Решение № 3774 от 7.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Раева и Л. Раева, от гр. София чрез техния пълномощник срещу решение 2103/29.03.2022 г. по адм. д. 5905/2021 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на Столична община-район "Витоша" в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът К. Раев счита жалбата за основателна. Ответниците "Цетин България" ЕАД, А. Раева, В. Раев и Д. Раева не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Раев, А. Раева, Г. Раева и Л. Раева срещу разрешение за строеж 92/17.05.2021 г. на главния архитект на Столична община /СО/-район Витоша, с което се разрешава на "Цетин България", К. Раев, А. Раева, В. Раев и Д. Раева преустройство на приемно-предавателна станция 1556 с честотен обхват 900, 1800 и 2100 Mhz. С обжалваното решение съдът е прекратил производството по делото по отношение на К. Раев и А. Раева, като е отхвърлил жалбата на Г. Раева и Л. Раева. Решението се обжалва в отхвърлителната му част, като в прекратителната му част е влязло сила. За да постанови отхвърляне на жалбата, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е допустима за Г. Раева и Л. Раева. От приложени актове за собственост е безспорно, че двете са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда в ПИ 68134.1937.311.1 /сграда/. В производството по издаване на разрешение за строеж преустройство на приемо-предавателна станция 1556 няма данни да са участвали собствениците на сградата, но същите са упълномощили заинтересованата страна с техните права. Административен орган е приел, че представителството им е осъществено по силата на прилагания в административното производство, по точно условието по чл. 9.2. от договора за наем в редакцията му от анекса от 2015 г. към договора от 2007 г. По силата на това споразумение, наемодател(ите) упълномощават Теленор България ЕАД, като наемател на имота върху който е построена ПСС да предприема и извършва всякакви законни действия , както и да подава, подписва и получава документи от името на наемодател, свързани със снабдяване със строителни книжа, включително и издаване на PC. За настоящия спор няма правно значение, че в процедурата пред местната администрация не са участвали жалбоподателите Г. и Л. Раеви след като притежавания от всяка от тях самостоятелен обект от сградата формално и обективно съществува в правния мир, а доколко техният праводател е бил неизправна страна по договор за наем, от който е черпил облаги в случая е налице основание за търсене на отговорност по неизпълнение на договор, спрямо коректен наемател. В случаите на преустройство, при съществуваща ППС, за която се иска преустройство и при наличие на изрично упълномощаване за такива превни действия, съдът приема, че заинтересованата страна в съответствие със закона и дадените й от собствениците на имота към момента на упълномощаване - 2015 г. е изпълнила и упражнила правата си по заявяване издаване на оспорваното PC. Решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон при следните съображения: На първо място съдът не е взел предвид, че в сезиращата го жалба се съдържа твърдение, че с издаденото разрешение за строеж е одобрено извършването на ново строителство, а не преустройство на съществуващ строеж. Според посоченото в жалбата с новия проект се предвижда премахването на съществуващите мачти и монтаж на нови такива, като закрепването им е предвидено да се осъществи посредством болтове, които преминават през цялата плоча на подпокривното пространство.Отговорът на този въпрос и от съществено значение за установяване на правния интерес на жалбоподателките, който е различен при изграждането нов строеж и при преустройство на съществуващ такъв съгласно разпоредбите на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Само при заключение на вещо лице дали се касае за нов строеж или преустройство на вече изграден строеж може да се посочи конкретната хипотеза на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, обосноваваща правния интерес за жалбоподателите. В случя съдът не е посочил в коя от визираните хипотези на чл. 149, ал. 2 ЗУТ жалбоподателките са заинтересовани лица. В този смисъл съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуални норми, като е заличил назначената от него съдебно-техническа експертиза, поискана от жалбоподателите. Тя би изяснила въпроси от технически характер, за които съдът не разполага със специални знания и би била основа за уточняване на правния интерес на жалбоподателките. Без установяването на тези факти настоящият касационен състав не може да провери окончателния правен извод на съда за неоснователност на подадената жалба. Отговорът на въпроса в коя от изброените хипотези на чл. 149, ал. 2 ЗУТ жалбоподателките са заинтересовани да обжалват оспореното от тях разрешение за строеж влияе и на отговора на въпроса кои са и кои следва да бъдат възложители за издаване на процесното разрешение за строеж. На тази плоскост настоящата инстанция не споделя аргументите на решаващия съд, че договорът за наем от 2007 година задължава наемодателя да гарантира, че действието на договора се запазва и приобретателят поема всички права и задължения по него. В същия аспект следва да се третира и клаузата на анекса от 2015 г., според която наемателят на имота е оправомощен да предприема и извършва всякакви действи, както и да подава, подписва и получава документи от името на наемодател, свързани със снабдяване със строителни книжа, включително и издаване на разрешение за строеж. Тези клаузи незаконно ограничават правата на собственост на приобретателите и са в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ЗЗД. Поради това неизяснен е останал от решаващия съд и въпроса кой следва да е възложител за издаване на разрешение за строеж като процесното. Предвид изложеното първоинстанционният съд не е изяснил фактите от значение за спора, поради което обжалваното решение като противоречащо на материалния и процесуалния закон следва да бъде отменено и делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,