Решение № 7107 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2020 г.

Решение № 7107 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на С. Георгиева в качеството си на ЕТ "Т. – 79- С. Георгиева" чрез процесуален представител адв. Станев, срещу решение № 2461/17.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2858/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 375-ФК от 14.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административен съд – Варна е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 375-ФК от 14.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Т. – 79- С. Георгиева" е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – мини – маркет "Т.-79", находящ се в гр. Варна, ул. "Зорница" № 2 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и 187, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че видно от протокола за извършена проверка от 13.10.2019 г. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателката, е извършена контролна покупка на стойност 1, 10 лв., като не е издаден фискален бон. Съдът е направил извод, че при тези данни, е осъществен фактическият състав на административно нарушение, от своя страна административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното производство. Съдът е приел, че Направен е извод, че обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка е наложена законосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство. Не е спорно обстоятелството, че при контролна покупка не е била издадена касова бележка. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 13.10.2019 г. в търговския обект е установено, че при извършена контролна покупка на обща стойност от 1, 10 лв., жалбоподателят не е издал фискален бон, също така е установено, че касовата наличност е в размер на 219, 30 лв., при нулева отчетена във фискалното устройство. Следователно в хода на проверката е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Неоснователни са възраженията в жалбата, водещи до извод, че решението на административния съд е постановено при недоказана фактическа обстановка. По делото са налице безспорни доказателства обосноваващи извършено нарушение, посочените в протокола за извършена проверка констатации имат обвързваща материална доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Правилно е посоченото от съда по отношение на срока. В случая органа е постановил запечатването да е с продължителност 14 дни, като в акта са изложени мотиви в съответствие с целта на закона. При упражняване на правомощията си за неговото определяне, административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност, именно поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,