Решение № 4715 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2021 г.

Решение № 4715 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2721/2021 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация С." ООД, със седалище в гр. С. и адрес на управление ул. "Шести септември" № 27, представлявано от управителя инж. С. Р., чрез адв. С. Р. от Адвокатска колегия (АК) – С., срещу решение № 300/29.12.2020 г., постановено по адм. дело № 400/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение от 19.10.2020 г., съобщено с писмо с изх. № 1-016-0008-2-669/19.10.2020 г., на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ръководител на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) по засегнатия от нарушението договор за обществена поръчка № 5/27.07.2020 г., с изпълнител "Ню Принт Къмпани" ООД на стойност 34 288, 00 лева без ДДС, в рамките на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) с рег. № BG16 M10 P002-1. 016-0008-C01/24.09.2019 г. по проектно предложение № BG16 M10 P002-1. 016-0008. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), обуславящи извод за наличие на нередност по т. 11, б. "а" от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Счита, че поставените изисквания за съдържание на техническите предложения като част от офертите на участниците в процесната процедура по възлагане са ясни и не предполагат противоречиви тълкувания, а приемайки обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон. Порочността на съдебния акт следва и от обстоятелството, че съставът на АС - С. не е посочил изрично кои точно изисквания, критерии и условия е счел за субективно формулирани и в този смисъл ограничителни по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Излага съображения за бланкетност на мотивите в обжалвания съдебен акт. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на административния акт, или в условията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - главният директор на ГД "ОПОС" към МОСВ и ръководител на УО на ОПОС 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител – С. З. – правоспособен юрист и сътрудник по УЕПП в отдел "Администриране на нередности", ГД "ОПОС" в МОСВ, в писмен отговор оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация С." ООД срещу решение от 19.10.2020 г. на главния директор на ГД "ОПОС" към МОСВ и ръководител на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, представляващи БФП по засегнатия от нарушението договор за обществена поръчка № 5/27.07.2020 г., с изпълнител "Ню Принт Къмпани" ООД на стойност 34 288, 00 лева без ДДС. З. да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че "Водоснабдяване и канализация С." ООД е бенефициер по сключен на 24.09.2019 г. с МОСВ в качеството му на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. АДПБФП № BG16 M10 P002-1. 016-0008-C01 по процедура чрез директно предоставяне BG16 M10 P002-1. 016 "Изграждане на ВиК инфраструктура". Видно от чл. 2.2.1. на договора, проектът е на стойност 133 326 939, 91 лева, от които 81 228 571, 41 лева – БФП от Кохезионния фонд, 14 334 453, 81 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България, 15 556 771, 53 лева собствен принос и 22 207 143, 16 лева недопустими разходи. За разходване на средствата по така сключения договор, бенефициерът е провел процедура по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител за изпълнение мерки за информация и комуникация (публичност и визуализация) за проекта "Доизграждане и рехабилитация на ВиК инфраструктура в агломерации с население с над 10 000 екв. ж., попадащи в обхвата на "Водоснабдяване и канализация – С." ООД, чрез изработване и доставка на печатни информационни и промоционални материали, включени в Списъка по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закон за обществените поръчки". В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник – "Ню Принт Къмпани" ООД е сключен договор № 5/27.07.2020 г. на стойност 34 288, 00 лева без ДДС. О. поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че в раздел 6.3.1. Предложение за изпълнение на поръчката" е посочено, че към техническото си предложение, изготвено по образец, участниците следва да представят "Предложение за изпълнение на поръчката", което да е в съответствие с техническата спецификация и изискванията на възложителя и да съдържа следните четири елемента: 1) "Методи за изпълнение"; 2) "Описание на предложените за извършване дейности"; 3) "Организация на ресурсите" и 4) "Методи за постигане на качество при изпълнение на поръчката". В описанието на тези елементи са включени следните изречения: 1)"... Дейностите, свързани с всяка една от мерките, включени в предмета на поръчката, трябва да са разписани ясно и детайлно... "; 2)"... дейности, чието неразделно, при това в определена последователност изпълнение, водят до постигане на очакваните резултати... "; 3)"... е попълнен формално и/или с преповтаряне общо и бланкетно на техническата спецификация, без да е отразена спецификата на предмета на обществената поръчка, и/или в него са посочени различен възложител и/или наименование на друг проект. " 4) "Описание на предложените за извършване дейности, които ще бъдат изпълнени във връзка с всяка една от мерките, като част от стратегията за изпълнение на поръчката, разгледани като поредност от взаимосвързани и логически последователни дейности, които да обосновават достигането на заложените резултати, чрез качествено изпълнение на поръчката". РУО на ОПОС е счел поставените изисквания, в които се съдържат описаните изрази, за ограничаващи потенциалното участие на възможно най-широк кръг от икономически оператори в процедурата, т. к. от анализа им не следва еднозначен извод относно конкретното съдържание, което трябва да има този елемент от техническото предложение на участника. Използвани са субективни и неясни изрази и понятия, които поради различните начини за интерпретация на значението им оказват разубеждаващ ефект и по тази причина водят до нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Органът е приел това нарушение за достатъчно основание за определяне на финансова корекция, като го е подвел в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и под състава на нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. За тези констатации бенефициерът е уведомен с писмо с изх. № 1-016-00-2-581/11.09.2020 г. на РУО на ОПОС, като му е предоставен двуседмичен срок за депозиране на становище във връзка с наведените твърдения. След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, ръководителят на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. е издал оспорения административен акт, с който е индивидуализирал нарушената разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, и е квалифицирал нарушението като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към Наредбата. Приел е за правилни твърденията на РУО, че в утвърдената документация възложителят е поставил изисквания спрямо съдържанието на техническите предложения, които създават неяснота сред заинтересованите субекти за това как следва да съставят своите предложения, за да бъдат допуснати до етап отваряне на ценовите предложения. Според съда в текста на изискванията са включени неточни и неясни изрази. Не е ясно как ще се прецени коя от дефинираните предпоставки за изпълнение на отделните задачи е качествена и навременна. Доколкото именно поради несъответствие с изискванията по т. 6.3.1. от документацията, е отстранен участник, за когото е установено, че включил "формално разгледан елемент", в офертата му липсва "поредност от взаимосвързани и логически последователни дейности" и "ясно и детайлно" определяне на дейностите, АС – С. е извел заключение за неизясненост на понятията. Приел е, че нарушението правилно е подведено в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗОП и квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" Наредбата. Установил е наличие на всички елементи, включени в състава на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), и правилно определяне на приложимия процентен показател и основа за изчисление на финансовата корекция. С тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация С." ООД срещу обжалвания административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 ЗОП е необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В този смисъл и с оглед фактическата обстановка в конкретния казус, преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, е обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на изискванията в документацията, в частта относно съдържанието на техническото предложение като елемент от офертата на участниците, е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраните, въведени с императивното предписание на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Техническото предложение е част от офертата, чрез която участниците заявяват желанието си за участие в процедурата по възлагане на етап подаване на оферти. (Арг.: чл. 39, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, приет с ПМС № 73 от 5.04.2016 г., обн., ДВ, бр. 28 от 8.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. (ППЗОП). Видно от предписанието на чл. 39, ал. 3, т. 1 с. з., техническото предложение трябва да съдържа предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя. В противен случай помощният орган, отговарящ за допускането, разглеждането и оценката на подадените предложения, по аргумент от чл. 57, ал. 1 ППЗОП, няма да пристъпи към отваряне на ценовите предложения, респ. ще изключи съответния участник, представил несъответстващото техническо предложение от по-нататъшната процедура по оценяване и класиране. Именно тази правна последица, която законът придава на разминаването между установените спрямо техническото предложение изисквания, в т. ч. законови и поставени от възложителя, и съдържанието на конкретно предложената оферта в частта й относно техническото предложение, илюстрира значението на яснотата и точността на използваната за описанието им терминология. Необходимостта от точен и ясен изказ в документацията за участие в обществените поръчки е била предмет на анализ и от Съда на Европейския съюз (СЕС), който в своите решения изрично е приел, че показателите, по които се оценява съответствието на техническите предложения, трябва да са формулирани така, че не само членовете на комисията да ги разберат и приложат по начин, който дава възможност действително да се провери съответствието на предложението с изискванията, но и да могат "всички разумно информирани и полагащи обичайната грижа потенциални участници да разберат техния точен обхват и съответно да ги тълкуват по еднакъв начин". (Виж например: решение от 10 май 2012 г., Комисията с/у Кралство Нидерландия, С-368/10, EU: C: 2012: 284, т. 88, mutatis mutandis решение от 16 февруари 2012 г., Costa, С-72/10 и С-77/10, EU: C: 2012: 80, т. 73). Необходимо е възлагащият орган, респ. помощната комисия, чрез която упражнява правомощията си във връзка с допускането и оценяването на предложенията, да разполага с възможност да извърши действителна проверка дали офертите съответстват на поставените изисквания. (Решение от 22 юни 2017 г., С-49/17, Unibet, EU: C: 2017: 491, т. 46, както и решение от 4 декември 2003 г., EVN, EU: C: 2003: 651, т. 56 и 57). Логиката сочи, че ако в документацията възложителят е посочил неясно и неедзначно на какви условия трябва да отговаря офертата, за участниците ще се създаде несигурност по какъв начин следва да съставят своята, за да бъдат допуснати до участие. Пораждат се съмнения относно характера и обема на информацията, която те следва да предоставят в своите предложения, както и по какъв начин ще бъде оценена тя. Предвидимостта при оценяването е особено важна характеристика на процедурата по възлагане на обществени поръчки, т. к. гарантира достъп на възможно най-широк кръг участници. Наличието на поне два алтернативни начина за възприемане на информацията обаче я нарушава и по тази причина оказва разубеждаващ ефект спрямо потенциалните икономически оператори, които биха имали желание да вземат участие в процедурата. Доколкото такова ограничаване е императивно забранено с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, представлява състав на нередност по т. 11 от Приложение № 1 към Наредбата, както и с оглед констатациите в административния акт за определяне на финансова корекция, в случая предметът на касационната проверка по отношение приложението на материалния закон се свежда до това, дали от доказателствената съвкупност се установява наличието на релевантните за приложението на описаните разпоредби факти. На практика това означава да се установи дали съдът и административният орган правилно са констатирали необективно формулиране на понятия и изрази, съдържащи се в документацията, които в зависимост от конкретното тълкуване биха могли до доведат до различни изводи относно смисъла, вложен в тях. В контекста на изложеното, правилен е изводът на решаващия съд относно ограничителния характер на използваните понятия и изрази в съдържанието на изискването по б. "Б)" от раздел 6.3.1. от документацията за участие, ведно с дадените в "Забележка 1" и "Забележка 2" дефиниции. Действително, не става ясно кога дължимото разписание на дейностите би се възприело като "ясно и детайлно". Както бенефициерът правилно е отбелязал в застъпеното пред административния орган становище и в жалбата си до първоинстанционния съд, на посочения израз в документацията е дадена изрична дефиниция, текстът на която гласи следното: "под "детайлно и ясно" да се разбира всяка дейност е декомпозирана на отделни задачи, посочени са отговорните лица за изпълнението им и срокът за изпълнението им, както и са разписани конкретни междинни резултати за всяка задача. " Доколкото обаче в съдържанието й не са указани броят и характерът на изискуемите "междинни резултати", самото наличие на дефиниция не променя крайния извод за ограничителност на изискването, т. к. не внася необходимата яснота на думите "ясно и детайлно", а в допълнение въвежда словосъчетание с неясно значение. Безспорно е, че всяка една резултатна дейност може да бъде разделена на отделни етапи с определена степен на завършеност спрямо крайния ефект, който се търси. Тези етапи могат да бъдат различен брой, в зависимост от това колко детайлно се описва като последователност цялата дейност. По тази причина липсата на конкретизация относно броя и характера им създава несигурност относно съдържанието на техническото предложение. Според субективните възприятия на оценяващия орган е възможно в един случай оферта, съдържаща техническо предложение с разписани един, два или три на брой междинни резултата на съответната дейност, да се счете за съобразена с изискванията, а в друг – описанието да е недостатъчно за формулиране на извод за допустимост до участие на предложилия я участник, т. к. се изисква посочване на повече на брой такива "междинни резултати". Нито за участниците е ясно отнапред какво ще е становището на комисията и дали офертата им ще бъде допусната до участие при конкретен брой и с конкретни характеристики "междинни резултати" на дейността, нито оценяващият орган разполага с обективни критерии за преценка, което имплицитно създава предпоставки за субективност на същата. Идентични изводи по аналогични съображения следват и по отношение на използваното словосъчетание "отделни задачи". Останалата част от дефиницията е с непротиворечиво съдържание. Не съществува спор, че за участниците, а и за комисията, която ще оценява предложенията им, е ясно какво означава да се посочи срокът за изпълнение и отговорните лица. Т. к. в описаното изискване по б. "Б)" от раздел 6.3.1. от документацията е посочено и, че участниците следва да представят описание на мерките, разгледани като поредност от взаимосвързани и последователни дейности, които обосноват достигането на заложените резултати, чрез качествено изпълнение на поръчката, но не става ясно кога това е изпълнено, правилен е изводът на съда за неяснота на условието и в тази му част. Видно от дадената в "Забележка 1" към б. "Б)" от раздел 6.3.1. от документацията, дефиниция на "взаимосвързани и логически последователни дейности", последните представляват дейности, чието неразделно, при това в определена последователност изпълнение, води постигане на очакваните резултати (т. е. без междинният продукт от една дейност е невъзможно започването на следващата дейност)". Липсва конкретизация относно броя и характера на междинните продукти, което от своя страна логично не позволява да бъде съставен извод относно съдържанието на описанието, което следва да включва връзките и конкретната поредност на същите. Не са дефинирани и очакваните резултати, което пречи на обективната преценка, както относно връзката им със сочените дейности, така и относно конкретната последователност, която води до тях. Обоснован е изводът на решаващия съд и по отношение на дефиницията за "формално разгледан елемент", дадена от възложителя. Прочитът й показва, че такъв елемент е налице, когато по външни признаци може да бъде установено наличието на изискуемия елемент, но при анализ на съдържанието му се установи, че то е повърхностно – без да отчита особеностите на конкретния предмет на обществената поръчка или без да съдържа информация, различна от предоставената от възложителя в документацията за обществена поръчка. Под "Спецификата на предмета на обществената поръчка" или "особеностите на предмета на обществената поръчка" се има предвид съвкупността от видовете дейности, включени в предмета на поръчката, всяка една от които характеризираща се с определен похват на изпълнение и мястото на изпълнение на предмета на поръчката, което в някои случаи предполага специален подход при изпълнение на част от дейностите". Видно е, че възложителят не е посочил кога са "отчетени" особеностите на поръчката. Независимо, че е дефинирано съдържанието на използваните изрази "специфика на обществената поръчка" и "особености на обществената поръчка", без конкретизиране очаквания резултат - отчитането на особеностите на поръчката, за участниците не става ясно как следва да подготвят офертата си, че тя да отговаря на така поставените изисквания. Правилен е изводът, че формулировката създава предпоставки за субективизъм при анализирането на съответствието с нея, който от своя страна оказва разубеждаващ ефект спрямо потенциалните участници в процедурата по възлагане на поръчката, а това е в пряко противоречие с установената нормативна забрана за ограничаване достъпа на потенциални участници (Арг.: чл. 2, ал. 2 ЗОП). По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е приел за осъществено нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Последното правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности – "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците. " Налице е и третият елемент от състава на нередността по чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г., а именно – вредата, респ. възможността от нанасянето на такава. Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Неясните изисквания относно съдържанието на техническите предложения като част от офертите, представляващи условие за допустимост на същите, препятстват предвидимостта при оценяването, оказват възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници и водят до липса на информираност на заинтересовани лица как да подготвят офертите си, за да бъдат допуснати до участие на съответния етап от процедурата. Правният ефект от нарушаването на чл. 2, ал. 2 ЗОП е свързан с ограничаване на възможността на по-широк кръг заинтересовани лица да формират предварителна преценка за потенциалната си възможност за успешно представяне в процедурата и да подготвят участието си в нея. Финансовият ефект на констатираните нарушения се състои в това, че ако същите не бяха допуснати, би било възможно осигуряването на по - висока конкуренция и избор на икономически по - изгодна оферта, което от своя страна би довело до по - ефикасно и ефективно разходване на средствата, отпуснати на бенефициера. Т. к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово изражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган правилно е приложил пропорционалния метод по чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Правилно е определен процентният показател на финансовата корекция в размер на 10%. В съответствие с действащата към датата на издаване на акта редакция на приложимата законова разпоредба на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ е определена и основата на финансовата корекция. Касаторът релевира довод за неправилност на съдебното решение и поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, допуснати чрез бланкетно според него изложение на мотивите от състава на АС - С.. Подобно твърдение е несподелимо, т. к. от съдържанието на съдебното решение е видно подробното мотивиране на съображенията във връзка с извода за ограничителност на поставените изисквания спрямо техническите предложения. Необсъждането поотделно на всеки един израз при положение, че съдът е възприел констатациите на административния орган, установил е правилно фактическата обстановка по случая и е анализирал представените по делото доказателства, не е нарушение, което ако не бе допуснато, би довело до различен краен извод и в този смисъл е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, представляващо основание за отмяна. В изложението на фактите, които решаващият съд е приел за установени, е цитирано съдържанието на описаните изрази и понятия, а в мотивната част на акта в съвкупност същите са анализирани при съобразяване разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, изрично въведена като правна квалификация в оспорения индивидуален административен акт. С това съдът е изпълнил задължението си да изложи своите фактически установявания и правни съображения по делото. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Следователно, като е отхвърлил жалбата срещу обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение