Решение № 5250 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2012 г.

Решение № 5250 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ейчджикей интернешънъл" ЕООД, с адрес за кореспонденция гр. Смолян, чрез законния си представител, против Решение № 1706 от 16.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1249/11 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за обявяване нищожността на Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № С - 0005 от 14.04.2000 г., съставен от Лозка Николова Стоянова, на длъжност данъчен инспектор при Териториална данъчна дирекция, Пловдив, подразделение "Север". В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебна заседание чрез пълномощника си адв. И. Иванов доразвива доводите в жалбата. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на жалбата пред АС е било искане за обявяване нищожността на Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № С - 0005 от 14.04.2000 г., съставен от Лозка Николова Стоянова, на длъжност данъчен инспектор при Териториална данъчна дирекция, Пловдив, подразделение "Север", с който на дружеството са определени задължения на дружеството - данък върху печалбата, данък за общините, вноски за фонд "Мелиорации" за процесните 1996 г. и 1997 г. в общ размер на 559 144.00 лв. лихви за просрочие в общ размер на 449827,00 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че обжалваният ДРА е издаден в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила, като спорният момент относно валидност и законосъобразност на административния акт е по отношение на материалната компетентност на издателя на акта. На първо място се е позовал на приложимата разпоредба на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) и е приел, че процесната ревизия е възложена с акт за възлагане № С-005 от 14.01.2000 г., издаден от Данаил Атанасов Попов - ръководител на сектор "Данъчни ревизии" в Данъчно подразделение "СЕВЕР" при Териториална данъчна дирекция Пловдив тъй като тези факти и обстоятелства, безпротиворечиво са отразени във всички представени по делото писмени документи. При тази установен факт, съдът е приел за установено, че предметният обхват на ревизията е разчитането на "ЕЙЧДЖИКЕЙ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД с бюджета по данъци и вноски от печалбата за периода 01.01.1996 г. - 31.12.1997 г., включително. На следващо място, съдът е приел, че издателя на АВДР Данаил Атанасов Попов е надлежно упълномощен със Заповед № 04 от 19.01.2000 г. на Директора на ТДД Пловдив, издадена на основание чл. 235, ал. 2 от ДПК (отм.), считано от 01.01.2000 г., поради което следва да се приеме, че на същото лице са делегирани правомощията да издава актове за възлагане на данъчни ревизии по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.). Факта, че Акта за възлагане № С-005 е издаден на 14.01.2000 г., т. е. преди постановяването на заповедта за компетентност, съдът е приел, че не опорочава факта на валидно упълномощаване, тъй като изрично Териториалният данъчен директор е придал обратно действие на волеизявлението си за делегиране на права - считано от 01.01.2000 г. На следващо място в тази насока съдът се е позовал на факта, че в периода от издаване на акта за възлагане, до издаване на Заповед № 04 от 19.01.2000 г., не са извършвани никакви процедурни действия по процесната ревизия. Физическата липса на Акт № С-005 от 14.01.2000 г. съдът е приел, че не е в резултат на противоправно поведение на администрацията, а се дължи на форсмажорни обстоятелства, поради което доказателствената тежест да установи твърдените обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си последици е на жалбоподателя. В тази насока съдът се е позовал на Протокол от 11.06.2009 г., съставен от комисия при ТД на НАП, Пловдив, както и на изтеклия срок за съхранение, установен в Номенклатура на делата образувани от дейността на Националната агенция за приходите и нейните териториални агенции със срокове за съхранение. Решението е правилно. Безспорно установено е, че по делото не е представен и приет Акт № С-005 от 14.01.2000 г. за възлагане на процесната ревизия, но същият, според органа по приходите е част от деловодния архив на ТД на НАП за 1000-2000 г./вкл./, който видно от Протокол от 11.06.2009 г., поради наводнение в архива на ТД на НАП Пловдив през м. май 2009 г. е бил наводнен и унищожен. Дори да се приеме, че не е установен безспорно факта на унищожаване на процесния АВР, то същият съгласно приетата по делото Номенклатура на делата, образувани от дейността на Националната агенция за приходите и нейните териториални агенции със срокове за съхранение, утвърдена от Б. Бужашка - Председател на ДА "Архиви" и одобрена от М. Мургина - Изпълнителен директор на НАП, издадена в съответствие със Закона за националния архивен фонд и Наредба № 1 на Главно управление на архивите при МС за квалифицирането, научно-техническото обработване, съхраняването и използването на документите в учрежденията, организациите и предприятията е със срок за съхраняване 10 години, който е изтекъл към момента на подаване на искането за обявяване нищожност на ДРА. В тази насока са неоснователни доводите на касатора за липса на форсмажорни обстоятелства и задължение на органа по приходите да съхранява АВР по-вече от 10 години. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК данъчна ревизия на данъчни субекти, регистрирани в териториалната данъчна дирекция може да се възлага от териториалния данъчен директор или от определен от него орган на териториалната данъчна дирекция. Възможността териториалния данъчен директор да възлага на определени длъжностни лица част от своите правомощия е изрично предвидена в чл. 240, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ДПК. Надлежното упълномощаване на лицето, което възлага данъчни ревизии е условие и за компетентността на органа, издаващ ДРА, тъй като съгласно чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 3 от ДПК именно органът, възлагащ извършването на данъчни ревизии определя кой данъчен орган е компетентен да издаде ДРА. АВДР № С-005 от 14.01.2000 г., е издаден от Данаил Атанасов Попов, който, както е приел АС е надлежно упълномощен със Заповед № 04 от 19.01.2000 г. на Директора на ТДД Пловдив, издадена на основание чл. 235, ал. 2 от ДПК (отм.), считано от 01.01.2000 г., поради което следва да се приеме, че на същото лице са делегирани правомощията да издава актове за възлагане на данъчни ревизии по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.). Факта, че акта е издаден преди постановяването на заповедта за компетентност, както правилно е приел съдът не опорочава факта на валидно упълномощаване, тъй като Териториалният данъчен директор е придал обратно действие на волеизявлението си за делегиране на права - считано от 01.01.2000 г., а довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Данаил Атанасов Попов се явява длъжностно лице от ТДД-Пловдив, като длъжностните лица от данъчно подразделение са длъжностни лица от Териториална данъчна дирекция. Данъчните подразделения са звена в организационната структура на териториалните дирекции и се ръководят от съответния териториален директор. Действително от ответника по касационната жалба не са представени доказателства, че Данаил Атанасов Попов е ръководител на сектор "Данъчни ревизии" в Данъчно подразделение "СЕВЕР" при Териториална данъчна дирекция Пловдив, към момента на издаване на АВДР, но видно от останалите доказателства представени и приети по делото без оспорване се установява, че лицето е заемало посочената длъжност. Това е видно от уведомление до касатора от 21.03.2000 г. от Постановление за предварително обезпечение на установени вземания от 21.04.2000 г., от 18.05.2000 г., от 01.06.2000 г., от Запорно съобщение от 23.05.2000 г. и от процесния РА. Видно от приложената по делото Номенклатура на делата, образувани от дейността на Националната агенция за приходите и нейните териториални агенции със срокове за съхранение, сроковете за съхранение на поименните щатни разписания на НАП, ОУИ, ТД, ТД "ГДО" са 10 години. За същия срок се запазват и трудовите /служебни/ дела на служители от НАП и Заповедите за определяне на компетентен орган. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение,