Решение № 4446 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11431/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас против решение 3782/08.10.2024 г. по адм. дело 477/2024 г. на Административен съд Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД, гр. Пещера, чрез адвокат П. Шивачева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, в който развива доводи за законосъобразност и обоснованост на съдебното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 3782/08.10.2024 г. по адм. дело 477/2024 г. Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на МБАЛ-Бургасмед ЕООД, гр. Пещера заповед за налагане на санкции 25-517/03.04.2024 г. на директора на РЗОК-Бургас. Присъдил е разноски. По делото е установено, че в рамките на тематична проверка по един случай на ИЗ контролните органи на РЗОК са установили и ангажирали отговорността на болничното лечебно заведение съгласно сключения договор 021372/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК поради непровеждане на комплексно лечение и координация по време на хоспитализацията на ЗОЛ. Пациентката с ИЗ 12941 е била приета по спешност и хоспитализирана по Клинична пътека 74. 1 "Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст". Приетото от първоинстанционния съд заключение по съдебно-медицинската експертиза е установило, че хоспитализацията и диагностичните и терапевтични процедури, като показатели и обем отговарят на изискванията на КП, като дехоспитализацията е извършена при спазване на критериите в КП и пациентката е изписана без пряк риск за здравето и живота въз основа на данни за стабилно общо състояние. Административният орган е приел, че бездействието по провеждането на необходимите прегледи и евентуално лечение е довело до липса на комплексно лечение и координация по време на хоспитализацията. На ЗОЛ е извършена задължителната съгласно КП абдоминална ехография и по решение на лекуващия лекар е направено компютърно-томографско изследване от специалист образна диагностика, при което е открито наличие на данни за течноеквивалентно съдържимо в кухината на матката. При така диагностицирания проблем лекуващият лекар не е извършил консултация с гинеколог, като е посочил, че пациентката е с онкологично заболяване и се лекува и наблюдава от КОЦ. В настоящото лечение първостепенно значение е имало овладяването на жълтеницата, за да може да продължи лечението с химиотерапията. В епикризата е записано, че ЗОЛ се насочва към клиника по гастроентерология за преценка възможността за поставяне на стенд в жлъчните пътища или РТС. Дадени са препоръки за проследяване на състоянието и лечението от гастроентеролог и АГ специалист, като пациентката е насочена към КОЦ-Бургас с оглед придружаващото й заболяване. Съдът обосновано е кредитирал заключението на съдебно-медицинската експертиза, доколкото от представените по делото медицински документи се установява, че изискванията за завършена КП са изпълнени. Съгласно чл. 307, ал. 1, т. 2 НРД за МД 2023-2025г. при дехоспитализация лекуващият лекар може за довършване на лечебния процес да насочи пациента при необходимост към лечебни заведения за извънболнична или болнична помощ, каквито са изричните препоръки в епикризата с оглед придружаващото онкологично заболяване. С изписването на пациента и без да са констатирани нарушения на задължителните диагностични, лечебни или рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията, клиничната пътека се счита за завършена, в който смисъл са, както ДР на НРД, където императивно е дефинирано понятието "завършена клинична пътека", така и по смисъла и конкретните специфични изисквания на КП 74. 1. Съгласно чл.379, ал.1 НРД МД 2023-2025г. за периода на хоспитализиране, болничните заведения са длъжни да предоставят болнична медицинска помощ като лечение, което третира основното заболяване, придружаващи заболявания и усложнения в съответствие с условията и реда за оказване на болнична помощ. Комплексно лечение се реализира, като за основното заболяване, лечебното заведение прилага и спазва "клинична пътека", а за придружаващото заболяване и/или усложненията се вземат медицински мерки според конкретното придружаващо заболяване и усложнения. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, правилно първоинстанционният съд е приел, че същият издаден в нарушение на материалноправни разпоредби, обосноваващи неговата незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.4 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие 0000058849/17.02.2025 г. и фактура 2000001183/17.02.2025г.) възлизат на сумата от 720,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение