Решение № 12834 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2012 г.

Решение № 12834 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по искане от директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП за поправка на явна фактическа грешка в Решение № 5962 от 26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2174/2012 г. по описа на Върховния административен съд. В искането се поддържа, че в мотивите на съдебния акт неточно са посочени част от релевантните суми, а формираната воля не съответства на обективирания диспозитив. В подкрепа на тезата се излагат многобройни аргументи и се моли съдът да уважи релевираното искане. Ответникът по искането - "Юлен" АД, гр. Банско, с писмено становище оспорва основателността на същото. Настоящият касационен състав, в срока за произнасяне констатира следното: Съобразно изложеното в мотивите на постановеното Решение № 5962 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 2174/2012 г. по описа на Върховния административен съд, решаващият състав е приел, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта за определените данъчни задължения за ДДС за данъчен период м. януари 2005 г. в размер над 4700 лв. до 70 226.29 лв., ведно със съответните лихви за забава, както и относно дан. период м. февруари за разликата над 93 024.09 лв. до 187 966.98, ведно със съответните лихви. В съответствие с този краен правен извод и предметните предели на спора, очертани с издаденото по реда на административния контрол Решение на Директора на Дирекция "ОДОП", е постановен и диспозитивът на съдебния акт, с който след отмяна на решението на СГС в посочената част, спорът е разрешен по същество и е отменен РА в посочените части. Същевременно, в останалата му обжалвана част, първоинстанционното решение е оставено в сила. Съпоставката между формираната от съда воля, обективирана в мотивите на решението и неговия диспозитив сочи, че съществува корелация между тях, поради което не са налице сочените очевидни фактически грешки. По своята същност всички доводи на молителя касаят правилността на съдебния акт, но са ирелевантни в производството с правно основание чл. 175, ал. 1 от АПК. То е процесуален способ за поправка на очевидни фактически грешки в решението, но не и средство за неговото изменение или за корекция на неточно посочени в мотивите суми. Ето защо, настоящият състав намира, че релевираното искане за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение