Решение № 12061 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9672/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане - Лозенец срещу решение 4379/03.07.2023г., постановено по адм. дело 5826/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед ЗД/Д-С-ЛЦ-031/07.06.2023 г., на директора на Дирекция Социално подпомагане Лозенец, с която на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. във връзка с чл. 25, ал. 1 т. 3 от ЗЗДет., е наредено считано от 08.06.2023г малолетният Д. Петков да бъде временно спешно настанен за срок от една година до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата в семейството на своята баба по майчина линия В. Недялкова. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормата на чл. 25, ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответницата А. Йончева редовно призована се явява лично и с адв.Чечов излагат становище за неоснователност на касационната жалба.Претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед ЗД/Д-С-ЛЦ-031/07.06.2023 г., на директора на Дирекция Социално подпомагане Лозенец, с която на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. във връзка с чл. 25, ал. 1 т. 3 от ЗЗДет., е наредено считано от 08.06.2023г малолетният Д. Петков да бъде временно спешно настанен за срок от една година до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата в семейството на своята баба по майчина линия В. Недялкова. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд формира извод за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Развити са съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административно-производствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон, с оглед липсата на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 25, ал. 1 т.3 от ЗЗДет. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваните заповеди, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновано първоинстанционният съд констатира, че приложената в случая мярка за закрила настаняване на дете извън семейството по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. - временно настаняване на детето Д. Петков,роден на [дата]в семейството на неговата баба по майчина линия, за срок до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата е в хипотезата на "спешно настаняване извън семейството", предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗДет., спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Спешността в случая е обоснована от обстоятелството,че родителите на малолетния Д. са безработни,без доходи и живеят под наем,като разчитат на финансовата подкрепа на дядото на детето по майчина линия,а неговата баба- В. Недялкова има желание и възможности да полага грижи за детето.В рамките на обсъждане на доказателствения материал съставът на АССГ правилно е приел,че от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на възникнала такава спешност от вземане на мярката, с цел да се запази живота и здравето на детето.Правилно е преценено,че липсват ангажирани доказателства,че А. Йончева е в невъзможност да отглежда малолетния си син- напротив дали същата има трудов или граждански договор не би могло да обоснове посоченото обективно състояние,а полаганият от нея труд е възможно да се овъзмездява чрез получаване на доходи по съмисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав на Шесто отделение на Върховния Административен съд споделя извода,че правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт., повелява настаняването на дете извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В настоящото производство е установено, че към момента на постановяване на оспорената заповед майката ,макар и да не е осигурила в достатъчна степен необходимите условия за отглеждането на малолетния в благоприятна и подходяща за възрастта му среда, не е поставила детето си в риск за живота и здравето им, който да изисква спешното му извеждане от семейството, преди постановяване на съдебно решение по чл. 28 от ЗЗДет. Пълноценното общуване с майката и участието й в отглеждането и възпитаването на малолетното дете са от безспорно значение за правилното му психическо и емоционално развитие. Със заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец детето ще бъде отделено от майката, като настаняването в семейството на роднини ще способства за разрушаване на изконната връзка между майката и детето. С оглед липсата на установяване на изискуемия се от приложимата правна норма юридически факт трайно неполагане на грижа за детето от майката без основателна причина, съдът счита, че не са доказани материалните предпоставки за прилагане на мярката спрямо детето в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет- трайна невъзможност на майката да отглежда малолетното си дете. Липсват данни и доказателства за наличие на обстоятелства, квалифициращи положението на детето Д. като "дете в риск", съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 11, б. "а" от ПЗР на ЗЗДет. Правото на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено и от международното право в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето и осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето, което в случая не се доказва. Приема се в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96 § 64) В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, 27148/12, § 92. Последователна и непротиворечива е практиката на ЕСПЧ, че всички решения относно децата трябва да изхождат от техния най-добър интерес (Strand Lob ben and Others v. Norway GC, § 207; Neulinger and Shuruk v. Switzerland GC, § 135; X v. Latvia GC, § 96). Най-добрият интерес на детето в зависимост от неговото естество и сериозност надделява над тези на родителите (Sahin v. Germany GC, § 66). Интересите на детето диктуват, че връзките на детето със семейството трябва да се поддържат освен в случаите, когато семейството се оказва особено неподходящо. От това следва, че семейните връзки може да бъдат ограничавани само при много изключителни обстоятелства и трябва да се направи всичко, за да се запазят личните отношения, и когато е уместно, да се възстанови семейството (Gnahoré v. France, § 59, и за преглед на практиката - Jansen v. Norway, §§ 88-93). Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че описаните фактически обстоятелства не кореспондират с посочените правни основания и с разпоредителната част на заповедта. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответницата по касация А. Йончева чрез процесуалния й представител адв.Чечов акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна на осн. чл.143 ал.1 от АПК в размер на 700 лв при липсата на направено възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,