Решение № 6194 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по касационна жалба на ЕТ Фешън топ модълс Д. Калъмбова с ЕИК 101533689 и със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, на [улица], против Решение 380 от 05.02.2024 г., постановено по адм. дело 638 по описа на Административния съд Благоевград за 2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Решение ПО-01-82 от 09.05.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) и първоинстанционният и касационен жалбоподател е осъден да заплати на БДЗБР разноски по делото в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Претендира заплатената за настоящото производство държавна такса. Ответникът директор на БДЗБР, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, бул. Св. Димитър Солунски 66 не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В молба по делото, постъпила на 24.09.2024 г. я оспорва, като неоснователна. Иска отхвърлянето й, а по същество иска обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от минималния такъв за административни дела без определен материален интерес, посочен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, преценява следното: Касационната жалбa е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 78 от Закона за водите (ЗВ) по жалба ЕТ Фешън топ модълс Д. Калъмбова против Решение ПО-01-82/09.05.2023 г. на директора на БДЗБР гр. Благоевград, с което, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗВ, чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, е отказано продължаването на срока на действие на Разрешително за водовземане 41110055/11.03.2013 г., продължено и изменено с Решение ПО-01-74/02.04.2021 г., издадени от директора на БДЗБР с титуляр ЕТ Фешън топ модълс Д. Калъмбова. Административният съд е установил следното от фактическа страна: ЕТ Фешън топ модълс Д. Калъмбова е титуляр на Разрешително за водовземане 41110055/11.03.2013 г. от повърхностен воден обект, издадено в изпълнение на Решение ПО-01-34/11.03.2013 г., и двете на директора на БДЗБР гр. Благоевград (л. 39 49 от първоинстанционното дело). С разрешителното, на едноличния търговец са предоставени права на водовземане от воден обект дере Сухото дере, десен приток на р. Рилска, с цел: за питейно-битово водоснабдяване на хотелски комплекс Рилец в землището на Рилски манастир. Това разрешително е продължено и изменено с Решение ПО-01-74/02.04.2021 г., издадено от директора на БДЗБР (л. 17 20, пак там). Действието на разрешителното след продължаване на неговия срок е 11.03.2023 г. Със Заявление, вх. PP-16-6/15.03.2023 г. (л. 116-118, пак там), подадено в деловодството на БДЗБР, е направено искане за продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане 41110055/11.03.2013 г. Към същото е представен документ, удостоверяващ заплащането на таксата за продължаване срока на действие на разрешителното, съгласно Тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерство на околната среда и водите (л. 16 гръб, пак там). По това заявление, директорът на БДЗБР се е произнесъл с оспорения индивидуален административен акт. Като мотив за отказа в решението е посочено, че едноличният търговец не е спазил срока по чл. 78, ал. 1 ЗВ. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Д. П. Л., на длъжност главен специалист в БДЗБР гр. Благоевград, чийто показания съдът е кредитирал като непротиворечиви, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд Благоевград разгледал по същество жалбата, подадена от ЕТ Фешън топ модълс Д. Калъмбова и приел, че оспореното Решение ПО-01-82/09.05.2023 г. на директора на БДЗБР е валиден индивидуален административен акт, издаден от материално, териториално и по степен компетентен, по смисъла на ЗВ (чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ), орган. Актът има предвидената от закона писмена форма, и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Преценил е е, че решението съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като се позвал на писмените и гласни доказателства по делото и съобразил нормата на чл. 60, ал. 6 ГПК, е преценил, че заявлението за продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 41110055/11.03.2013 г. е подадено от законния представител на едноличния търговец извън срока по чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 2 от с.р., доколкото крайният срок на действие на това разрешително е 11.03.2023 г. (събота почивен ден), а заявлението на ЕТ Фешън топ модълс Д. Калъмбова, вместо да се подаде на 13.03.2023 г. (първи следващ присъствен ден), е входирано едва на 15.03.2023 година. Посочил е, че срокът по чл. 78, ал. 1 ЗВ има императивен характер, поради което е приел, че административният орган законосъобразно е постановил оспорения отказ. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено при липса на сочените касационни основания по чл. 209 АПК. Настоящият касационен състав напълно споделя фактическите установявания и правните изводи, направени от първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Както административният орган, така и съдът са приложили правилно закона чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно ал. 2, във вр. с ал. 1 на тази разпоредба, компетентният орган по чл. 52, ал. 1 ЗВ продължава срока на действие на разрешително, издадено по реда на ЗВ, когато заявлението за продължаване срока на действие на това разрешително е подадено преди изтичането на неговия срок, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Така посочените положителни предпоставки следва да са налице в кумулативност, за да се уважи заявлението за продължаване на срока на действие на разрешителното, като срокът по чл. 78, ал. 1 ЗВ, освен законов, е императитивен, което изключва възможността същият да не бъде зачетен. Неспазването му, което се установява безпротиворечиво от данните по делото, означава, че липсва едно от предвидените в закона условия за продължаване на срока на действие на издадено разрешително, което, само по себе си, е достатъчно основание за постановяване на отказ, без административният орган да дължи изследване на въпроса за наличието на останалите две предпоставки липса на нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и изпълнение на условията на издаденото разрешително. По съображенията по-горе и по мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия