Решение № 8640 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4752/2018 г.

Решение № 8640 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4752/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Р. - Турист - 97" АД - гр. С., подадена чрез адв. Матев срещу решение № 188/06.02.2018 г., постановено по адм. дело № 260/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ001135/19.12.2016 г., издаден от старши експерт в отдел "Приходи" при О. Б., потвърден с решение № 33-17-146-1/16.03.2017 г. на началник отдел "Приходи" при О. Б. за определени в тежест на дружеството задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. в общ размер от 120 153,92 лв., от които 33 382,44 лв. - ДНИ, 63 962,90 лв. за ТБО и 22 808,58 лв. лихва за забава. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател изводите на първоинстанционния съд са направени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че спорният момент при издаването на акта и решението на административния орган се свежда до начина на определяне и събиране на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за имота, като определените задължения са немотивирани и определени по неясна методика. Твърди, че при постановяване на оспорваното решение, съдът не е обсъдил липсата на мотиви и подробни изчисления в АУЗД, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта. Според касатора актът е издаден при неспазване на установената форма, в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като по този начин дружеството е лишено от възможността да упражни правото си на защита. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения пред първостепенния съд административен акт, връщане на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба началникът на отдел "Приходи" при О. Б., чрез пълномощника адв. Арсениев в депозиран писмен отговор оспорва същата. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък в размер на 4 800 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Р. - Турист - 97" АД - гр. С. срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ001135/19.12.2016 г., издаден от старши експерт в отдел "Приходи" при О. Б., потвърден с решение № 33-17-146-1/16.03.2017 г. на началник отдел "Приходи" при О. Б. за определени в тежест на дружеството задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган съобразно чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ, в рамките на предоставените му правомощия, като доказателство в тази насока е заповед № 09-836/05.06.2013 г., издадена от кмета на Община - Б. (л. 46 от делото). АУЗД е постановен в изискуемата от закона форма, обжалван е по реда на чл. 152, ал. 2 ДОПК, като е изпълнено условието за обжалване по съдебен ред. По съществото на спора съдът е приел в обжалваното решение, че съгласно чл. 10 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, като с оглед чл. 11, ал. 1 ЗМДТ субекти на това задължение са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. "Р. - Турист - 97" АД е предприятие по смисъла на Търговския закон, като първоинстанционният съд приема в мотивите си, че данъчната оценка на притежаваните от него имоти се определя по правилото на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, съгласно Приложение № 2 към закона и това е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка. Незаплатеният ДНИ, на основание чл. 28, ал. 1 ЗМДТ е изискуем, поради което се дължат и лихви за забава. С оглед описаното, АС - Б. достига извода за правилно определяне на данъка върху недвижим имот за процесните години. Относно таксата битови отпадъци съдът се е позовал на чл. 62 ЗМДТ, като по аргумент от чл. 71, ал. 1 ЗМДТ е извел и необходимите предпоставки, които следва да са изпълнени в условията на кумулативност. Съдът е приел, че притежавани от дружеството недвижими имоти имат характер на имот на предприятие, находящи се на територията на гр. Б., на която съгласно заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на общината за периода от 2012 г. до 2016 г. е организирано сметосъбиране и сметоизвозване и на основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ дружеството дължи заплащане на ТБО. За 2014 г. първоинстанционният съд приема, че правилно е определено задължението на "Р. - Турист - 97" АД за ТБО, включваща стойността на предоставените три вида услуги. Обсъдено е в обжалваното решение, че дружеството е подало декларация по чл. 17, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на О. Б. (НОАМТЦУПТОБ) за 2012 г., 2013 г., 2015 г. и 2016 г. за използването на 1 бр. контейнер за отпадъци (л. 42-л. 45 от делото), като на основание чл. 18, ал. 1 от цитираната наредба, е изчислена правилно дължимата такса. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е приобщил като доказателство към делото, неоспорено от страните по него. Видно от така извършената експертиза основата за определяне на ТБО за процесния период е данъчната оценка на притежаваните от дружеството недвижими имоти - земя и сграда, която е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка. Размерът на данъка върху недвижимите имоти, съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за гр. Б. е 1,5 Й върху данъчната оценка на имотите за всяка една от процесните години. Данъчната оценка е определена съобразно Приложение № 2 към ЗМДТ, като експертът е извършил самостоятелни изчисления за нейното определяне, които изцяло съвпадат с определения от органа размер. Въз основа на извършени изчислителни работи експертът е установил, че както ДНИ, така и ТБО са правилно определени съобразно данъчната оценка на имота и съответните промили, конкретно посочени за всяка една от услугите. Прието е, че размерът на лихвата е правилно определен и съответства на приетото в обжалвания акт задължение. АС - Б. е обсъдил и разликата в размера на лихвата от 5,57 лв. и е приел, че е в резултат на програмния продукт, който е ползван, изключващ почивните дни, ако са първо число на месеца и изчисляващ лихвата от първия работен ден, който би могъл да бъде втори или трети календарен ден от месеца. Останалите изчисления на експерта за размера на ДНИ и ТБО, изчислени върху отчетната стойност на имота е заключено, че са неотносими към предмета на спора и не са обсъдени. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е извършил проверка за компетентността на издателя на оспорения пред него индивидуален административен акт предвид законодателната уредба към момента на издаването му и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 и 4 и чл. 9б ЗМДТ, определящи компетентността на служителите на общинската администрация за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Актът е издаден и в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, който сочи редът по ДОПК. Касае се за акт за издаване на задължение по декларация по смисъла на чл. 107 ДОПК. Законовата уредба за установяване и събиране на местните данъци и такси, уредена в ЗМДТ препраща към органите и реда за това в ДОПК и затова неговите разпоредби са приложими, а определените с нарочна заповед на кмета на съответната община служители от общинската администрация, които да установяват местните данъци и такси са приравнени на органи по приходите по смисъла на ДОПК. Установената компетентност на органите по установяване на местните такси чл. 107, ал. 4 ДОПК регламентира, че актът за установяване на задължения по декларация може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, който в случая е ръководителят на звеното за местни приходи в О. Б. - началникът на отдел "Приходи" и той е решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Касационният жалбоподател е задължено лице по смисъла на чл. 11 във връзка с чл. 64 ЗМДТ и е подало декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за следващия се данък върху недвижим имот от 23.06.2010 г. (л. 16 от делото), придобит след извършена покупко - продажба, за което е приложен и нотариален акт (л. 480 от делото). По делото е приложена и декларация от 04.01.2001 г. (л. 476) като са посочените отчетни стойности за притежаваните от него недвижими имоти, които се облагат с местен данък и такса битови отпадъци. Имотът на дружеството попада в строителните граници на гр. Б. и не е сред изключенията, визирани в чл. 10 ЗМДТ. Твърдението на касатора, че имотът се ползва само през зимния период е неотносимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. С оглед изложеното и предвид факта, че търговското дружество е предприятие по смисъла на ТЗ, правилно решаващият съд е приел, че с разпоредбата на чл. 21 ЗМДТ се определят размерът на данъка върху недвижимите имоти. По отношение на таксата за битови отпадъци, която се състои от посочените от съда и уредените в чл. 62 ЗМДТ три компонента е установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет Б. Н. за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на и права на територията на О. Б.. Размерът на таксата за битови отпадъци за процесните години е съобразен с приетите план-сметки от Общински съвет Б. и е установен правилно съгласно разпоредбите на наредбата в промили. Видно от приложените по делото договори, месечни протоколи, фактури и платежни нареждания към тях, таксите са начислени за услуги, които реално са били предоставени от О. Б. Имотът попада в определените граници по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, видно от представено по делото удостоверение от главния архитект на общината (л. 216). Неоснователни са възраженията на касатора, че не е обсъдена правната връзка между обекта на облагане и субекта на задължението. Съдът в мотивите си е обсъдил фактическите и правните основания въз основа, на които са начислени задълженията на дружеството. Не е спорно по делото, че "Р. - Турист - 97" АД притежава недвижимия имот на територията на О. Б., като съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съдът правилно се е позовал и на съдебно-счетоводната експертиза, която е потвърдила посочените размери, както на данъка за недвижимите имоти, така и за таксата битови отпадъци за процесните години и не е установена разлика между изчисленията на вещото лице и определените с акта на административния орган стойности на задълженията. Единствената разлика е в размера в размера на лихвата от 5,57 лв., като вещото лице е пояснило в съдебно заседание на 15.01.2018 г., че ако срокът, представляващ първо число на месеца е почивен ден, изчисленията на лихвите е направено от първия работен ден, който може да бъде трети календарен ден, но правилно първоинстанционният съд се е съобразил със забраната в чл. 160, ал. 5 ДОПК, поради което посочения размер от вещото лице относно лихвите, правилно в обжалваното решение не са коригирани. Възраженията на касатора относно липса на мотиви в обжалвания административен акт са неоснователни. В АУЗД детайлно е изследвана фактическата и правна обстановка, както и мотивирано са разяснени вида, размера и периода на дължимите местни данъци и таксите за битови отпадъци. В преписката са налице достатъчно документи, доказващи дължимостта на данъка и таксата, които са обсъдени съвкупно от първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касационния жалбоподател, тъй като е постановено при спазване на изискванията на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила. Съдът е съобразил, както доказателствата по делото, така и съответните материалноправни разпоредби за определяне на данъка върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци и затова решението му като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Арсениев, на О. Б. следва да се заплатят направените разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лв., за заплащането, на които са представени надлежни доказателства. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение