лично не е бил засегнат от войната, но брат му е загинал през 2017 г., вследствие на взрив. Р.М., твърди че не е отбил задължителната военна служба и не е получавал призовки за армията, но се опасява да не бъде призован.споделя, че през 2017 г., когато ислямската групировка ДАЕШ поема контрола над родното му село е поискала от него да се присъедини към тях и да воюва за тях. Чуждия гражданин е заявил, че не би се завърнал в страната си на произход, защото там нямало бъдеще за него, нямало работа и не можел да получава добри доходи. Споделя, че в страната си по произход не е имал проблеми заради своята етническа принадлежност и религия, не е имал проблеми със сирийските власти и не е бил арестуван, съден или осъждан, както и че не е членувал в политически партии или организации. В допълнение е посочил, че в района където живее се намирал под контрол на шиитите и през 2023г. е бил задържан от същите и отведен в тяхна база, с цел да се присъедини към тях и да воюва на тяхна страна, но успял да избяга. Ето защо касационната инстанция намира, че не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Следва да се посочи, че твърденията за преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията, съгласно Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. По време на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозни убеждения, или поради други морални убеждения. Също така правилно административния съд е приел, че по делото няма данни спрямо чужденеца властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на Р.М.. Правилно Административен съд Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, съобразно бежанската история и актуална информация относно обстановката в Сирия, съобразно представени справки. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив, изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Още повече, че цялото му семейство живее необезпокоявано в Сирия. Представената пред настоящата касационна инстанция нова справка относно обстановката в Сирия, не сочи на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Относно преценката приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите в тази насока се подкрепят от представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в държавата му на произход по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение