Решение № 7407 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14453/2018 г.

Решение № 7407 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14453/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Смолян, против решение № 394 от 08.10.2018 г., постановено по адм. дело № 185 по описа за 2018 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменено решение № 1012-20-41#1 от 22.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Смолян, както и потвърденото с него разпореждане № 201-00-1409-4 на ръководителя на осигуряването за безработица, а преписката по заявление от 22.12.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица е изпратена за ново произнасяне съгласно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 54г, ал. 4 във вр. с чл. 4 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Т. К. от [населено място], обл. Смолян, е оспорила касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Смолян е решение № 1012-20-41#1 от 22.06.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Смолян, потвърждаващо разпореждане № 201-00-1409-4 от 09.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица на Т. К. Изложени са мотиви, че по време на удостоверения с ПД U1 осигурителен период в Испания от 09.12.2017 г. до 21.12.2017 г. лицето е било на територията на България. С постановеното решение Административен съд – Смолян е уважил жалбата, след като е приел, че оспореното административно решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК, без административният орган да е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Решението е постановено при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. При извършената проверка са били установени данни, разколебаващи верността на съдържанието на издадения от испанската институция преносим документ U1 относно упражнявана от лицето трудова дейност и период на осигуряване в Кралство Испания, за който са дължими осигурителни вноски. През удостоверения период от 09.12.2017 г. до 21.12.2017 г. на осигурителен стаж в Испания лицето според справката на МВР - Главна дирекция "Национална полиция" се е намирало в България. Напуснало е територията на Република България през ГКПП – Аерогара София на 06.12.2017 г. и се е завърнало на 09.12.2017 г. отново през ГКПП – Аерогара София. Представено е в официален превод от испански на български език уведомление за колективен трансфер на работници за изпълнение на трудовите им функции в с. Войводиново, обл. Пловдив, но не и заявление на работодателя съгласно приложение № 2 към чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Направено е запитване чрез Информационната система на вътрешния пазар до Инспекцията по труда и социалната сигурност на Кралство Испания за изясняване на случая във връзка с подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS LYUBO, SLU". Анализът на горните фактически обстоятелства обосновава основанието по чл. 54г, ал. 4 от КСО за издаване на разпореждане за спиране изплащането на обезщетението за безработица поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението поради неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Необходимо е да се извърши проверка за установяване на действителните осигурителни права на лицето съобразно придобития осигурителен стаж и размера на осигурителния му доход. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Като е приел, че оспорените актове са незаконосъобразни и ги е отменил, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата на Т. К. бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,