Решение № 4165 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2012 г.

Решение № 4165 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Валери Атанасов Атанасов, гр. Свищов, ул. "Акад. Ал. Божинов" № 8, ет. 2, ап. 21 срещу решение № 427 от 17.07.2012 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 483/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Атанасов срещу отказ на началника на районно управление "Полиция", гр. Свищов, № 114 от 5.03.2012 г., за подновяване на разрешение за носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел за недоказана по делото нуждата от носене на огнестрелно оръжие. Не отчел, че в рамките на административното производство посочил основателни причини, които обосновават необходимостта от носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Съдът не отчел също така факта, че бил титуляр на разрешително за оръжие от претендирания тип, което по категоричен начин установява възможност да боравене с него. Боравенето със значителни парични средства във връзка с осъществяване на регламентирана търговска дейност, при наличие на данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото е законово основание за издаване на исканото разрешение. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени обжалвания отказ.

Ответникът по касационната жалба - началникът на районно управление "Полиция", гр. Свищов, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспорения отказ е издаден при спазване на материалния закон - чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил, че не са доказани твърдяните граждански цели и с оглед на това правилно приложил материалния закон. Решението е в съответствие с чл. 6 и 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Със заявление, вх. № 557 от 25.01.2012 г. Атанасов поискал от началника на районното управление да му бъде подновено разрешението за носене и съхраняване на късо бойно оръжие. Към заявлението приложил документите по чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ.

1. В заявлението не били посочени мотиви за носене и съхранение на оръжието и органът изискал Атанасов да посочи такива.

1. С допълнение към заявлението Атанасов посочил като мотиви: значително увеличеното през последните три години ниво на престъпност; осъществяваната от името и за сметка на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория "Гентри" ООД търговска дейност, във връзка с която му се налагало често да пътува и да разполага със значително количество парични средства в брой; отговаря на другите изисквания по чл. 58 ЗОБВВПИ.

1. Органът извършил проверка и констатирал, че Атанасов живее на постоянен адрес, разполага с необходимите средства за съхранение на оръжие, не страда от психическо заболяване, няма регистрирани противообществени прояви, не е извършвал престъпления, не е конфликтна личност; не е нарушавал обществения ред; срещу него и семейството му няма регистрирани жалби за заплахи; няма сигнали за саморазправа или неправомерно ползване на оръжие.

1. На 5.03.2012 г. началникът на районно управление "Полиция" издал, на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, отказ, рег. № 114, с мотиви - недоказана необходимост от носене и съхраняване на оръжие.

1. Отказът бил връчен на Атанасов на 27.03.2012 г.

1. Атанасов оспорил отказа пред директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Велико Търново като допълнително посочил, че притежавания от търговското дружество лек автомобил бил обект на опит за противозаконно отнемане.

1. С решение № Я-11826 от 18.04.2012 г. директорът на Областната дирекция отхвърлил жалбата като неоснователна.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при подробно изложени фактически и правни основания за издаването й и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че ангажираните от Атанасов доказателства не обосновават наличие на основателни причини за разрешаване носенето на оръжие с исканата от закона цел - самоотбрана. Приел, че такива основания не са нито оценката на Атанасов за нивото на престъпност, нито извършваната от него търговска дейност, нито опита за посегателството върху автомобила, собственост на управляваната от него фирма. Съдът приел, че не е налице дори и твърдяната от Атанасов необходимост за охрана на собствеността му, което само по себе си е служебна, а не гражданска цел. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата като неоснователна.

Изводът на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Безспорно е, че Атанасов е пълнолетен български гражданин, който иска да му бъде издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие в качеството на физическо лице. Безспорно е, че твърдяното основание за исканото разрешение е "самоохрана и охрана на собствеността", обоснована с търговската дейност извършвана от касатора чрез юридическо лице на което е управител и в което е съдружник. Не се спори, че по отношение на касатора не са налице отрицателните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 ЗОБВВПИ. Спорът е досежно наличието на предпоставката по т. 10 - основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, и с оглед на това обосноваността на фактическите констатации на съда и тяхната правна квалификация.

В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая касационният жалбоподател фактически обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от него търговска дейност, както и с общото ниво на престъпност. Тези доводи, както правилно приел съда, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ.

Съдът прецизно, пункт по пункт, обсъдил всички възражения на касатора. Изложил подробни аргументи за неоснователността на доводите на касатора и за неотносимостта им към визираните в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ граждански цели и в частност за самоотбрана. Правилен е изводът на съда, че по делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да може да се обоснове незаконосъобразност на извода на органа за липса на твърдяната гражданска цел. Не са налице данни за необходимост от самоотбрана и както обосновано сочи в мотивите си съдът твърденията на касатора са за хипотетична и поради това несигурна нужда от защита. Настоящата инстанция няма какво да добави към мотивите на съда още повече, че твърдението на касатора за необоснованост на съдебното решение е общо и не е подкрепено с нито един фактически довод. Общото твърдение за необоснованост на съдебното решение, повторено дори два пъти, не го прави обосновано и основателно.

Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт, както обосновано приел и съдът, е фактът, че на касатора било издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително за продължава срока му на действие.

Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, обосновал фактическите си и правни изводи и приложил правилно материалния закон. В хода на съдебното производство не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,