Решение № 10615 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5916/2021 г.

Производството e по чл. 208 и сл. АПК във вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето / ЗЗ/. Образувано е по касационна жалба на М. Донева, от гр. Благоевград чрез процесуален представител адв. К. Рупва-Вачкова срещу решение 524 / 24.03.2021 г., постановено по адм. дело 861 / 20202 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендират се сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците по касационната жалба Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по неврологични, очни, УНГ и сърдечно-съдови болести, Община гр. Благоевград, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Благоевград, Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Благоевград не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за частично основателна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение Административният съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на М. Донева срещу експертно решение (ЕР) 1157 от зас. 071/18.08.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни УНГ и ССЗ, с което е потвърдено частично ЕР 2231/15.07.2020 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ при МБАЛ Благоевград АД и е отменен болничен лист Е2020 1369495. Първоинстанционният съд е приел, че въпросът доколко здравословното състояние на жалбоподателката към момента на издаване на болничен лист Е2020 1369495, е обосновавало установената с този болничен лист временна неработоспособност за периода от 05.06.2020 г. до 24.06.2020 г. и налице ли е била необходимост от продължение на временната неработоспособност, установена първоначално с първичен болничен следва да бъде основан на кредитираната по делото съдебно-медицинска експертиза. Въз основа на заключението на вещото лице, са изложени мотиви, че поставената диагноза не обуславя временна неработоспособност на лицето за времето на издаване на болничния лист и липсват данни за наличие на остро и/ или обострено хронично [заболяване], което да налага извода, че оздравителният процес не е приключил. Съдът е приел оспорения акт за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу процесното експертно решение на НЕЛК. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че с решение 120/08.06.2020 г. на ЛКК на М. Донева е издаден болничен лист Е202001369495 /продължение/ за временна неработоспособност, считано от 05.06.2020 г. до 24.06.2020 г. - за 20 календарни дни, с диагноза: [диагноза]. [Здравословно състояние] . След представянето на болничния лист, същия е обжалван пред ТЕЛК от осигурителя - Община Благоевград. След извършен преглед на жалбоподателката с експертно решение 2231 от зае. 117/15.07.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Благоевград" АД е отменен издаденият болничен лист с мотиви, че продължаването на временната неработосопособност е извършено без необходимост. Решението на ТЕЛК е оспорено от молителката пред НЕЛК. С ЕР 1157 от зас. 071/18.08.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни УНГ и ССЗ, е потвърдено частично ЕР 2231/15.07.2020 г. на ТЕЛК при МБАЛ Благоевград АД и е отменен болничен лист Е2020 1369495. От специализирания състав на НЕЛК е прието, че в медицинското експертно досие няма приложена медицинска документация, обуславяща временната неработоспособност, няма приложени амбулаторни листове с консултация от УНГ, назначени изследвания и адекватно лечение, обуславящо временна неработоспособност през периода на болничния лист. Правилно при постановяване на процесния съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, след проведено оспорване на болничния лист по реда и в срока, предвидени в чл. 112 от ЗЗ. Законосъобразно съдът е съобразил, че актът на органа по медицинската експертиза е издаден в предвидената писмена форма за валидност, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 АПК и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка прилагането на материалноправните разпоредби и съответствието на акта с целта на закона, административният съд е ползвал заключението на вещото лице в назначената съдебна експертиза, показанията на същото в съдебното заседание, както и на разпитаната в съдебното производство д-р Томова, в качеството й на лекуващ лекар на жалбоподателката. Съгласно чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, видът и степента на увреждането / степента на трайно намалената работоспособност/ /ТНР/ се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. При постановяване на съдебното решение, съдът се е позовал на специалните знания на експертите, от които е направен обоснован извод, че разглеждания болничен лист е вторичен - продължение и описаните симптоми отговарят на поставената диагноза - [диагноза]. Определеното лечение - [медикамент] при нужда отговаря на симптоматиката на заболяването, но не е изчерпателно и поставя въпроса за тежестта на заболяването и корелацията с продължителността на намалената трудоспособност от 20 дни. Отразената диагноза и препоръчаното лечение, което е непълно и частично, не предполагат определяне на искания от жалбоподателката период на неработоспособност. Обостреното състояние при това заболяване обичайно преминава за няколко дни и не е свързано с придружаващите заболявания на Донева. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, направил e верни изводи, които се споделят от касационната инстанция /чл. 221, ал.2 предл. второ АПК/. При този изход на спора, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209 АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение