Решение № 6205 от 12.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София, подадена чрез гл. юрк. Бакърджиева срещу решение 6258/27.10.2022г., постановено по адм. дело 831/2022г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22002220007069-091-001/13.09.2021 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1828/03.12.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение, с което РА да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско такова. Ответникът по касационната жалба Универсал Милк Трейдинг ЕООД, чрез процесуални представители адв. Владимирова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е законосъобразността на Ревизионен акт Р-22002220007069-091-001/13.09.2021 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1828/03.12.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП София, с който по отношение на Универсал Милк Трейдинг ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал.3, т.2 от ЗДДС са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 5 825,19 лв. за данъчен период м. 01.2019 г. Съдът приел за установено по делото, че Универсал Милк Трейдинг ЕООД през 09.2018 г. издало 75 бр. фактури с получател Мултибилд Инженеринг ЕООД с общо в размер 914 813,25 лв. и ДДС 182 962,69 лв. с предмет продажба на стоки (различни по вид млечни продукти). Същите са обвързани с договор от 31.08.2018 г. за покупко-продажба на стоки (различни по вид млечни продукти) под условие, че ако в рамките на 80 дни от датата на доставката на стоката, купувачът не я реализира изцяло или частично, нереализираната стока подлежи на връщане, като връщането се извършва в срок 20 дни от датата на изтичане на 80 дневният срок. Като изрично е указано, че подлежащата на връщане стока следва да е в изряден търговски вид, да не е използвана и опаковката и да е изцяло запазена. По делото са приети като писмени доказателства, неоспорени от ответника - Заповед издадена от управителя на ревизирано дружество за обратно приемане на млечни продукти останали нереализирани от Мултибилд Инженеринг ЕООД; Протокол за приемане на млечни продукти от 29.11.2018 г., като в същия са били описани видовите млечни продукти по групи; Протокол за обезценка на стоки с изтичащи срокове и нарушен търговски вид от 29.11.2018 г., подписан от Началник склад и Инспектор БАБХ София. Първоинстанционният съд е констатирал, че с оглед Договор от 31.08.2018 г. за покупко-продажба на стока под условие, през м. 12.2018 г. жалбоподателя е издал кредитни известия за цялата сума по фактурите, като основание е посочил връщане на стоката с получател Мултибилд Инженеринг ЕООД са редовно осчетоводени, което се е потвърдило от заключението на вещото лице. Установил е още, че през ревизираният период са продадени стоки - млечни продукти чрез ЕКАФП на физически лица и една фактура на стойност 10.90 лв., в резултат на което са реализирани приходи в общ размер на 19 397,45 лв. Предвид представените от жалбоподателя писмени доказателства, административният съд е намерил за неправилни изводите на органите по приходите за липса на доказателства за продажба на стоки поради през м.01.2019 г. на занижени цени, поради изтичащ срок на годност и нарушен вид. Поради което е приел, че РА е незаконосъобразен доколкото по делото не се е установило наличие на фактическия състав на чл. 6, ал.3, т.2 от ЗДДС и не се е доказало наличие на на условията по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, като е посочил, че едва горестоящият административен орган се е позовал на облагане по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС без да сочи, че конкретна хипотеза. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за издаването на акта, но е в противоречие с материалния закон. Обосновано съдът е приел, че от жалбоподателя са представени убедителни доказателства, оборващи извода на органите по приходите за липса на доказателства за продажба на стоки през ревизирания период януари 2019 г. на занижени цени, поради изтичащ срок на годност и нарушен вид. Действително, писмените доказателства касателно занижените цени не са оспорени от ответника, предвид това и като надлежно съставени и заверени, съдът правилно ги е кредитирал. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по ССчЕ, което е кредитирал. Установено е, че не може да се потвърди салдо в размер на 48 523,42 лв. към 01.01.2019 г., както са приели и органите по приходите, поради което правилен се явява извода на съдът, че остава недоказан и размера на сумата, върху която с РА е доначислен ДДС. С оглед правилно установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, обосновано съдът е приел, че не установява наличието на фактическия състав на чл.6 ал.3 т.2 от ЗДДС, както и че ревизионният екип не е доказал наличие на обстоятелствата по чл. 79 ал.1 от ЗДДС, като следва да се посочи, че едва с решението си горестоящият административен орган се позовава на нея, като не сочи конкретна хипотеза и мотиви в подкрепа на тезата си. По изложените съображения, предвид липсата на допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, касаторът следва да бъде осъден за заплати на ответника сторените по делото разноски. Претендирана е сумата от 2 500 лева за настоящата инстанция. Направено е обаче възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като се свежда до съблюдаване на константната съдебна практика. Ето защо съдът намира, че сумата от 883 лева по чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения е справедлива и обоснована по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,