Решение № 283 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2013 г.

Решение № 283 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадените две касационни жалби - от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП и от "ВАКПАК" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. "Бенковски", ул. "Оралица" № 27, подадена чрез процесуалния му представител адв. Неделчев, срещу решение № 81/14.01.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2808/2011 г., както и по частната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП срещу определение № 1443/25.02.2013 г., постановено по същото дело. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, в която е отменен Ревизионният акт /РА/, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото не са представени доказателства, установяващи реално извършени строителни услуги. В противоречие с решенията на СЕС, изискващи услугите да са извършени, съдът е признал правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени от "Вас строй ресурс" ЕООД. Не е установено по делото от страна на доставчика надлежно да са осчетоводени разходи за извършването на услугите, следователно, приходите от тях не могат да бъдат признати при спазването на изискванията на СС 18 /т. 7.2. и т. 5.1. "в"/. Не е доказано извършването на услугата с оглед изискването на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "ВАКПАК" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. "Бенковски", ул. "Оралица" № 27 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. В касационната жалба на "ВАКПАК" ЕООД се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за наличие на несъответствие в наименованието на стоката в представените документи. Не е съобразено заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Представени са доказателства за това, че стоката е заплатена и получена от купувача. Жалбоподателят не следва да носи отговорност, заради действия или бездействия на трети лица - доставчици. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С частната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП се обжалва определение № 1443/25.02.2013 г., на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 2808/2011 г. в производство по чл. 248 ГПК, с което "ВАКПАК" ЕООД е осъдено да заплати на ответника по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. второ ДОПК и в съответствие с принципа за равенство между страните в процеса по чл. 8, ал. 1 АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1192.12 лв. съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло в пълен размер претенцията на страната за разноски. Ответникът по частната жалба - "ВАКПАК" ЕООД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 191005110/21.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, ИРМ - Силистра, потвърден с решение № 330/23.06.2011 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: 1. фактура № 411/11.05.2007 г. и фактура № 434/19.05.2007 г., издадени от "Анона груп София и ко" ЕООД, с предмет "полиетиленово фолио" с общ размер ДДС 12 210 лв.; 2. фактура № 392/14.05.2007 г. и фактура № 447/31.05.2007 г., издадени от "ВТР Груп" ЕООД, с предмет "полиетиленово фолио" и общ размер на ДДС 12 789.72 лв.; 3. фактура № 55/16.12.2009 г., фактура № 51/16.12.2009 г. и фактура № 56/16.12.2009 г., издадени от "Вас строй ресурс" ЕООД с предмет "СМР по договор съгласно акт обр. 19" и общ размер на ДДС 49 045.80 лв. Изложени са мотиви за недоказаност на реалността на доставките и са посочени правните основания на чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. За да отмени РА в частта му, в която е отказано на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Вас строй ресурс" ЕООД, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: В РА липсват констатации относно това дали СМР изобщо са извършени. Оспорено е тяхното извършване именно от доставчика, издал фактурите. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ и СТЕ и обясненията, дадени от физическите лица в хода на ревизионното производство, се установява извършването на СМР и при това именно от "Вас строй ресурс" ЕООД. За да отхвърли жалбата на "ВАКПАК" ЕООД срещу останалата част от РА, съдът е изложил следното: осчетоводяването на фактурите в счетоводството на жалбоподателя, констатирано от вещото лице, не обосновава извод, че стоките по тези фактури действително са получени от него. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците и не е установило, че дори и по счетоводни данни те са разполагали със стоките и са имали възможност да извършат доставките. Налице е разминаване в наименованието на стоката по процесните фактури и в тези, които жалбоподателят е издал на "Демакс" АД, поради което не може по категоричен начин да се направи извод за идентичност между получените от жалбоподателя и продадени впоследствие стоки. Според настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение, решението е правилно, а касационните жалби - неоснователни, поради следните съображения: Както правилно се твърди в първата касационна жалба, а това следва и от съдържащото се в решенията на СЕС тълкуване на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС, за да бъде признато правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки или услуги са били използвани за извършването на облагаеми сделки или във връзка с икономическата дейност. Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали данъчнозадълженото лице може да упражни право на приспадане (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11). Според приетото от съда в т. 50 от решение от 6 септември 2012 г. по дело № С-324/11, когато данъчният орган представи конкретни улики за наличието на измама, националната юрисдикция може да провери в рамките на съдебния спор дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. В тази връзка правилно е посочено от първоинстанционния съд, че в хода на ревизионното производство ревизиращите органи са били длъжни най-напред да извършат проверка и да установят дали действително описаните в договора и протоколите за приемане на извършени СМР ремонтни работи са извършени на посочения обект на ревизираното дружество, което не е направено. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато изготвянето на СТЕ с такава задача и е прието заключение на вещото лице, според което при оглед на място е установено, че описаните в актовете образец 19 СМР са извършени в цеха и административния офис на производствено-административната база на дружеството-жалбоподател в София, кв. "Бенковски" на ул. "Оралица" № 27. Още в хода на ревизионното производство от страна на доставчика са представени трудови договори с 9 строителни работника и ведомост за заплати, съдържащи техни подписи, за изплащане на трудово възнаграждение. В дадени писмени обяснения работниците са потвърдили, че са работили през съответния период от време на посочения строителен обект. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ, при проверка в счетоводството на доставчика е установено, че изплатеното възнаграждение на работниците е осчетоводено като разход. Представена е фактура за закупени строителни материали от доставчика - № 670/01.11.09 г. от "СДЦ" ЕООД. Разходът по нея е отчетен по счетоводна сметка 601 "Разходи за материали". С оглед на така установените по делото факти, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за доказана реалност на доставките на строителни услуги от посочения доставчик. Установените от вещото лице по ССЕ при проверка в счетоводството на доставчика отчетени разходи и приходи във връзка с услугите опровергават изцяло твърденията на касатора за липсата на такива. По втората касационна жалба: Двамата доставчици не са открити в хода на ревизионното производство и не са потвърдили извършването на доставките. По отношение на една от фактурите ревизиращите органи са констатирали, че не е включена в дневника за продажбите на доставчика "Анона груп София и ко" ЕООД. Същите не са намерени и от вещото лице с оглед извършването на експертизата в съдебното производство и отразяването на фактурите и отчитане на приходи от доставките в счетоводствата им не са установени. Доказателства за натоварване и транспортиране на стоките от доставчиците не са представени, а според обясненията на ревизираното лице, това е направено от тях. На доставчика "ВТР Груп" ЕООД е извършена ревизия, обхващаща и процесните периоди от време. От представените РД и РА е видно, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК във връзка с констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - непредставяне на каквито и да било счетоводни документи. Подписите на "предал" стоките от името на "Анона груп София и ко" ЕООД в стоковите разписки са оспорени в хода на ревизията, тъй като не са положени от лицето, което представлява дружеството и което е посочено в самите стокови разписки. Констатирани са несъответствия не само в наименованието на стоката в стоковите разписки и фактурите, но и в единичните и общи цени. Основателни са и изводите на ревизиращия екип за това, че РКО не доказват надлежно плащане по фактурите. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба също е неоснователна. В текста на чл. 161, ал. 1, изречение последно ДОПК е предвидено, че на данъчната администрация вместо възнаграждение за адвокат се предвижда юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Според възприетото в решенията на ВАС, тълкуването на текста налага извод, че юрисконсултско възнаграждение в определения по Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение се дължи на администрацията общо за двете касационни инстанции. Претендираният с частната жалба размер на юрисконсултското възнаграждение не съответства на материалния интерес, по отношение на който е потвърден РА. По реда на чл. 9 от наредбата няма пречка обаче да се присъди юрисконсултско възнаграждение на първия касатор в размер на 350 лв. за касационната инстанция. На втория касатор разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като не е представляван от адвокат в открито с. з., а в пълномощното не е договорено възнаграждение, нито са представени доказателства за изплатено такова. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение