Решение № 5879 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2012 г.

Решение № 5879 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Вали Компютърс" ООД със седалище в гр. Велико Търново и адрес на управление ул. "Самуил" № 6, подадена чрез пълномощника адв. Илчев, срещу Решение № 267 от 30.05.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Велико Търново по адм. д. № 51/2012 г., с което е отменено Решение № В47/0105/26.10.2011 г., издадено от Началника на митница Свищов, потвърдено с Решение № 872/5.12.2011 г. на Директора на агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на административния акт на това основание. Изтъква нарушение на чл. 78, § 2 от Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/. Настоява, че Съдът неправилно е приел, че процесните тунери не се вграждат към автоматична машина за обработка на информация. В тази връзка се позовава на изслушаната по делото съдебно-техническата експертиза, която според касатора е неправилно преценена. Касационният жалбоподател моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното митническо решение. Не претендира разноски. Представя писмено становище с подробни съображения. Ответникът по касационната жалба - Началникът на митница Свищов, не е ангажирал становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Велико Търново не е ангажирала становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АСВТ е било Решение № В47/0105/26.10.2011 г., издадено от Началника на митница Свищов, потвърдено с Решение № 872/5.12.2011 г. на Директора на агенция "Митници". С административния акт е определен тарифен код 8528 71 19 00 за класиране в TARIC за 70 платки (тунери) с номенклатурен номер AVER-TV-USB-VOLTAR HD /61H830/, AVER-TV-USB-VOLAR M /61A815/, AVER-TV-USB-PILOT /61H810/ и AVER-TV-GALAXY-USB-DVB /61A816/, декларирани от дружеството с ЕАД № 10BG004302Н0017130/30.07.2010 г. Въз основа на така променения тарифен код за посочените тунери на касатора е определено мито за внасяне със ставка 14 % в размер на 1015,95 лв. и ДДС в размер на 203,19 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2010 г. По делото е установено, че с ЕАД № 10BG004302Н0017130/30.07.2010 г. жалбоподателят и настоящ касатор е декларирал пред митническо бюро Горна Оряховица внос на стоки от Тайван. В декларацията в клетка 31 стоката е описана като 80 телевизионни платки, от които 70 бр. 61Н и 10 бр. 61А. В клетка 33 е посочен тарифен номер на стоката 8528 71 11 00, а в клетка 47 е посочено съответното мито и ДДС. С платежно нареждане от 30.07.2010 г. съответното задължение, посочено в ЕАД, е платено. След разрешение на митническите органи внесените стоки са вдигнати от жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, регламентирани в чл. 205 от Закона за митниците, като е спазено е законовото изискване за форма и изложение на фактическите правни основания за издаването му. Съдът е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка са обсъдени разпоредбите на чл. 78, § 1, § 2 и § 3 от МКО, както и издадените заповеди за възлагане на проверка по чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ и съставения доклад за резултати от извършената проверка. Според мотивите на съдебното решение актът е издаден и при правилно прилагане на материалния закон. Спорът се свежда до това следва ли външните тунери, внесени от жалбоподателя, да попаднат под различен от вътрешните тунери ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Приложение № 1 към този регламент е изменено с Регламент № 1214/07 на Комисията от 20 септември 2007 г. За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение за промяна на тарифен номер, Съдът е приел, че внесените външни тунери попадат в група 8528 от КН, и по-специално - 8528 71. В тази група влизат три подкатегории устройства: 1. електронни сглобки за вграждане в автоматичните машини за обработка на информация - 8528 71 11, освободени от мито; 2. микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до Интернет, осигуряващи интерактивен обмен на информация с възможност за приемане на телевизионни сигнали ("set-top модули с комуникационна функция") - 8528 71 13, освободени от мито; и 3. други - 8528 71 19 - мито 14 %. Съдът е споделил извода на митническия орган, че процесните тунери следва да попаднат в категория "други". Позовал се е на изслушаната по делото СТЕ, според която единствените различия между вътрешните и външните платки се състоят в монтирането им, като вътрешните се монтират върху дънната платка на компютър, т.е. подлежат на вграждане в компютъра. Така постановеното решение е правилно. Правилно е формулиран и основният спор между страните. Направените оплаквания от касатора относно изводите на Съда за спазване на административно-производствените правила при издаване на обжалвания митнически акт са неоснователни. От данните по делото се установява, че обжалваният акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. ЗМ, съответно чл. 78 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството има нарочно издадена заповед на началника на ответната митница от 4.07.2011 г., изменена със заповед от 11.07.2011 г. В този смисъл са неоснователни оплакванията, че не е ясно дали иде реч за повторна проверка по смисъла на чл. 84 ЗМ или за последваща такава по смисъла на чл. 84а и сл. от същия закон. Оплакването, че административният съд не е санкционирал нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка, също е неоснователно. В т. 68 от решение на Съда на ЕС от 22.11.2012 г. по съединени дела № С-320/2011, С-330/2011, С-382/2011 и С-383/2011 се посочва, че чл. 78, § 2 МКО трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат да се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 220, § 2, т. "б" МКО, който не допуска последващо вземане под отчет, когато размерът на дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последния от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация. Това е така, защото по-ниският размер на дължимите мита в случая е определен в резултат на грешка от страна на самите митнически власти. Обстоятелството, че при първоначалното подаване на ЕАД посочената тарифна позиция от декларатора е била възприета от митническия орган, не представлява грешка по смисъла на цитираната разпоредба. Не могат да бъдат споделени оплакванията за неправилно приложение на материалния закон. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране практика на СЕС относно критериите за класиране на които внесената стока по съответната позиция, административният съд е приел, че същностният критерий в случая е начинът на закрепване и съединяване на т.н. "външни тунери" към информационната машина. Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на техниката, по делото е назначена техническа експертиза, възприета от съда, и подпомогнала същия при изграждане на правните си изводи. Безспорно определящата обективна характеристика на стоките от подпозиция 8528 71 11 е тяхното вграждане към автоматична машина за обработка, докато външните тунери не подлежат на такова. След като външните тунери не се монтират, а се прикрепят към USB-порт на компютъра, т. нар. от в. л. "външен монтаж", то правилно Съдът е приел, че процесните тунери могат да се включват и изключват по всяко време от USB-порта, без да са необходими още монтажни действия. Кредитирайки като компетентно изготвено заключението на СТЕ, с основание АСВТ е отбелязал, че дори и USB-портът да е вътрешен, пак не може да се приеме, че устройствата не се вграждат към машината, за разлика от вътрешните платки, които се вграждат към дънната платка и стават неизменна част от съответния компютър. Правилни са изводите, че външните тунери не се вграждат в автоматичната машина за обработка на информация, поради което не стават част от машина, а по всяко време могат да бъдат демонтирани. Възражението на жалбоподателя за функционална идентичност на вътрешните и външните тунери е неоснователно, доколкото за тарифирането съществена е разликата относно начина на монтиране. Безспорно те не попадат в подпозиция 8528 71 13, тъй като не са апарати, съдържащи модем за достъп до Интернет. При това положение единствената възможност е да попаднат в подпозиция 8528 71 19. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Велико Търново не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. На страните не се следват разноски, тъй като не са поискани. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение