Решение № 7678 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2018 г.

Решение № 7678 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. в качеството му на инспектор при Районно управление на МВР – гр. М. срещу решение № 219/17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 124/2018 г. по описа на Административен съд – гр. М., с което е отменена заповед с рег. № 1808 зз-11/07.02.2018 г., издадена от посочения по-горе инспектор, с която е наредено задържането на Г. Н. от [населено място] за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради наличие на данни за съпричастност към извършено престъпление. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е налице признание, че действително в оспорената пред съда заповед поради прибързаност е написано името на задържаното лице и на двете места и като име на органа и като име на задържаното лице, но тази допусната техническа грешка твърди, че е коригирана. Останалите изискуеми реквизити на заповедта касаторът твърди, че са попълнени правилно съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Затова иска от съда да се приеме, че неточното посочване на името на издателя на акта e несъществено нарушение на процесуалните правила, което не води до неспазване на изискуемата от закона форма за издаване на акта, тъй като не опорочава по никакъв начин волята на административния орган, мотивирали го да издаде този акт, както и не накърнява по никакъв начин правата на задържаното лице. Твърди, че противно на приетото от съда, не са нарушени и материалноправните разпоредби, тъй като задържаното лице е било разпитан в качеството на свидетел по образуваното досъдебно производство. Излагат се доводи от касационния жалбоподател, че за приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо полицейският орган да има данни, че съответното лице е извършило престъпление или е съпричастно към извършено престъпление. В тази връзка касаторът счита, че в посочената хипотеза от закона полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, преценявайки за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Счита също така, че е приложил правилно принципа на съразмерност при упражняване на правомощията си, като с издаването на заповедта не е засегнал в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на заповедта за задържане и отхвърляне жалбата на Г. Н. срещу същата заповед. Ответникът по касационната жалба Г. Н. – [населено място] чрез пълномощника си адв. П. Г. я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното решение по съображения, представени в писмено становище, както и се претендира присъждане на направените разноски по списъка за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени заповедта за задържане за 24 часа на Г. Н. в помещение за временно задържане на лице в РУ на МВР – [населено място] на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР първоинстанционният съд е приел, че тя страда от липса на форма съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР във връзка с чл. 59, т. 2, т. 1-8 АПК. Предоставеният на жалбоподателя екземпляр на заповедта за задържане съдът е счел, че се различава по име на органа, издал принудителната административна мярка от останалите изискани от съда екземпляри, съдържащи се в административната преписка. Допуснатата грешка в заповедта относно името на задържания, която според съда издателят на заповедта не оспорва, като по този начин е прието в обжалваното решение, че липсва съществен реквизит от съдържанието на акта. Според съда липсват и мотиви в заповедта за задържане и това според него прави невъзможна проверката на юридическите факти, от които органът черпи правото си да постанови своя акт, като всичко това води до незаконосъобразност на атакувания административен акт. В обжалваното решение са изложени мотиви и за допуснати в акта нарушения на материалноправните разпоредби на ЗМВР, тъй като според съда не е било налице основанието по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – да са налице данни за извършено престъпление, поради което актът е материално незаконосъобразен – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, като и оспорената заповед е постановена в противоречие с целта на закона – основание по чл. 146, т. 5 АПК, и е нарушен принципа на съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Обжалваното решение е правилно постановено. В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР са регламентирани реквизитите, които трябва да съдържа заповедта за задържане на основанията по чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Обстоятелството, че поради грешка полицейският орган първоначално е посочил като издател на заповедта името на задържания, не може да обоснове самостоятелно основание за отмяна. В този смисъл настоящият съдебен състав на касационната инстанция изцяло възприема становището на прокурора от Върховна административна прокуратура, според който въпреки допуснатата грешка не се оспорва, че заповедта е подписана от полицейският орган И. С. и извън всякакво съмнение е, че не може задържаният да е едновременно и издател на заповедта, поради което сгрешеното име на органа не може да наруши правото на защита на адресата й. Не следва да се споделят мотивите на първостепенния съд, че оспорената пред него заповед за задържане на Г. Н. не съдържа мотиви. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР се изисква описание на фактическите и правни основания за издаване на заповедта за задържане, като в процесната заповед е посочено съпричастност за извършване на престъпление от Г. Н. към образувано досъдебно производство № 1238/2017 г. Издаването на заповедта за задържане като принудителна административна мярка се налага, когато съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР има данни лицето да е извършило престъпление. Предвид характера на заповедта за задържане като принудителна административна мярка не е необходимо да са налице достатъчно данни по смисъла на чл. 207 НПК за образуване на досъдебно производство (каквото в процесния случай е образувано). Наличието на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава да е налице обосновано предположение за извършено престъпление, а не за реализиран конкретен състав на престъпление с категорични доказателства за него. Образуваното досъдебно производство № 1238/2017 г., което в процесния случай е посочено като мотиви на издадената заповед представлява такива данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР с оглед посочването от издателя на акта, че е налице съпричастност на Николчов към извършено престъпление. Незаконосъобразни са изводите на съда, направени след преценка на събраните по делото доказателства, че липсват такива, от които да се мотивира извод за привличането на задържания като заподозрян по досъдебното производство, тъй като той е разпитан по него в качеството му на свидетел. Обстоятелството, че задържаното лице е разпитано като свидетел в досъдебното производство не изключва възможността впоследствие да бъде привлечен като обвиняем при наличие на доказателства за извършено престъпление - арг. от чл. 219, ал. 1 НПК. В случая следва да се посочи, че заповедта на полицейския орган за задържането на Г. Н. е мотивирана с образуваното досъдебно производство, от което може да се направи извод за наличие на данни по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за съпричастност за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК - палеж на автомобили. От данните по досъдебното производство се установява, че са запалени три автомобила, два от които са на лицето М. Н., а третия на С. С., но управляван от М. Н.. Последният видно от протокол за разпит е пояснил, че е получил обаждане от непознат номер (изрично посочен в протокола за разпит - л. 37 от делото), с което е бил заплашен. Посоченият телефонен номер е на В. Йончев, който също при разпит в досъдебното производство е разяснил, че е помолен от Николчов и му е закупил от собствено има 2 бр. сим-карти. От тези доказателства може да се направи извод, че са налице данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Тези данни не следва да сочат категорично към извършване на престъпление, а съпричастност, предположение за такова. В този смисъл са незаконосъобразни изводите на съда, че качеството на свидетел на Г. Н. по досъдебното производство, установено от протокол за разпит, приложен по делото означава, че липсват данни за съпричастност към престъпление. Неправилно в обжалваното решение се сочи, че задържаното лице след като е разпитан само като свидетел, той не е заподозрян в извършване на престъплението, посочено в заповедта за задържане. Съдът е смесил понятията "наличие на данни" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР с "достатъчно данни" по чл. 207 НПК. Целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане е преустановителна и предотвратяваща и с нея не е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, нито е постановена в нарушение с целта на закона, както неправилно е прието от решаващия съд. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено на визираните от касатора отменителни основания и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което жалбата на Г. Н. срещу заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение