Решение № 4519 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2017 г.

Решение № 4519 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Р. С. Д." ООД против решение № 2989/02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 10173/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което са отменени заповед № 18-4534/08.06.2016 г. и заповед № 18-5294/01.07.2016 г. на началника на СГКК-С., първата издадена на основание чл. 54, ал. 4 вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за изменение в КККР на гр. С., състоящо се в нанасяне границите на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.803.3928, отговарящи на УПИ III-1678, 1763, кв. 21в по регулационен план на м. "Дианабад", район И., а втората издадена на основание чл. 91, ал. 1 АПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответната страна началникът на СГКК - С. взема становище за основателност на жалбата. Кметът на Столична община оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорените заповеди за незаконосъобразни, тъй като при нанасянето в КК на процесните ПИ е установено, че не са приложени регулационните планове /от 2006 г. и 2013 г./ в частта им, предвиждаща част от имота на жалбоподателя да попадне в уличната регулация и сметките по регулация не са уредени, а относно втората заповед по чл. 91, ал. 1 АПК е приел наличие на ново самостоятелно изменение на КККР с нанасяне на още един нов обект на КККР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административното производство е започнало по заявление на настоящия касатор с искане за нанасяне на настъпили изменения в одобрена през 2015 г. КККР относно имот с идентификатор № 68134.803.1763, въз основа на представена скица-проект, в която се сочи, че цели привеждане на КККР в съответствие с РП от 2006 г. относно УПИ III. От събраните по делото доказателства е установено, че действащият РП е от 2013 г. и е относно УПИ I, като и двата РП /от 2006 г. и 2013 г./ не са приложени в частта им, предвиждаща част от имота на жалбоподателя да попадне в уличната регулация. Установено е още, че не е започвало отчуждително производство, сметките по регулация не са уредени и Столична община не е собственик на квадратните метри земя, които се придават от имота на жалбоподателя към общинската улица, съгласно процесните заповеди. При тези данни правилен е изводът на съда, че едва когато бъде приложен действащият РП от 2013 г. и бъдат уредени сметките по регулация, ще е налице основание за изменение на КККР поради настъпили изменения след одобряване на КККР по реда на чл. 53а, ал. 5 ЗКИР - без издаване на нарочна заповед за изменение. В случай, че се твърди неточно отразяване в КККР на УПИ I по РП 2013 г., ще се приложи процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР - непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра /чл. 51, ал. 5 ЗКИР/. Това означава, че заинтересованото лице следва да представи в СГКК изготвен по негово възлагане проект за изменение на КК, в който се указва местоположението на границата, която е отразена погрешно или границите на имота, който не е отразен в КК и данните от предходен план или карта, в които границата /границите/ са отразени съобразно правото на собственост, доказателства за прилагане на дворищна регулация, съдебни решения, с които се възстановява правото на собственост по реда на реституционните закони, отчуждителни актове, нотариални актове и др., каквито не са представени в производството по издаване на оспорената заповед, както и пред съда. Както се посочи, в разглеждания случай РП /от 2006 г. и 2013 г./ не са приложени в частта им, предвиждаща част от имота на жалбоподателя да попадне в уличната регулация, сметките по регулация не са уредени, не е установено дали действително при одобряване на КККР през 2015 г. са били налице допуснати грешки и издадените заповеди се явяват незаконосъобразни, правилно отменени с обжалваното решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,