Решение № 134 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 51/2011 г.

Решение № 134 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 51/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувана по жалба на частните обвинители и граждански ищци А. С. А., С. А. А. и М. А. А., подадена чрез повереника им, адв. П. Н. срещу решение № 408/26.11.2010 г. по внохд № 633/10 г. на Софийския апелативен съд. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се иска отмяна на решението и потвърждаване на наказанието, наложено на подсъдимия с присъдата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Същата теза застъпва и защитникът на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните установи следното: С присъда № 118/12.05.2010 г. по нохд № 506/09 г. Благоевградския окръжен съд признал подсъдимия Д. С. С. за виновен по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК и го осъдил на девет години лишаване от свобода. Осъдил го да заплати обезщетения за причинените неимуществени вреди на наследниците на пострадалата, както следва: на А. А. 70 хиляди лева, а на С. А. и на М. А. по 60 хиляди лева. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата в частта по наказанието, което намалил на шест години и шест месеца лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата е неоснователна. В нея отсъстват същински доводи в подкрепа на оплакването, като само декларативно е отразено, че съдът неправилно е приел превес на смекчаващите вината обстоятелства. Софийският апелативен съд е изложил подробно всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и е направил законосъобразен извод, че то е завишено по размер. За разлика от първоинстанционния съд, основателно е отказал да цени в тежест на С. ожесточението му при нанасяне на ударите, довели до смъртта на пострадалата, защото тези обстоятелства обуславят съставомерността на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК и не могат повторно да се вземат предвид и при индивидуализацията на наказанието. Направил е обоснована преценка на смекчаващите вината на дееца обстоятелства, които са били недооценени при произнасяне на присъдата- самопризнанието на С., което значително е спомогнало за разкриване на истината по делото, провокативното поведението на пострадалата, както и всички обстоятелства относно семейната среда и характеровите особености на подсъдимия, имащи значение за мотивацията на поведението му след провокацията. Върховният касационен съд изцяло споделя извода на съда, че изолирането на подсъдимия за продължителен период от време не би съответствало на степента на личната му обществена опасност и наличния превес на смекчаващите вината обстоятелства и би представлявало неоправдана с юридически и социални аргументи засилена наказателна репресия. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение