Решение № 16209 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2009 г.

Решение № 16209 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Георгиев като пълномощник на РИМЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, срещу Решение № 74/07.05.2009 г., постановено по адм. д. № 727/07 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, IIIж състав (СГС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 214000659/04.09.2006 год. на орган по приходите при ТД на НАП София офис Изток, в частта с която е потвърден с решение № 2463/22.12.2006 год. на директор на Дирекция ДОУИ - София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. Подробни доводи касаторът излага относно наличие на реалност на процесните доставки и поради внасяне на данъка по ДДС сметка на доставчика се позовава на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново с което жалбата бъде уважена с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата- директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. Калоферова излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред СГС е бил РА № 214000659/04.09.2006год. на орган по приходите при ТД на НАП - София офис Изток, в частта в която е потвърден с решение № 2463/22.12.2006 год. на директор на Дирекция "ОУИ - София при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит, общо в размер на 284807,25 лв., ведно с дължимите лихви. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че повторната ревизия е възложена надлежно и при извършването й не са допуснати нарушения на процедурните правила на ДОПК. По същество съдът е приел, че правилно органът по приходите е приел липса на материалните предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), поради липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Установените в хода на ревизията фактически констатации съдът е приел, че не са опровергани от жалбоподателя чрез представяне на доказателства и в хода на съдебното обжалване. Само наличие на данъчна фактура и/или начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), съдът е приел, че не е достатъчно да се признае право на данъчен кредит, тъй като едно от законовите условия за упражняването на това право е наличието на реална доставка. Това обстоятелство съдът е приел, че не е установено и от приетото заключението на ССЕ, а факта на заплащане на данъка за част от доставките по ДДС сметка на доставчика, не налага извода за приложение на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), поради липса на реалност на доставката. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.) е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 9 750 лв. за дан. периоди м. 02, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06 2004 г. по доставки от ЕТ "Тошевфилм" В хода на ревизията въз основа на ПИНП е установено, че в предвиденият срок, не са представени от дружеството документи относно начисляването на ДДС и реалността на доставките. От приетото заключение на ССЕ (първоначално и допълнително) е установено, че доставчика не е намерен на адреса, не е извършена проверка в счетоводството му и няма данни за счетоводно начисляване на данъка. Установен е само факта на отразяване на процесните фактури в ДП и СД за процесните периоди. На основание чл. 63, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 04.2004 г., м. . 09.2004 г. и м. 11.2004 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 137 442, 60лв. по фактури, издадени от "Бизнес трейд" ООД. В хода на ревизията при извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че данъка е намислен в счетоводството му по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките са бизнес проекти, гаранционно обслужване посредничество и проучване на пазара, поддържане на селскостопански машини в различни региони на страната, включващи се в североизточна България и проучване на пазара. За гаранционното обслужване е представен договор за изработка без дата с лицето Радослав Борисов. Не са представени приемо-предавателни протоколи, попълване на рапорт за сервизен преглед (така както е посочено в договора), доказателства за изписани части, изплатени суми за командировки. Досежно проучване на пазара за зърнокомбайни, трактори и прикачен инвентар е сключен договор за изработка на проучването с Иван Вълков, като не са представени доказателства за извършени анализи, решения, прогнози, отчети за събрани данни, информация за крайния резултат от проучването. Представените договори за поръчка на селскостопанска техника са с дата преди сключване на процесния договор между страните. За изпълнение на комисионния договор между сраните от 01.04.2004 г. и анекс към него от 05.04.2004 г. също не са ангажирани допълнителни доказателства за реалното изпълнение, а именно създадени контакти с потенциални купувачи и реализиране на сделки с тях. Относно изготвяне на бизнес проекти не са представени доказателства за кадрова и техническа обезпеченост, приемо - предавателни протоколи, копия на разработените проекти и евентуалната им реализация. От приетото заключение на ССЕ се установява, че данъка е внесен по ДДС сметка на доставчика но извън периода в който се иска приспадането. Идентични са фактическите констатации и относно доставките на "Агрорезерв Импекс" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и м. 12 2004 г. с предмет гаранционно обслужване и поддръжка на селскостопански машини и размер на отказано право на данъчен кредит- 136 837 лева За да е налице право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставка, следва да са изпълнени кумулативните предпоставки, визирани в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Необходимо е да е налице облагаема доставка и данъка по нея да е начислен от регистрирано по този закон лице, най-късно към датата на издаване на данъчната фактура. Безспорно в хода на ревизията, административното и съдебното обжалване от касатора не са представени доказателства, че данъка по облагаемата доставка е начислен като задължение към бюджета по отношение доставките на ЕТ Тошев филм". Това обстоятелство не е установено, чрез проверка в счетоводството на този доставчик и от приетото заключение на ССЕ. Факта на наличие предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.) е положителен и касатора се позовава на него, поради което и негова е доказателствената тежест да го установи, с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка - декларация. Съгласно НС данъкът се отразява по сметка 453 "Разчети за данък добавена стойност" и чрез нея регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, 4532 начислен данък при продажбите, 4538 - данък за възстановяване и 4539 - данък за внасяне. Всички изисквания относно начисляването на данъка са дадени кумулативно. Проверката в счетоводството на доставчика следва да се извърши в цялост а именно, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка 4532 от оборотната ведомост за периода с данъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка 411 по отделни клиенти с аналитичната отчетност по сметка 4532 по отделни доставки. Като се обсъдят тези документи в съвкупност и се съпостави съдържащата се в тях информация едва тогава могат да се направят изводи дали ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Заключението на вещото лице изготвило ССЕ е само въз основа писмените доказателства по делото без осъществена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му на адреса, поради което довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Недоказана от касатора е останала и втората кумулативна предпоставка на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), а именно дали доставката е реална, за да е облагаема по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е прехвърляне на собственост върху стока или други вещи права върху стока, извършването на услуга срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В хода на съдебното производство не са представени доказателства относно реалност на доставките по процесните фактури -, приемо-предавателни протоколи, копия на разработените проекти и евентуалната им реализация, отчети за събрани данни, информация за крайния резултат от проучване на пазара, както и че доставчика е разполагал с необходимата техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставката. Безспорното установяване на реалното изпълнение на доставката произтича от характера на ДДС, който е косвен, многофазен и некумулативен данък. Данъка се начислява по конкретната доставка на всеки етап от реализацията на стоката или услугата и се включва еднократно в крайната цена на стоката или услугата, като облагането само на добавената стойност се постига чрез механизма на приспадане на данъчен кредит от получателя при реализацията на стоката или услугата. В тази насока са неоснователни доводите в жалбата относно наличие на договаряне между страните, издаване на данъчна фактура и плащане по нея. Неоснователно е и позоваването на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като съгласно тази разпоредба, разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Видно от констатациите в хода на ревизията и заключението на ССЕ данъка е платен извън посочения краен момент. С оглед на изложеното е неоснователен довода, свързан с незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. . Претенцията на процесуалния представител на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП следва да бъде оставена без уважение, предвид присъдено юрисконсултско възнаграждение от СГС и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение