Решение № 86 от 12.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 146/2016 г.

Решение № 86 от 12.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 146/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитникът на подсъдимия Й. С. Д. пред въззивния Варненски апелативен съд е подал касационна жалба срещу решението на тази инстанция, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Търговищкия окръжен съд. С присъдата - 17/13.VIII.2015 г. по нохд 116/2015 г., окръжният съд е признал подсъдимия Й. Д. за отговорен по обвинението в опит за убийство на Г. С. Г. - в опит да извърши на 9.II. с. г. престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1 НК, за което получил наказание 6 години и 8 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор. Наказанието е в този размер след намаляването с 1/3 на размера, който ТОС определил като справедлив - 10 години лишаване от свобода, станало възможно по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, след проведеното в първата инстанция по реда на глава двадесет и седма от НПК съкратено съдебно следствие (чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с последната цитирана разпоредба). Присъдата има и гражданскоосъдителна част за обезщетението в размер на 40 000 лева, което подсъдимият трябва да заплати на пострадалия по предявения иск за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, частично отхвърлен за разликата. С второинстанционното (въззивно) решение - 198/2.ХII.2015 г. по внохд 339/15, присъдата е потвърдена след обжалване, както и сега, само от страна на подсъдимия. Както и тогава, недоволството от името на подсъдимия засяга единствено справедливостта на наложеното наказание; макар и наложено под минимума на предвиденото за извършеното престъпление, жалбоподателят смята намаляването му за възможно още повече - по общия ред на чл. 55 НК (когато са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства), предвиден като алтернатива на приложения, "ако е по-благоприятен за дееца" (чл. 58а, ал. 4 НК). В съдебното заседание на ВКС, освен прокурора, са взели участие жалбоподателят и неговият подзащитен, като са заети противоположни становища по изхода на делото, от страна на подсъдимия - за уважаване на жалбата, от страна на прокурора - за отхвърлянето й? ВКС намери, че към този момент не би могъл да вземе отношение към оспорената справедливост на наложеното наказание, тъй като делото се нуждае от ново разглеждане в предходната съдебна инстанция. Такъв е поначало изходът на дело, по което е допуснато съществено нарушение на процесуални правила (арг. от чл. 354, ал. 3, т. 2, във вр. с 348, ал. 1, т. 2 НПК). За да се види явната несправедливост на наложеното наказание, това изисква преди всичко яснота по отношение на предвиденото в закона за извършеното престъпление, а тя пък предполага точна фактическа и правна оценка на извършеното. При отчитане на особеностите на съкратеното съдебно следствие са останали според ВКС недооценени следните "обстоятелства [...], изложени в обвинителния акт" (чл. 373, ал. 3 НПК): "Изведнъж под съчетаното влияние на поетите алкохол (съдържание в кръвта му 82 промила) и психоактивно вещество тетрахидроканабинол обвиняемият получил илюзорно виждане, че Г. е заплаха за него и го напада" (по-нататък прокурорът е описал последвалите действия на обвиняемия Д., застрашили смъртоносно пострадалия Г., без преди тях между двамата да е имало какъвто и да е конфликт - подготвили се да пушат заедно марихуана и току що "започнали да пушат [общата цигара]. Разговаряли и слушали музика от телефона на Г. Били в близост един до друг и един срещу друг" - вж. отново в обвинителния акт). Цитираните с пояснения обстоятелства от обвинителния акт са типична илюстрация на деяния, "извършени при мнима неизбежна отбрана, т.е. когато деецът поради грешка относно действителността на нападението причини другиму смърт, телесна повреда и др. Някои съдилища приемат - посочва Върховният съд в мотивите към П. 12/1973 - Пл., т. 9 - че в тези случаи има извършено умишлено престъпление. Изпуска се обстоятелството, че деецът действа при грешка, като смята, че е нападнат или съществува реална и непосредствена заплаха от нападение, каквато всъщност няма, и че той има право на самоотбрана. Грешката ["Независимо от нейната причина" - посочва пък Н., И, Наказателно право, обща част, 1972, с. 346] изключва умисъла за извършване на престъпление, защото деецът не съзнава, че е извършил общественоопасно деяние. В зависимост от това обаче, бил ли е длъжен и могъл ли е да предвиди, че няма нападение, тя е извинителна или неизвинителна. Ако е извинителна, деянието е случайно и деецът не носи наказателна отговорност. Когато грешката е неизвинителна, деянието е непредпазливо и за него в предвидените от закона случаи деецът носи наказателна отговорност. А за да е налице грешка относно действителността на нападението, респективно грешка относно обществената опасност на деянието, е необходимо по същество обективно да бъде установено, че деецът без да е имал основание, е бил уверен, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно посегателство. Ако няма тази увереност, а само е предполагал или допускал, че има нападение, ще е налице евентуален умисъл за престъпление". Очевидно е, че за да бъдат изпълнени цитираните задължителни указания на В (К)С, прокурорът и предходните съдебни инстанции е трябвало да допълнят най-напред фактическите твърдения за случилото се на 9.II.2015 г. между Д. и Г., а после - и правното им окачествяване. В тези насоки провеждането на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция не е поставяло никакви процесуални пречки. При провеждането му е забранено единствено допълнителното обсъждане на "доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт" (ТР 1/2009-ОСНК, мотиви, т. 8.1). Що се отнася до допълнителните правни изводи, за тях не съществуват никакви ограничения "в рамките на признатите фактически обстоятелства по обвинителния акт [...] да се установяват и противопоставят правопроменящи [...] обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност" (пак там). Бездействието на прокурора, на окръжния и на апелативния съд по изпълнението на всички тези тълкувателни указания, е в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, а задължението в тази разпоредба, отнасящо се до оправдаването на обвиняемия или смекчаването на отговорността му, на плоскостта на наказателнопроцесуалните отношения кореспондира пряко с неговото право на защита. Тъкмо в тази кореспонденция се съдържа и пряката връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, което обяснява допълнително защо ВКС намира за необходимо да върне делото за ново разглеждане във ВАС. Възможният му изход от там нататък при най-благоприятния за подсъдимия вариант обяснява пък защо ВКС се позовава по свой почин на касационното основание, което прилага - става дума за хипотеза, която не предизвиква възражения, въпреки съществуващия в теорията и съдебната практика спор относно ограниченията при касационната проверка. Ето защо съставът на I н. о.