Решение № 14308 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2416/2009 г.

Решение № 14308 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2416/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК). Образувано е по касационната жалба на Тодор Динчов Петков - Областен управител - гр. Пловдив против решение № 1365 от 19.12.2008 г., постановено по административно дело № 1884 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът бъде решен по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Подадена е и втора касационна жалба (неправилно наименована "частна ") против решението в която се твърди, че следва да му бъде определено еднократно обезщетение от съда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като се мотивира с правилно приложение на нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ. По отношение на втората касационна жалба поддържа доводи за недопустимост. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното : Касационната жалба подадена от Атанас Григоров Джиголинов е процесуално недопустима тъй като е подадена срещу решение, което е благоприятно за жалбоподателя и като такава следва да се остави без разглеждане и в тази част производството да се прекрати поради липса на правен интерес от съдебното оспорване. Касационната жалба от областния управител е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Пловдив било образувано по жалбата на Джиголинов против заповед № ЗД-07-12/11.09.2008 г. на областния управител на област Пловдив, с която е отказано получаване на еднократно обезщетение като репресирано лице на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ. Административният орган е приел, че молителят, макар и осъден с влязла в сила присъда по чл. 279 от НК, не е представил достатъчно доказателства за причина, свързана с произход, политически убеждения или религиозни вярвания. С решенето си Административен съд гр. Пловдив е уважил жалбата, приемайки, че заповедта е законосъобразен индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на производствените правила. Съдът е приел, че по силата на закона след като е установил, че представените доказателства не са достатъчни за да се установи вида на репресията административния орган е длъжен да сезира служебно Централната комисия и едва тогава да се произнесе. Така постановеното решение е правилно. Съгласно нормата на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ за лицата, осъдени за опит за бягство през граница при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, настъпва политическа и гражданска реабилитация, чиято последица е придобиване правото на еднократно обезщетение съгласно чл. 2, ал. 1 т. 4 от закона. Както правилно е приел съдът само присъдата по чл. 279 от НК не е достатъчна за придобиване правото на еднократно обезщетение, като фактическият състав по чл. 2, ал. 1 т. 4 включва и установяване на субективният елемент - причината за осъждането, който не е бил установен в хода на административното производство, нито в хода на оспорването по съдебен ред. В хода на административното производство, административният орган е нарушил принципа на служебното начало и административнопроизводствените правила. Липсват доказателства, че жалбоподателя е уведомен, че представените доказателства са недостатъчни. Безспорно е, че при липса на тези доказателства, административният орган не бил могъл да се произнесе по основателността на претенцията по съществото на искането, както повелява разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от закона. След като молителят не е представил доказателствата за вида, характера и продължителността на репресията, областният управител е бил длъжен служебно да сезира централната комисия по чл. 4 от закона, която, във връзка с предоставените й правомощия и след събиране на относимите писмени и гласни доказателства, да се произнесе дали репресията е била политическа (чл. 4 ал. 6). Не е необходимо да има искане от заинтересованото лице за да бъде сезирана Централната комисия тъй като задължението на административния орган е определено от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от закона. Както правилно е приел съдът единствено наличието на влязлата в сила присъда по чл. 279 от НК не установява елементите от фактически състав за правото на еднократно обезщетение, още повече, че към искането е приложено само свидетелство за съдимост. В касационната инстанция са представени допълнителни доказателства, които биха могли да бъдат преценени от административния орган при новото произнасяне. Ето защо въпросът дали осъждането е било извършено по политически причини може да бъде установен пред компетентния административен орган - областен управител с оглед новопостъпилите доказателства, а единствено негова е преценката и правото да сезира с искане Централната комисия по чл. 4 от закона. Като е постановил отказа си при неизясненост на въпроса относно характера на репресията, административният орган е постановил административния акт в нарушение на административно производствените правила (чл. 10 ал. 2 от ЗПГРРЛ) и нарушавайки принципа на служебното начало. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице е касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение