Решение № 9868 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15084/2008 г.

Решение № 9868 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15084/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Сталинка Кирилова Николова от гр. Благоевград, против Заповед на министъра на земеделието и горите (МЗ) № РД-44-1956/23.10.2008 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваната МЗ министърът на земеделието и храните, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДС, е прекратил служебното правоотношение на Николова, считано от датата на връчване на заповедта, за заеманата от нея длъжност "старши експерт" с придобит III младши ранг, в Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Областна дирекция "Земеделие", Благоевград (ОДЗ), Общинска служба по земеделие, Благоевград (ОСЗ). Разпоредено е на служителката да се изплатят обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, за времето, през което тя е останала без работа и за неспазения срок на предизвестието.

Недоволна от МЗ, Николова я обжалва. Счита, че при издаването и са нарушени разпоредбите на материалния закон и тя не съответства на целта на закона. Моли отмяна на МЗ, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде осъдено МЗХ да и заплати обезщетение за времето, през което не е била на служба, да се поправи основанието за прекратяване на служебното и правоотношение и да бъде осъдено МЗХ да и заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на Николова, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е изпълнявала длъжността "старши експерт" в МЗХ, ОДЗ, ОСЗ. Придобила е III младши ранг. С обжалваната МЗ служебното `и правоотношение за заеманата длъжност е било прекратено поради съкращаване на длъжността.

Видно от Длъжностно разписание на МЗХ, утвърдено с МЗ № РД-09-252/16.05.2008 г., в сила от същия ден, общата численост на персонала в министерството е бил 2587 лица, от които в ОСЗ Благоевград - 5. Между последните е била и длъжността "старши експерт", заемана от Николова по служебно правоотношение. С МЗ № РД-09-533/29.08.2008 г. министърът, на основание § 2 от ПМС № 204/18.08.2008 г., е утвърдил ново Длъжностно разписание, в сила от 01.09.2008 г. Видно от последното, общата численост на персонала в министерството е редуцирана до 2328 човека, а числеността на ОДЗ Благоевград е намалена на 4 човека. В новото разписание не фигурира заеманата от жалбоподателка длъжност "старши експерт".

ВАС е указал на процесуалния представител на министъра с Протоколно определение от с. з., проведено на 08.04.2009 г., да представи длъжностна характеристика за длъжността, заемана от Николова преди прекратяването на служебното й правоотношение. Видно от изявленията на юр. Влаевска, направени в с. з. по делото на 27.05.2009 г., такава длъжностна характеристика няма изготвена.

При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че длъжността, заемана от Николова е съкратена. Тя не фигурира в Длъжностното разписание на МЗХ и в частност на ОСЗ, Благоевград. Общата численост на администрацията в министерството и в административното звено, където е изпълнявала служебните си задължения жалбоподателката, са намалени. Служителите в министерството са намалени общо с 259 бройки а тези, работещи в ОСЗ - с 1. От длъжностното разписание е видно също, че съкратена е именно длъжността, заемана от Николова.

ВАС не счита за необходимо да преповтаря определението за понятието "длъжност", дадено в чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, което се цитира в писмените бележки и на двете страни по делото. В същото време трябва да се посочи, че в случая е налице реално съкращение на длъжността, въпреки липсата на длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателката длъжност до уволнението `и, непозволяващи на съда да установи какви точно са били длъжностните задължения на Николова преди обжалваната МЗ и дали те се изпълняват от друго лице в административното звено. Безспорно е обаче, че бройката служители е намалена. Дори да съществува служител, който изпълнява задачите, изпълнявани преди това от Николова, това не е новоназначен такъв. В случаите, когато бройката работещи в дадено звено се намалява, естествено е задачите на съкратения служител да бъдат разпределени между оставащите такива. При това, съгласно ЗДС органът по назначаването не е задължен да извършва подбор по процедура и критерии, които предварително е определил. Правото да съкрати даден служител, който изпълнява по-качествено задълженията си е негово субективно право и елемент от дискреционната му власт.

По изложените съображения жалбата на Николова се явява неоснователна. Като такава тя следва да се отхвърли.

Предвид изложените правни изводи на ВАС, производството по направените искания за заплащане на обезщетение за времето, през което жалбоподателката е била без работа, за поправка на основанието за прекратяване на служебното `и правоотношение, вписано в служебната книжка и за заплащане на направените разноски по делото също се явяват неоснователни. Като такива те също следва да се отхвърлят.

Искането за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност не може да бъде разгледано от настоящия съд. Видно от чл. 122, ал. 1 от ЗДС, при отмяна на незаконосъобразен административен акт, за да бъде възстановен служителя е необходимо той да се яви в срок и да декларира пред органа по назначаването желанието си да бъде възстановен. Предвид така описаната в закона процедура, включваща в себе си няколко фактически елемента, разглеждането на такова искане от съда се явява недопустимо. То следва да се остави без разглеждане, а производството по него следва да се прекрати.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение