Решение № 8555 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10706/2010 г.

Решение № 8555 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10706/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Татяна Вълева Стоянова против решение № 1846 от 09.06.2010 г. по адм. дело № 1466/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД - 01-131/01.02.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и против заповед № ЧР- 28/02.02.2010 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното й правоотношение. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедите на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане да бъдат отменени. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на АСП изпълнителният директор е орган по назначаването), в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото на осъществяване (изключение е нарушението, описано във втората част на т. 1 от заповедта), обстоятелствата, при които са допуснати, както и доказателствата, които ги установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Законосъобразно е преценено, че е спазена и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателката Стоянова е наказана след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани съответно на 04.01.2010 г.) и служителката е изслушана от административнонаказващия орган (отбелязване в поканата за изслушване от 15.01.2010 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че проведеното пред дисциплинарния съвет производство е съобразено с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело, по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Стоянова. Правилно и законосъобразно съставът на административния съд приема, че заповедта на дисциплинарнонаказващия орган е издадена в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. В съответствие със смисъла на закона е тълкуването, че нарушението следва да се счита за открито от момента, в който административнонаказващия орган разполага с пълната информация за нарушението и извършителя или в случая - от получаването на доклада на ръководителя на инспектората на 04.12.2009 г. Следователно от последната дата тече двумесечният срок, предвиден в закона, за налагане на наказание. Ето защо правилно е преценено, че този срок е спазен, а доводите на касатора за нарушение на изискванията на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, са неоснователни. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на директора на АСП е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, след като са установени осъществени от страна на Стоянова, която до уволнението заема длъжността началник отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" - Нова Загора, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, описани в т. 4, т. 5 и т. 7 от заповедта. Събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства установяват, че заповедите за извеждане на децата Дияна Зинкова Демирева и Йорданка Зинкова Демирева от Дома за деца, лишени от родителски грижи - с. Асеновец, Стоянова са издадени само въз основа на твърденията на майката Зинка Кирилова, без проучване на нейния родителски капацитет, въпреки данните (такива се съдържат в предходните социални доклади и заповедите за настаняване), че същата е изоставила децата през 2009 г. в дома на лице, което не е техен биологичен родител (т. 4 от заповедта). Правилно е преценено, че описаното поведение на служителката е в нарушение на изискванията на чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД), който задължава социалния работник да извърши проучване и оценка, като събере информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост. Това бездействие е в противоречие и с нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване на изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция, която предвижда като част от реда за осъществяване на мерките по реинтеграция на детето в семейството, социалният работник да извърши оценка на случая, като направи едновременна оценка на детето, настанено извън семейството и на родителите при наличието на план за действие или първо на родителите, във всички останали случаи, която да отрази в съответен формуляр. Законосъобразен и изводът, че поведението на служителката при оценката на сигнала за насилие над малолетната Дияна Зинкова (т. 7 от заповедта) също е в нарушение на изискванията на чл. 14 от ППЗЗД. Въпреки данните за извършени по отношение на шестгодишната Дияна Зинкова блудствени действия, постъпили на 01.09.2009 г. от Валери Башев, детето не е заведено на медицински преглед от лекар - специалист и не е събрана информация от други източници, която да позволи да се направи обективна и цялостна оценка на случая и да се предприемат подходящи мерки за закрила на детето, обект на сексуално насилие. Аргументирано е и заключението, че изготвеният от служителката план за действие по отношение на детето Дияна Зинкова (т. 5 от заповедта) не отговаря на нормативните изисквания, тъй като е съставен в нарушение на чл. 20 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване на изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция, който задължава социалният работник да проведе среща с детето и неговите родители, а по преценка и със специалисти и да изготви план за действие съгласно приложение № 2 от наредбата, в който да предвиди дейности за периода на наблюдение след връщане на детето в семейството на майката. Необходимостта от посочване на конкретни мерки и дейности, които да подпомогнат интеграцията на детето, се налага от тълкуването на нормата на чл. 21 от наредбата, която задължава директора на специализираната институция или семейството да осигурят условия и да съдействат на социалния работник за изпълнение на предвидените в плана действия. Правилно от страна на съдебния състав е преценено, че описаните по-горе нарушения, с оглед тяхната тежест, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и възможните негативните последици за физическото и психическо здраве на децата Йорданка и Дияна Зинкова, останали без родителска грижа - деца в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "а" от ПЗР на Закона за закрила на детето, са достатъчни да обосноват налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. В този смисъл обстоятелството, че нарушенията, описани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 от заповедта, както законосъобразно приема първоинстанционният съд, не са допуснати, (сигналите за децата Йорданка и Дияна Зинкови са вписани по съответния ред, попълнени са формуляри за децата и сигналите са регистрирани в дневника, като формулярите съдържат всички необходими данни и реквизити, а за детето Ивана не е получен сигнал, тъй като са съществували данни, че то живее с биологичния си баща, който е съгласен да се грижи за него), не е достатъчно да обоснове налагането на по-леко наказание. С оглед изложеното следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателката Стоянова не изпълнява служебните си задължения, свързани с оценка на получените сигнали при работа по случаи на деца в риск и при изготвянето на свързаните с това плановете за действие. Следователно като достига до извод, че са налице основания за ангажиране отговорността на служителката и санкционирането й с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Изложеното налага извода, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и в частта, в която е отхвърлена жалбата против заповед № ЧР- 28/02.02.2010 г. на изпълнителния директор на АСП за прекратяване на служебното правоотношение със служителката. Заповедта е издадена от компетентния орган административен орган (по-горе са изложени съображения в тази насока), пряка последица е от първата и е в съответствие с нормата на чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, която предвижда прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие в случаите, когато държавният служител бъде дисциплинарно уволнен. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд изцяло съответстват на събраните по делото доказателства. Представените пред административния орган и събрани в хода на съдебния процес писмени доказателства установяват, извършените от Стоянова нарушения на служебните задължения. Изводите за начина на оценка на случая при работата с деца в риск, изготвянето на плана за действие при тяхната реинтеграция и констатациите за неизпълнение на свързаните с това служебни задължения са направени въз основа на обясненията на служителката, която не оспорва допуснатите нарушения, но твърди, че при конкретните данни не е имало необходимост от събиране на допълнителна информация, преглед от лекар и предвиждане на конкретни дейности за реинтеграция на децата в семейството, както и от представените докладни записки, констативни протоколи, социални доклади, заповеди, извлечения от дневници и показанията на свид. Чернева. Тези доказателства мотивират първоинстанционния съд да приеме, че действията на служителката са в нарушение на служебните задължения при осъществяване на проверката и оценката на сигнали за деца в риск и при съставяне на плановете за действие във връзка с тяхната реинтеграция - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Оспореното решение на Административен съд - София град е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В изпълнение на задължението, предвидено в чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 от кодекса, дава на страните указания за обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства (протокол от съдебно заседание на 25.03.2010 г.). Решението на съдебния състав е изградено след съвкупна преценка на всички събрани доказателства (чл. 171 от АПК). Ангажираните в производството пред административния орган и представените пред съда писмени и гласни доказателства - докладни записки, констативен протокол, дневници, длъжностна характеристика, заповеди, социални доклади и съставени планове за действие и показанията на свид. Чернева установяват извършените от Стоянова нарушения на служебните задължения. Тези доказателства са обсъдени от съда подробно и са взети предвид, като е отчетено обстоятелството, че липсват такива, които да ги опровергават. Поради това доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълно обсъждане и едностранчиво интерпретиране на доказателствата, не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение