Решение № 2256 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2008 г.

Решение № 2256 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Парашкева Стефанова Кръстева, Любен Богданов Радев, Димитър Петров Пашкулов, Елена Костадинова Турланова, Стоянчо Атанасов Ташев, Димитър Костадинов Дончев, Парашкева Атанасова Костадинова, Росица Стефанова Дончева, Недялка Костадинова Дончева, подадена чрез процесуален представител адвокат Надежда Махмудиева против решение № 60/18.01.2008 г. постановено по адм. д. № 333/2006 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Административно отделение, I състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 2544/29.12.2000 г. на областен управител на област Пловдив в частта, в която по заявление за обезщетяване № 96-00-481/20.02.1998 г. относно отчужден по ЗОЕГПНС имот в гр. Пловдив, върху който е изградено кръстовище на бул. "Шести септември" - бул. "Цар Борис III Обединител" е определен начин на обезщетение на наследниците на Христо Димитров Дончев с жилищни компенсаторни записи. Изложени са съображения за недопустимост на съдебното решение, тъй като с него е пререшен въпрос, по който Върховният административен съд се е произнесъл с влязло в сила решение постановено по кас. д. № 9580/2005 г., както и за неправилността на същото, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Поради това жалбоподателите молят съда да го отмени и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано делото пред първата инстанция. Ответниците в настоящото производство не се представляват в проведеното заседание по съществото на спора и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока на чл. 211 от АПК от легитимирани лица, намира същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. д. № 333/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, АО, I състав е образувано след връщане на делото за ново разглеждане съгласно решение № 2074/24.02.2006 г. на ВАС, III отделение, по кас. д. № 9580/2005 г., с което е отменено решение от 15.06.2005 г. по адм. д. № 1526/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта относно определения с него начин на обезщетяване посредством реално възстановяване на собственост върху самостоятелни обекти - магазини, при което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При разглеждането на жалбата, подадена от наследниците на Христо Димитров Дончев срещу заповед № 2544/29.12.2000 г. на областен управител на област Пловдив, съдът е съобразил, че заповедта е изменена с предходно, частично влязло в сила съдебно решение, по отношение на кръга на правоимащите лица (всички наследници на Христо Димитров Дончев), вида и обема на одържавеното имущество (имот с площ в размер общо на 466.68 кв. м), поради което делото е върнато за ново разглеждане само, в частта по жалбата срещу определения със заповед № 2544/2000 г. начин на обезщетяване. В мотивите на решение № 2074/24.02.2006 г. постановено по кас. д. № 9580/2005 г. на ВАС, III отделение е прието, че при постановяване на решението от 15.06.2005 г. по адм. д. № 1526/2003 г. на ПОС, АО) образувано след отмяната на решение от 12.07.2002 г. по адм. д. № 297/2001 г. на ПОС и връщането му за ново разглеждане - спорът не е изяснен в достатъчна степен от фактическа страна, поради което съдът не може да постанови решение по съществото на спора. При това са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд, след допълнително събиране на доказателства относно обектите, осъществени в подлезното съоръжение на кръстовището на бул. "Шести септември" и бул. "Цар Борис III Обединител" в гр. Пловдив, в което попада терена на отчуждения имот, да се произнесе по основателността на заявената от жалбоподателите претенция за признаване на право на обезщетение с реално възстановяване на собственост върху посочените търговски обекти или части от тях. Във връзка с оплакванията на касационните жалбоподатели, че решението на първоинстанционния съд се явява трето поред на ПОС по жалбата срещу заповед № 2544/29.12.2000 г. на областен управител на област Пловдив следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство е законосъобразността на решение № 60/18.01.2008 г. на ПОС, АО, I състав, с което са изпълнени задължителни указания, дадени с решение № 2074/24.02.2006 г. по кас. д. № 9580/2005 г. на ВАС. Още повече, че последното решение, в т. ч. спазено ли е изискването на чл. 227, ал. 1 АПК при постановяването му, не са предмет на касационната проверка. Противно на обективираните в касационната жалба твърдения, в решението на ВАС, постановено по кас. д. № 9580/2005 г. липсва произнасяне по съществото на искането за признаване право на обезщетяване с реално обособени обекти от подлезно пространство, като обезщетение за отчуждения имот - с него е отменено решението на ПОС, в частта, в която право на такова обезщетяване е признато и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на този съд. Предвид изложеното не би могло да се приеме, че в случая е налице касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на обжалваното решение. В решение № 60/18.01.2008 г. по адм. д. № 333/2006 г. съдът е приел, че със заповед № 2544/29.12.2000 г. на областен управител на област Пловдив, на Парашкева Стефанова Кръстева, като наследник на Христо Димитров Дончев, е признато право на обезщетяване с жилищни компенсаторни записи съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3, вр. чл. 5, ал. 1 ЗОСОИ, за полагаемия й се дял от имущество одържавено по ЗОЕГПНС - два магазина в партера на масивна сграда в гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7, цялата със застроена площ 164 кв. м, тристайно жилище в същата сграда, 1/2 ид. част от избено, таванско помещение, общите части на сградата и дворното място, цялото от 302.68 кв. м; сградите в имота са съборени - теренът попада в кръстовище с пешеходен подлез на бул. "Шести септември" и "Цар Борис III Обединител" в гр. Пловдив; с решение по адм. д. № 297/2001 г. на ПОС, II състав, постановено по първоначалната жалба на наследниците на Христо Димитров Дончев, общата площ на отчуждения имот (застроена и незастроена) е определена от съда в размер на 466.68 кв. м и е разпоредено определяне на обезщетение на всички наследници, с изключение на тези, необжалвали заповед № 2544/29.12.2000 г. - Стоянка и Мария Дончеви; решението е обжалвано в частта, в която е потвърден определения от административния орган начин на обезщетяване и при това - отменено с решение по кас. д. № 4484/2003 г. на ВАС, III отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане с указания за конституиране на заинтересовани лица и изясняване характера на собствеността на магазините в подлеза; в тази връзка е образувано адм. д. № 1526/2003 г., по което с решение от 15.06.2005 г. на основание чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ на жалбоподателите е признато право на обезщетяване чрез реално възстановяване на собственост на магазини в подлезното пространство, на кръстовището на бул. "Шести септември" и бул. "Цар Борис III Обединител" в гр. Пловдив; след отмяната на последното по касационна жалба, подадена от областния управител на област Пловдив (с решение № 2074/24.02.2006 г. по кас. д. № 9580/2005 г. на ВАС, III отделение), делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС, при което е образувано адм. д. № 333/2006 г.; по последното, в резултат осъществената от съда съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства и заключенията на изслушаните съдебно - технически експертизи, са направени констатации, че отчужденият от наследодателя на жалбоподателите имот не съществува реално - сградата е съборена, върху терена е осъществено кръстовище с пешеходен подлез в периода 1968 г. - 1971 г., и по - конкретно североизточна част, в която попадат магазини №№ 1 и 2 и частично - магазини №№ 3 и 4, с обща площ 35.20 кв. м (индивидуализирани по приложената към заключението на в. л. Жеков скица), стълбище, част от пешеходно пространство, булевард, зелени площи и тротоар; предвид установеното от фактическа страна, че върху имота преди 25.02.1992 г. е осъществено пътно - транспортно съоръжение, имащо характера на публична общинска собственост на община Пловдив) чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от Закона за пътищата, определят като основен елементи на пътищата - пътните съоръжения, в т. ч. и подлезите според § 1, т. 3 ДР ЗП, които са публична общинска собственост по силата на закона е направен извода, че жалбоподателите нямат право да избират начин на обезщетяване с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ и правилно са обезщетени с компенсаторни записи. Решението е правилно. Обосновани и в съответствие с приложимия материален закон са направените от съда фактически и правни изводи, че по отношение на одържавения от общия им наследодател недвижим имот, не са налице предпоставките за реално възстановяване на собственост при условията на чл. 2, ал. 5, предложение второ ЗОСОИ, според която собствениците имат право да искат реално възстановяване на самостоятелни обекти (парцели, сгради, апартаменти, магазини и др. подобни) придобити от държавата, общините, обществените организации или от техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ срещу преотстъпване на право на строеж или в замяна на отчуждената им собственост. Правилно в тази връзка, след като е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и наведените от страните доводи, съдът е приел, че отчужденият имот попада в терен застроен с пътно кръстовище и подлез, осъществени най - късно към 1971 г. съобразно регулационните предвиждания, поради което е станал публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, отпреди 25.02.1992 г. Доколкото разграничението на собствеността на публична и частна е проведено за първи път с Конституцията на РБ от 1991 г. и едва през 1996 г., с приемането на Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост, е отграничен режима на обектите държавна и общинска собственост, в подкрепа на схващането застъпено от първоинстанционния съд, следва да се отбележи разпоредбата на чл. 1 от Закона за пътищата (обн. ДВ бр. 93/69 г., понастоящем отменен), която определя пътищата в Р България, съответно като общонародна собственост - в първоначалната редакция и като публична - след изменението й по ДВ бр. 87/97 г. Следователно, правилен е направеният от съда краен извод, че отчужденият имот е станал публична общинска собственост преди 25.02.1992 г., поради което в този случай съгласно чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ, собствениците нямат право да избират начина на обезщетяването им и правилно са обезщетени по единствено възможния за това способ - с компенсаторни записи. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, решението е обосновано и съобразено с приложимия материален закон. Поради това следва да се приеме, че не са налице релевираните от жалбоподателите касационни основания и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК