Решение № 3928 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2016 г.

Решение № 3928 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. и от "Т. С. БГ" ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Д. Т. - Данаилова против Решение № 3144/09.05.2016 г., постановено по административно дело № 11609/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. К. жалба на "Т. С. БГ" ООД е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено, видно от Определение № 848/22.01.2018 г., постановено по административно дело № 14497/2017 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав. Предмет на разглеждане по настоящото дело остава касационната жалба на приходната администрация против посоченото по-горе съдебно решение, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 2151401870/07.07.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1956/03.11.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. С., в частта с която на "Т. С. БГ" ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 640,00 лева по фактури № 1/08.01.2013 г. и № 7/21.01.2013 г., издадени от "С. Ф." ЕООД, ведно със съответните лихви. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите, до които е достигнал съдът относно наличие на кадрова, материална и ресурсна обезпеченост на доставчика да изпълни спорните доставки, като се твърди, че такава не е налице - не бил деклариран постоянен обект, в който да се извършва търговската дейност, не били представени доказателства за това, че наетите шевни машини са в изправно състояние, не били представени доказателства за квалификацията и уменията на наетия персонал. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, след което да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Кирилов, който моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Т. С. БГ" ООД, редовно призован, не се явява и не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на административния съд, в оспорената му част да бъде отменено. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане от настоящата инстанция е съдебното решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт относно непризнатото с него право на данъчен кредит в общ размер на 1 640,00 лева по две фактури, издадени от "С. Ф." ЕООД, които са с предмет "ушиване на брезент на ТИР композиция - СА4878МС/С5099ЕР и СА4880МС/С5742ЕР" и "ушиване на комплект зимно работно облекло - 2 бр. ". За да отмени ревизионния акт в тази част, съдът е извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, след което е приел, че са налице преки доказателства за възлагането и приемането на тези услуги, а именно - представени са заявки, в които са посочени регистрационните номера на автомобилите, за които са използвани шивашките услуги, вида, броя и размерите на работното облекло, представени са калкулации, от които се установява вида и стойността на вложените материали и труд, доказана е техническата, кадрова и материална обезпеченост на доставчика. Този извод се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е съответен на събраните по делото доказателства и приложимия материален закон. Към фактурата, имаща за предмет ушиване на брезент за две тир композиции са представени следните документи: 1) Договор от 03.01.2013 г., сключен между "Т. С. БГ" ООД от една страна като възложител и "С. Ф." ЕООД от друга страна като изпълнител, в който са договорени условията по извършването на шивашките услуги по предварителна заявка, състоящи се в ушиване на брезенти на ТИР композиции, като е посочено, че услугите ще бъдат извършени в шивашкото ателие на изпълнителя, находящо се в гр. Б., ул. "К. Б. I" № 6; 2) Приходен касов ордер от 01.02.2013 г., извлечение от дневния финансов отчет на доставчика от 01.02.2013 г. и извлечение от касовата книга за същия ден, които документи установяват плащането на цената по фактурата; 3) Заявка от 08.01.2013 г. за ушиване на брезентите, в която са посочени превозните средства, както и обстоятелството, че ушиването ще се извърши с материали на "С. Ф." ЕООД; 4) Представена е и подробна калкулация към заявката, в която са описани вида, количеството на вложените материали, размерите на ушитите брезенти - дължина, ширина и височина, използваните материали в покривалото - ПВЦ плат брезент "Винил", тир каишка, метална планка, рапиди, обкови, посочени са и броя часове на вложен човешки труд за ушиването на брезентите. Заявката е подписана от представител на възложителя на услугата, а калкулацията от представител на изпълнителя или доставчика, като с оглед съдържанието на посочените два документи, същите удостоверяват факта по предаването и приемането на услугата по ушиване на брезентите. Към фактурата с предмет "ушиване на комплект зимно работно облекло - 2 броя" са представени следните документи: 1) Приходен касов ордер от 07.02.2013 г., извлечение от дневния финансов отчет на доставчика от 07.02.2013 г. и извлечение от касовата книга за същия ден, които удостоверяват извършеното плащане на цената по фактурата; 2) Заявка, подписана от управителя на "Т. С. БГ" ООД до управителя на "С. Ф." ЕООД от 03.01.2013 г. за ушиване на зимно работно облекло, в която услугата е описана като: ушиване на гащеризон - 2 бр., работна ватенка - 2 бр. и риза - 2 бр.; 3) Калкулация към заявката, изготвена от представител на доставчика, в която подробно са описани видовете и размерите на вложените за ушиването платове, както и другите използвани материали за изработка на облеклата - промазан плат, полиестерна вата, хастар, ципове, конци, катарами и др., като са посочени и часовете труд, изразходвани за изпълнение на услугата; 4) Съставен е приемо-предавателен протокол от 21.03.2013 г. за предаване на възложената услуга - ушиване на работно облекло съгласно заявката. От страна на доставчика са представени доказателства за ползване на шивашки цех, находящ се в гр. Б., който е оборудван с три професионални шевни машини. Установено е също така, че има наети по трудов договор лица на длъжност "шивач", като от разчетните - платежни ведомости е видно, че за месец януари 2013 г., когато са изпълнени услугите, на наетите лица са платени възнаграждения. Представени са фактури и стокови разписки за закупените от доставчика материали, необходими за изпълнение на услугите - брезент, хастар, вата, ципове, промазан плат и др. С оглед на събраните по делото доказателства и настоящата инстанция счита, че ревизираното лице е успяло да докаже спорния факт, а именно, че реално е възложило и получило услугите по ушиване на брезент за ТИР композиции и работно облекло. Доказано е също така, че именно издателят на фактурите - "С. Ф." ЕООД е извършило спорните услуги. Налице са материалните предпоставки за да бъде упражнено правото на признаване на данъчен кредит по спорните фактури - ревизираното дружество реално е получило облагаема доставка на услуги и същите са послужили в стопанската му дейност. Респективно, изводите на приходните органи в обратния смисъл са неоснователни, което обуславя незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Доводите, развити в касационната жалба, свързани с недоказаност на техническата изправност на шевните машини, липсата на квалификация на персонала и други подобни, свързани с обезпеченост на доставчика да изпълни услугите, са неоснователни, тъй като не съответстват на материалния закон и на относимата практика на СЕС. Т. например съгласно Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, е прието, че Директивата относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия Ч посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на доставката. Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. Освен това, органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Така също с решението, постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника, с оглед на което в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 361,46 лева, изчислено съобразно материалния интерес на спора и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение