Решение № 11124 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 541/2021 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на В. Манев, чрез процесуален представител, против решение 1237 от 24.11.2020 г., постановено по адм. дело 557/2020 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че не е налице причинна връзка между отменения административен акт и претендираното обезщетение за вреди, както и настъпила вреда. Претендира направените разноски. Ответната страна ОД на МВР - София, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССО е образувано по искова молба от В. Манев срещу ОД на МВР - София, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, както следва: 1. общо 5700 лв., представляващи неполучено трудово възнаграждение от командировки в чужбина за периода 16.12 - 24.12.2018 г. - 2950 лв. и за периода 30.12.2018 - 07.01.2019 г. - 2750 лв., в резултат на отменено като незаконосъобразно НП 18-1204-004813 от 27.12.2018 г. на началник-група към ОД на МВР - София, с което на Манев за извършено от него административно нарушение по ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец, ведно с лихва за забава върху главницата за периода 18.07.2019 - 10.06.2020 г. и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и 2900 лв., представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение и явяване в о.с.з. в производството по н.а.х.д. 22/2019 г. по описа на PC - Ботевград, приключило с отмяна като незаконосъобразно на горното НП, ведно с лихва за забава върху главницата за периода 18.07.2019-10.06.2020 г. и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените от Манев искове и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноските по делото. От фактическа страна съдът е приел, че считано от 04.04.2018 г., ищецът работи като шофьор на товарен автомобил (международни превози) в Алексфиш Лоджистик ООД с основно трудово възнаграждение в размер на 550 лв. към процесния период м. декември 2018 г. - месец януари 2019 г. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 0,06% за всяка година. Приел е, че със съставянето на АУАН 011577 от 09.12.2018 г. за установено извършено от Манев нарушение по ЗДвП на същия му е иззето СУМПС и контролните талони на товарен автомобил влекач Скания и прикачено полуремарке, индивидуализирани в акта. С НП 18-1204-004813 от 27.12.2018 г. на началник-група към ОД на МВР - София за извършено от Манев адм. нарушение по ЗДвП му е наложено адм. наказание глоба в размер на 300 лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец, издадено въз основа на АУАН 011577 от 09.12.2018 г. Наказателното постановление е отменено с влязло в сила на 18.07.2019 г. решение по н.а.х.д. 22/2019 г. по описа на PC - Ботевград. За м.12.2018 г. и м. 01.2019 г. ищецът е получил трудовото си възнаграждение съответно в размер на 426,79 лв. и 434,55 лв. Съдът е приел, че не се установява, че ищецът е претърпял заявените от него имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на съответно 2950 лв. и 2750 лв., представляващи неполучено трудово възнаграждение от командировки в чужбина за посочените по-горе два периода. Истинността на представените от ищеца 2 бр. заповеди за командироване, на които същият основава претенцията си за заплащане на обезщетението по пункт 1, както и истинността на разписката от 27.12.2018 г., са били оспорени относно датата на издаването им. Съдът е приел за безспорно установено, че процесното НП е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение по н.а.х.д. N° 22/2019 г. по описа на PC Ботевград, поради което е приел за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен незаконосъобразен административен акт (издаденото НП). Съдът е изложил мотиви, че липсват ангажирани по делото доказателства установяващи претърпяването на заявената вреда (такива не са представените 12 бр. служебни бележки за получени възнаграждения, които нямат нито дата, нито посочен издател с имена и длъжност). Приел е, че ищецът не е успял да докаже претърпяна имуществена вреда в общ размер на 5700 лв., представляващи неполучено трудово възнаграждение от командировки в чужбина за периода 16.12-24.12.2018 г. - 2950 лв. и за периода 30.12.2018-07.01.2019 г. - 2750 лв. Относно иска в размер на 900 лв. - представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството по н.а.х.д. 22/2019 г. по описа на PC Ботевград, съдът е приел, че двата броя разписки от 27.12.2018 г. и 18.02.2018 г. са представени едва в исковото производство по ЗОДОВ, като вторият документ, макар и наименуван разписка, не съдържа изявление, че сумата от 150 лв. е била заплатена в брой на същата дата. Съдът е изложил мотиви, че в рамките на откритото производство по оспорване истинността на разписката от 27.12.2018 г. относно датата ищецът не се е справил с разпределената му изрично доказателствена тежест. В тази връзка и АССО не е кредитирал показанията на разпитания по делото св. Миланов. Предвид изложеното съдът е отхвърлил така предявените от Манев искове и е осъдил ищеца да заплати на органа разноските по делото. Решението е правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните е извел правилни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да бъде установена както незаконосъобразността на актовете, действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Съдът правилно се е позовал на липсата на причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и твърдяната имуществена вреда, съставляваща неизплатени възнаграждения от нереализирани командировки в чужбина и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по повод обжалването на незаконосъобразното наказателно постановление. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на представените заповеди за командировки в чужбина и обосновано не ги е кредитирал. Не е налице изискващата се пряка връзка между признатото за незаконосъобразно наказателно постановление и неизплатеното възнаграждение за командировка. Последното е опосредено от редица вътрешни организационни заповеди на работодателя на Манев, като страна по трудово правоотношение. Дължимостта или не на командировъчно възнаграждение е с основание клаузите на договорените между страните условия по трудово правното отношение, а не отмененото наказателно постановление. Липсата на пряка причинно-следствена връзка изключва и наличието на вреда, която да е настъпила от отмененото наказателно постановление. С оглед липсата на елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът правилно е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Правилни са изводите на АССО и относно неоснователността на претенцията за направените разноски в производството по оспорване на наказателното постановление. Не е доказана реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на отменения акт. В кориците на административно-наказателното дело липсва договор за правна защита и съдействие, в който да са посочени платени суми в брой или по сметка за процесуално представителство, съответно липсват и доказателства за плащане на суми в брой. Представените разписки за заплатени суми представляват частни свидетелстващи документи с недостоверна дата. Поради това те не се ползват с материална доказателствена сила. В откритото производство по оспорване истинността на частен документ ищецът не се е справил със разпределената доказателствена тежест. Обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно производство във връзка с обжалването на конкретното наказателно постановление. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение