Решение № 10625 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3583/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. Т. Николова, срещу решение 172/21.02.2023 г., постановено по адм. дело 1033/2022 г. по описа на Административен съд-София област, трети състав, с което е отменено негово решение за налагане на финансова ОЗ-РД/2899/12.08.2022 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по същество за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Община Самоков, чрез процесуалния си представител адв. П. Семерджиев, в отговор на касационната жалба и допълнително депозирано писмено становище, както и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. Б. Джонов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение и присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-София област е образувано по жалбата на Община Самоков срещу решение ОЗ-РД/2899/12.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, чл. 2, ал. 1 и чл. 5 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ, чл. 50, ал. 8 във вр. с ал. 2 от Наредба 12/25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г., на тази община е наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на финансовата помощ в размер на 44 362.04 лв. с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Предоставяне на консултантски услуги при управлението, изпълнението и отчитането на проект Реконструкция и рехабилитация на общински пътища /SF02577/III-822/ - Самоков Драгушиново - Злокучене - /II-82/ - Самоков Доспей, SF02573 /[населено място]/ и избран изпълнител Диджи консулт ЕООД, за изпълнение на одобрен проект по договор 23/07/2/0/00503/16.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/, сключен между ДФЗ, в качеството му на разплащателна агенция, и Община Самоков. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт за налагане на финансова корекция, в това число обявлението за обществена поръчка с горепосочения предмет и утвърдената от кмета на Община Самоков, в качеството му на възложител, документация. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, са приети за установени относимите към повдигнатия правен спор факти и доколкото по делото липсва спор по тях, то обосновано приетата за установена от съда фактическа обстановка не следва да бъде възпроизвеждана изцяло в мотивите на настоящото решение. Предвид конкретно сочените от касатора пороци на съдебното решение, е достатъчно да бъдат отбелязани следните, приети за установени от административния съд, обстоятелства: Община Самоков е бенефициер по договор 23/07/2/0/00503/16.11.2017 г. за отпускане на БФП по подмярка 7.2 от ПРСР 2014-2020, във връзка с изпълнението на който с решение 01 643/23.03.2018 г. на кмета на общината е открита процедура от вида публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет: Предоставяне на консултантски услуги при управлението, изпълнението и отчитането на проект Реконструкция и рехабилитация на общински пътища /SF02577/III-822/ - Самоков Драгушиново - Злокучене - /II-82/ - Самоков Доспей, SF02573 /[населено място]/. С решението за откриване на процедурата са одобрени обявлението и документацията за участие. Съгласно утвърдената в тях, подробна методика за определяне на комплексната оценка на офертите, икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена, при който комплексната оценка на всяка оферта се определя на база два показателя ниво на изпълнение, като измерител на качеството, и предлагана цена, всеки от които дава възможност за получаването на максимум 50 точки. Именно във връзка със съдържанието на методиката, подробно описана в мотивите на атакуваното решение, с обжалваното пред административния съд решение на изпълнителния директор на ДФЗ, на Община Самоков е наложена финансова корекция в размер на 2 218.10 лв., представляваща 5 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договора за възлагане на обществената поръчка, с гореописания предмет, по съображения, че е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 7 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, квалифицирано от административния орган като нередност по т. 11, б. б /използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците/ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ. При тази фактическа установеност, за да отмени акта за налагане на финансова корекция, административният съд приема, че същият е издаден от компетентен орган, но в нарушение на установената форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. По тези обобщени мотиви, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отменя като незаконосъобразен акта на изпълнителния директор на ДФЗ и осъжда фонда да заплати на Община Самоков разноски по делото в размер на 677.74 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от касационната инстанция. При дължимата проверка по чл. 218 от АПК, не се установяват допуснати при постановяването му нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. В противовес на изтъкнатите в касационната жалба оплаквания, правните изводи на първоинстанционния съд са обусловени от данните от приобщените по делото доказателства, спрямо които относимите материалноправни норми са издирени и приложени от съда правилно. Правилен е направеният от административния съд извод, че общото посочване в акта за налагане на финансова корекция на разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, без въобще да е обосновано коя от въведените в нея четири различни хипотези по т. 1, т. 2 и т. 3, б. а и б. б, органът приема, че е нарушена чрез утвърдената от кмета на Община Самоков в качеството му на възложител методика, опорочава формата на издаденото от него решение и представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Възраженията на касатора в обратния смисъл настоящият състав преценява като неоснователни. Възприема се и изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на акта за налагане на финансова корекция е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и е опорочена формата му, поради необсъждането в него на представените по реда на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ от Община Самоков възражения. В тази връзка следва да се посочи, че дословното преписване в акта на цели части от представените възражения и повтарянето, като мотив за неприемането им, в декларативна форма на възприетото от органа нарушение /преди и след дословното цитиране на възраженията/, както видно от съдържанието на акта е сторено в случая, не могат да заместят задължението на органа да изложи собствени мотиви, формиращи волята му защо приема за неоснователни доводите на общината, изложени в подадените възражения. Затова, противно на наведените в касационната жалба твърдения за обратното, съставът счита за правилен извода на административния съд, че при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Неоснователни са оплакванията на касатора, касаещи неправилността на формирания от първоинстанционния съд извод за липсата на мотиви в акта за налагане на финансова корекция по отношение на всеки един от елементите от фактическия състав на нередността по смисъла на Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета. Според чл. 2, т. 36 от този регламент нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Понятието включва в състава си три самостоятелни елемента, кумулативното установяване и доказване на които е задължителна и необходима предпоставка за налагане на финансова корекция. В конкретния случай, от приобщените по делото доказателства се установява, че в проведеното административно производство административният орган не е извършил необходимата преценка и не е доказал наличието на всеки един от елементите от фактическия състав на понятието нередност, обуславящо налагането на финансова корекция. В тази насока в административния акт липсват изцяло мотиви, като в частност не е обоснован и на практика изобщо не е засегнат въпросът по какъв начин установеното от органа нарушение на чл. 70, ал. 7 във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП има или би имало като последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, чрез начисляването на неправомерен разход. В практиката се приема, че не всяко нарушение на разпоредба на европейското или националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на европейското право и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало финансово отражение, като следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея /в този смисъл е и решение 2163/08.03.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело 11431/2021 г./. В случая административният орган се е задоволил да посочи извършено общо нарушение по чл. 70, ал. 7 във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, без да индивидуализира по съответния начин коя именно от разписаните в чл. 70, ал. 7 от ЗОП хипотези счита за нарушена, след което без никакви мотиви относно наличието на елементите от състава на нередността неправилно е квалифицирал нарушението като такова по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ. Невъзможността за определяне на количественото изражение на вредата /действителна или потенциална/ не изключва задължението на органа да се произнесе по този въпрос, като правилно в атакуваното съдебно решение е прието, че отсъствието в акта за налагане на финансова корекция на каквито и да било съображения в тази насока прави волеизявлението на изпълнителния директор на ДФЗ немотивирано и опорочава издаденото решение. Правилен е и направеният от административния съд извод, че в случая не е налице нарушение на чл. 70, ал. 7, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, а оттам и че липсва нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, даваща основание на органа да отмени частично предоставената финансова помощ, предоставена по договор 23/07/2/0/00503/16.11.2017 г., чрез извършването на финансова корекция. Съгласно чл. 70, ал. 7 ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Обосновано от данните по делото в т.ч. конкретното съдържание на утвърдената методика /разписана на седем страници и подробно описваща всеки от въведените показатели и относителната му тежест при формиране на крайната оценка, с дефиниране на употребените от възложителя понятия и изрични указания относно оценяването на офертите по качествения показател, по всяко едно от предвидените за целта, пет нива на изпълнение, със съответния брой точки/, в съдебния акт правилно е прието, че методиката за определяне на комплексната оценка отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП и чл. 2, ал. 2 ЗОП, за което са изложени законосъобразни мотиви, споделяни от настоящия касационен състав. По изложените съображения и мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият съдебен състав приема касационната жалба за неоснователна и следователно обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноските, направени за адвокатска защита, по приложен списък, се явява основателно. На Община Самоков, претендирала сумата от 800 лв., представляващи установени по представените по делото договор и платежно нареждане, направени от нея разноски за възнаграждението на един адвокат за защита в касационното производство, следва да бъде присъдена сумата от 550 лв., представляваща адвокатски хонорар, в намален от съда размер, при отчитане на предявеното от процесуален представител на касатора, възражение за прекомерността му, във връзка с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,