Решение № 476 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6633/2013 г.

Решение № 476 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6633/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на В. М. С. за отмяна на влязло в сила решение № 254 от 25.07.13 г., постановено по гр. дело № 1969/12 г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен искът на същата страна против [фирма] [населено място] за обявяване нищожност на съдебно решение № 37 от 29.08.98 г. по гр. дело № 394/97 г. на АРС. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че е узнал за постановеното решение на 24.09.13 г. от служебния защитник, когато срокът за обжалване е бил изтекъл. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по молбата [фирма] счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителят заявява, че съдът е допуснал нарушение при връчването на съобщението за изготвения съдебен акт, но това твърдение не се оправдава от фактическа и правна страна. От данните по делото се установява, че молителят е бил представляван в процеса от служебен защитник. Съобщение с препис от постановеното решение на районния съд е връчено редовно на адв. К. на 29.07.2013 г. при спазване на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, която повелява, че съобщенията се връчват на страната или на пълномощника по делото. От тази дата е започнал да тече срокът за обжалване. Обстоятелството, че с писмена молба от 20.08.13 г. адв. К. е поискала заверени преписи от документи по делото, в т.ч. и решението във връзка с отчета й като служебен защитник, не може да наложи други изводи при наличието на данни за изпълнена процедура по чл. 259, ал. 1 ГПК. Ето защо в случая следва да се приеме, че не са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата следва да бъде оставена без уважение като не основателна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.