Решение № 10834 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2012 г.

Решение № 10834 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производство по чл. 208 АПК. Касаторът Станислава Иванова Андреева от гр. Хасково моли да бъде отменено решение № 15038/17.11.2011 г. по адм. д. № 5235/2010 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с която е отхвърлена жалбата и против заповед № РД-46-13/07.01.2010 г. на министъра на земеделието и храните като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания като необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли да бъде признато искането за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Ответникът - Министъра на земеделието и храните, чрез юрк. Филева, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Станислава Андреева против заповед № РД-46-13/07.01.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ по заявление вх. № АО-1645/14.11.2007 г., тъй като не е доказана площта на земеделските земи от архивните документи, въз основа на която да е възможно определяне размера на обезщетението. Решението е правилно и законосъобразно. Изложените от съда съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът правилно е приел, че твърдението на жалбоподателката е недоказано и съответно площта на изоставените имоти не може да бъде установена въз основа посочената в молбата за ликвидиране, ориентировъчна парична стойност, определена от нейния наследодател. Правилно е посочено, че "молба за ликвидиране" не съдържа всички изискуеми реквизити по т. 7, поради което и не установява размера на имотите, за които се претендира признаване на право на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването, диспозиран в отхвърляне на жалбата срещу заповедта за отказано право на обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 2, 3 и 4 от ППЗСПЗЗ е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен за случая регламента по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. С доказателствата по делото фактическите обстоятелства, обосновали административния отказ не са оборени и не е доказана площта на земеделските земи от архивните документи, въз основа на която да е възможно определяне размера на обезщетението. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че възраженията в касационната жалба са неоснователни, обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави сила. Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,