Решение № 617 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2008 г.

Решение № 617 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Николай Георгиев Марков от гр. София против Решение № 626 от 14.01.2008 г. по адм. дело № 2817 от 2007 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Националната служба за охрана при Президента на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Николай Марков срещу Заповед № 791 от 26.06.2007 г. на началника на НСО, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени от него на 19.06.2007 г. тежки нарушения на военната дисциплина по чл. 281, т. 2, 3 и 4 (предл. първо) и т. 9 от ЗОВСРБ и е освободен от заеманата от него длъжност старши инспектор в сектор "Масови мероприятия, гости и делегации" при отдел 01 "Охранителен" - НСО. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в писмена форма и съдържа точно описание, дата и място на извършените дисциплинарни нарушения, при спазване на административнопроизводствените правила на ЗОВСРБ и ПКВС и при установеност на дисциплинарните нарушения. Решението е правилно. Съдът е упражнил следващия се съдебно-административен контрол на обжалвания административен акт в съответствие със задължението си, предвидено в чл. 164, ал. 1 АПК на основанията по чл. 146 АПК, като е изложил подробни законосъобразни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е установено от проведеното в съответствие с чл. 292 ЗОВСРБ и с ПКВС дисциплинарно производство, че жалбоподателят е отказал да изпълни заповед на заместник-началника на НСО - генерал Томчев, да се яви повторно на 19.06.2007 г. на изпит по обща физическа подготовка. Установено е, че ген. Томчев е бил компетентен да издаде заповед за контролен изпит на подчинен, тъй като е имал ръководни функции като ръководител на отдела, в който е работил жалбоподателят, видно от приложената заповед на началника на НСО. Жалбоподателят е отказал да изпълни заповед, издадена в съответствие с правата и задълженията на издателя, което я прави задължителна за подчинения му - жалбоподателя, и нейното изпълнение не е подлежало на преоценка от подчинения. Безсъмнено е изискването на закона, че при нормативно установените отношения между началник и подчинен в армията изпълнението на отдадената заповед е задължително за подчинения, без последният да преценява нейната законосъобразност и правилност, освен ако тя не налага очевидно извършване на престъпление. Разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от ЗОВС вменява в задължение на военнослужещите да изпълняват заповедите и разпорежданията на командирите или началниците. В случая дори не е от значение, че тази заповед не е била свързана с естеството на служебните задължения на жалбоподателя на заеманата длъжност "старши инспектор" в сектор 04 "Масови мероприятия, гости и делегации". Ирелевантно е обстоятелството дали тази заповед е била правилна или не. Основни принципи, на които е подчинена дейността на военизираните структури, свързани с отбраната и националната сигурност, каквато е НСО (§ 58 от ПЗР на ЗОВСРБ), са тези на единоначалието и строгата йерархична подчиненост. Ето защо законосъобразни са изводите както на административно наказващия орган, така и на първоинстанционния съд, че с демонстративното си поведение на отказ да изпълни заповедта жалбоподателят е нарушил правилата на подчинеността, на войсковия ред, за военната вежливост и отдаването на чест, с което е извършил тежки нарушения на военната дисциплина по смисъла на чл. 281, т. 2, 3, 4 и 9 от ЗОВСРБ. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че следва да бъде освободен от дисциплинарна отговорност, тъй като е частично оправдан по обвиненията за извършени престъпления за същото деяние, като се позовава на решение № 158 от 07.04.2009 г. но НОХД № 111 от 2009 г. на ВКС - н. о. Съгласно чл. 280, ал. 1 ЗОВСРБ (действащ до 12.05.2009 г.) и чл. 122, ал. 1 ПКВС (отм.) нарушителят на военната дисциплина се наказва с предвидените в ЗОВСРБ дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. В случая жалбоподателят не е уволнен поради извършването на престъпление, което е самостоятелно правно основание за уволнение по чл. 283 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 137 ПКВС (отм.). Освен това, видно от представената присъда, жалбоподателят е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, но поради малозначителност на случая е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и той е оправдан. Относно престъплението по чл. 378, ал. 2 НК е приложена разпоредбата на чл. 78а НК. Решението не е постановено при поддържаните касационни отменителни основания и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,