Решение № 9048 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2013 г.

Решение № 9048 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Б. против решение № 1589 от 15.07.2013 г. на Административен съд, град Б. постановено по адм. дело № 1965/2012 г., с което е отменен издаденият на АТЛАНТИК ГРУП ООД ревизионен акт № 021200779/29.05.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 326/27.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Б..

В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са за неправилност на извършената от съда преценка на представените по делото международни товарителници - CMR като годен транспортен документ по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, което е опорочило изводите му за осъществени вътреобщностни доставки на стоки /ВОД/, съгласно чл. 7 от ЗДДС.

Поддържа се и довод за недопустимост на решението, тъй като съдът е отменил задължения по ЗДДС в общ размер на 262 738.81 лева, при общ размер на установените по ревизионния акт задължения от 236 810.66 лева и лихви в размер на 50 031.73 лева т. е. за разликата от 25 928.15 лева, според касатора произнасянето е свръхпетитум.

По отношение на разноските касаторът счита, че съдът е следвало да приложи нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК като независимо от изхода на спора възложи разноските на оспорващия.

Искането е за обезсилване на решението до размера на 25 928.15 лева, за който е отменен ревизионния акт и за отмяната му в останалата част. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - АТЛАНТИК ГРУП ООД, гр. Б., чрез процесуалния си представител адв. Свинаров оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, подробно изложени в представени писмени бележки. Претендира разноски в размер на адвокатското възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, гр. Б. е бил ревизионен акт, с който на АТЛАНТИК ГРУП ООД, гр. Б. е начислен ДДС в общ размер на 236 810.66 лева и съответните лихви в размер на 50031.73 лева, поради непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки - риба и рибни продукти. Органите по приходите са приели, че ревизираното лице не разполага с изискуемите по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС документи, поради което не са налице осъществени ВОД към конкретно изброени 16 румънски дружества.

В решението на директора на дирекция ОДОП гр. Б., във връзка с постъпили доказателства от румънската администрация за четирима от получателите по доставките, е прието, че представените международни товарителници не съдържат съществени реквизити, изискуеми от нормите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки - в кл. 24 липсва име на получателя на стоките, липсва името на лицето, положило подпис и печат за получателя и не може да се установи дали е представляващ дружеството или е упълномощено лице. В по-голяма част от CMR не е посочена дата и място на получаване на стоките. В тази връзка решаващият орган в хода на административното обжалване е приел, че липсват съществени данни в кл. 24 на международните товарителници, представени от Атлантик груп ООД и като такива не съставляват надлежни доказателства за транспортиране на стоките по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС.

С обжалваното решение съдът е отменил установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС изцяло, като е приел, че е доказано осъществяването на ВОД за данъчни периоди м. 09, 10, 11 и 12. 2009 г. и за м. 01, 02, 03, 05, 06, 07 и 08. 2010 г. от Атлантик груп ООД към 16-те дружества, установени на територията на Румъния, както следва: "Буром трейдинг" СРЛ с VIN RO 23576267; "Букурещ трейд интернационал" СРЛ с VIN RO 85132222; СЦ "Х. Ф. К." с VIN RO 25044339; "Маране фрукт" СРЛ с VIN RO 26088988; СЦ "Алваланн трейдинг" СРЛ с VIN RO 21992149; "Карнполи импорт" СРЛ с VIN RO 26093216; "ВХС Агроексим" СРЛ с VIN RO 17273234; "Самсон стар фрукт" СРЛ с VIN RO 26167542; "ЕМС Консултинг" СРЛ с VIN RO 19119224; "НГ Л. И. Е." СРЛ с VIN RO 21593350; СЦ "Алфа фреш фрукт" СРЛ с VIN RO 26504044; "Мотор байк" СРЛ с VIN RO 24906967; СЦ "Деним оптим" СРЛ с VIN RO 26748499; "Гарден фреш фрукт" СРЛ с VIN RO 26504052; "Рамсис тропикал" СРЛ с VIN RO29799050 и СЦ "Донира" СРЛ с VIN RO 15810030. Този извод е обоснован с представените от ревизираното лице документи по чл. 45 от ППЗДДС: инвойс фактури, с посочени условия на доставка: DDP (доставено, мито платено) Б., България; банкови извлечения, удостоверяващи извършените плащания по банков път, ведно с извлечения от счетоводни сметки 503 и 504; международни товарителници CMR, в които, като изпращач е записано ревизираното дружество "АТЛАНТИК ГРУП" ООД, получатели - румънските дружества, а като превозвачи са посочени румънските дружества - ТД "Логимонд ком" СРЛ; ТД "Гида ком" СРЛ; СЦ "Броти мег" СРЛ; СЦ "Транс бианг" СРЛ, както и българските превозвачи - "Блиц трейд" ЕООД и ЕТ "Алдис - А. С., писмени потвърждения, изготвени от превозвачите - румънски дружества, в които същите са декларирали натоварването на стоки от износителя "АТЛАНТИК ГРУП" ООД с място на натоварване хладилника на "Булджак" в гр. Б. и транспортирането им до Румъния за съответния румънски контрагент с посочване на датата на транспорта и регистрационните номера на камиона.

По отношение доказателствената сила на документите за международен автомобилен превоз на стоките, съдът се е позовал на чл. 9 и чл. 4 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози (CMR) и е приел, че същите съдържат релевантната за осъществяването на ВОД информация - за изпращача, получателя, разтоварния пункт, като е положен подпис и печат от изпращача, превозвача и получателя (в част от CMR е посочена и датата и мястото на получаване на стоката). Съгласно изложените мотиви според нормата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози (CMR) товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. На това основание и предвид регламентацията на чл. 4 от Конвенцията, според която липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция, съдът е обосновал извод, че непосочването на определени реквизити в представените от жалбоподателя международни товарителници -поставен печат на превозвач, но без подпис в част от CMR, в други товарителници са записани имената на водача и номера на транспортното средство, но липсва името на превозвача, липсата на дата и място на получаване на стоката, са недостатъчни да оборят доказателствената им стойност. Непопълването на отделни колонки в представените CMR, съдът е приел за ирелевантни при преценката на относимите към правния спор факти относно извършения транспорт на стоки и неотносими към тяхната достоверност като документи. Изискването по чл. 45 ППЗДДС според административния съд е доставчикът да притежава посочените доказателства. В случая това изискване е изпълнено, тъй като товарителниците са представени от ревизираното лице в качеството му на доставчик по ВОД.

По отношение данните за получателите на стоките, получени от румънската данъчна администрация съгласно приложените справки и формуляри SCAC и тези установени при насрещните проверки на превозвачите, съдът е приел, че за голяма част от дружествата - получатели е удостоверено единствено ненамирането им на адреса, но не и други факти и обстоятелства от значение за доставките, включително и обстоятелства, които да ги определят като "липсващ търговец" по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, съгласно регламент № 1925/2004 по приложението на регламент 1798/2003.

Въз основа на съвкупната преценка на посочените доказателства, в решението е обоснован краен извод, че ревизираното лице е изпълнило доказателствената си задача и притежава изискуемите се по чл. 45 от ППЗДДС документи, удостоверяващи извършените вътреобщностни доставки, както следва:

• документ за доставка - фактури, съдържащи идентификационния номер на получателя, в които подробно са описани доставяните стоки по вид, количество и стойност. От получените отговори по реда на обмена на информация, съдът е приел за безспорно установено, че всеки един от контрагентите на жалбоподателя, към момента на издаване на инвойс фактурата е бил с валиден и действащ ДДС номер;

• документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка - международни товарителници (CMR) съдържащи изискуемите данни съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт, в определени случаи, а в други писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

При наличието на посочените документи, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 7 от ЗДДС, за освобождаване на Атлантик груп ООД от облагане на ВОД, поради което ревизионният акт, с който е начислен допълнително ДДС на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е отменен като незаконосъобразен.

Решението е валидно и допустимо.

Възражението на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", гр. Б., че съдът се е произнесъл свръхпетитум, по отношение на начислен ДДС в размер на 25 928.15 лева, който не е предмет на ревизионния акт, е неоснователно. Видно от диспозитива на обжалвания съдебен акт, съдът се е произнесъл, като е отменил размера на установените задължения за ДДС за всеки ревизиран период поотделно. Посоченият размер на отменените месечни задължения съответства на установения в ревизионния акт, като сборът им е равен на размера на главницата, посочен от касатора - 236 810.66 лева. Действително в решението общият размер на задълженията, за който ревизионният акт се отменя е определен на 262 738.81 лева, от които главница ДДС от 212 707.08 лева и лихви 50031.73 лева, но това се дължи на грешка в изчисленията, която подлежи на поправка по реда на чл. 175 от АПК и не е от значение за допустимостта на съдебния акт и за предмета на делото.

С оглед на изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо, като съдът се произнесъл по размера на задълженията, установени в ревизионния акт и обжалвани от надлежна страна, чрез жалба, подадена в предвидения от закона срок и след изчерпване на административния ред за неговото оспорване.

Решението е частично неправилно, по следните съображения:

Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС дефинира вътреобщностната доставка /ВОД/ на стоки като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 от ЗДДС се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). В националното законодателство документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата им по време редакция/, тези документи са разделени в две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б."а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

От тълкуването на цитираната правна уредба и предвид решението на СЕС по дело С-273/11 се налага извод, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама.

В разглеждания случай правилно съдът е определил, че спорен е единствено въпросът за доказване транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Румъния, доколкото ревизираното лице разполага с фактури за доставките, с получател - лица, установени на територията на друга - държава членка, с валидни идентификационни номера по ДДС към момента на деклариране на доставките От данните по делото е установено и не е било спорно също, че транспортът е извършен от трети лица, за сметка на получателите - румънски дружества, поради което при постановяване на решението правилно съдът е обсъждал наличието на документи визирани в нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС.

При правилно установена фактическа обстановка и спорните по делото обстоятелства, неправилно съдът е приел, че наличните по делото CMR и писмени потвърждения удостоверяват транспортирането на стоката до територията на Румъния. Настоящият състав намира, че съдът е извършил неправилна преценка на посочените доказателства, което има за последица и неправилно приложение на материалния закон.

За голяма част от процесните ВОД по делото не се твърди и не се установява наличието на писмени потвърждения от получателите на стоките, включително и за ревизираните периоди на 2009 г. Писмени потвърждения са представени от получателите "ВХС Агроексим" СРЛ с VIN RO 17273234 за ВОД, осъществена в данъчен период м. 12.2009 г., от ЕМС Консултинг" СРЛ с VIN RO 19119224 относно доставка за данъчен период м. 02.2010 г., от "Мотор байк" СРЛ с VIN RO 24906967 и от СЦ "Донира" СРЛ за доставки, декларирани през 2010 г.

Така представените писмени потвърждения не удостоверяват получаването на стоките на територията на Румъния, доколкото в първото от тях не се съдържа изявление на получателя за това обстоятелство, а документите, относими към ВОД от 2010 г. не съдържат всички реквизити, посочени в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС - дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът.

Съдът е обсъдил представените декларации по доставките към всеки конкретен доставчик, но неправилно е приел, че същите са годно доказателство по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС.

В случая писмено потвърждение от 06.12.2009 г. на ВХС Агроексим" СРЛ с VIN RO 17273234 не съдържа волеизявление на получателя по доставката, че стоката е получена на територията на Румъния, което е релевантният факт за квалифициране на доставката като вътреобщностна съгласно чл. 7 от ЗДДС.

Писменото потвърждение на ЕМС Консултинг" СРЛ с VIN RO 19119224 относно доставка за данъчен период м. 02.2010 г. - не съдържа дата и място на получаване на стоките, както и данните, индивидуализиращи превозното средство. Неправилно съдът е приел, че тези обстоятелства се удостоверяват чрез препращането към данните от процесната инвойс фактура и CMR, тъй като в тези документи не се съдържа цялата изискуема от закона информация за удостоверяване на получаването. Освен това бланкетното изявление препятства установяването на конкретните данни за дата и място на получаване.

Писмените потвърждения от "Мотор байк" СРЛ с VIN RO 24906967 не съдържат дата на получаване на стоките. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че потвържденията са издадени на 15.11.2011 г., а вътреобщностните доставки са декларирани от Атлантик груп ООД в данъчни периоди от 2010 г. След като представеният документ не отговаря на изискванията по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС неправилно съдът е приел, че транспортирането на стока е доказано.

Представените декларации за приемане на стоки от 28.11.2011 г. от СЦ "Донира" СРЛ за доставки, декларирани в данъчни периоди м. 06., м. 07. и м. 08.2010 г. не съдържат данни за мястото на предаване на стоките, датата на получаването им и марка на превозните средства. Неправилно съдът е приел за място на получаване на стоките адресът на дружеството - получател. В декларациите липсва волеизявление, че стоката е получена на този адрес. Н. е бланкетно изявление, че стоките са доставени съгласно споразумението. Принципно няма пречка с един документ, да бъдат потвърдени няколко доставки, извършени по различно време, стига да са изпълнени предвидените от закона изисквания за неговото съдържание и да е удостоверено получаването на стоката по всяка от тях.

По тези съображения настоящият състав преценява като неправилни изводите на административния съд за наличие на годни писмени потвърждения по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС от получателите "ВХС Агроексим" СРЛ, ЕМС Консултинг" СРЛ, "Мотор байк" СРЛ и СЦ "Донира" СРЛ. Неправилната преценка на доказателства има за последица и нарушение на материалния закон при отмяната на ревизионния акт в тази част.

Следва да се допълни, че осъществяването на ВОД към посочените румънски дружества не се удостоверява и от представените по делото международни товарителници - CMR. Съдът в мотивите на решението е констатирал липсата на подпис в кл. 24 и данни относно дата и място на получаване на стоките (по CMR с получател "ВХС Агроексим" СРЛ) и е обсъдил данните, предоставени от румънската данъчна администрация за несъществуващ превозвач - СЦ "Броти мег" СРЛ - S. C. BROTI MEG S. R. L. - Букурещ, (по CMR с получатели Мотор байк СРЛ и СЦ Донира СРЛ) и в крайна сметка правилно не ги е кредитирал, а е обсъждал наличието на писмени потвърждения, като алтернативен способ за удостоверяване транспортирането на стоките.

По отношение на доставките с получател "ВХС Агроексим" СРЛ, следа да се допълни, че доказателства за превоз на стоките на територията на Румъния не са представени и при извършената насрещна проверка на превозвача - ЕТ Алдис - А. С., гр. Б..

По отношение доставките към останалите румънски дружества, за транспортирането на стоките по делото са представени само международни товарителници - CMR, които са обсъдени в мотивите на решението, но извършената от съда преценка за тяхната доказателствена сила, е неправилна.

Принципно правилно е изложеното от съда, че съгласно чл. 4 и чл. 9 от Конвенцията, нередовностите на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, но липсата на реквизити, които определят обстоятелства като посочените по-горе, препятства установяването на релевантните факти за получаване на стоките на територията на другата държава членка. Последното е условие доставката да се квалифицира като ВОД и доставчикът да се освободи от облагане, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.

Противно на приетото в обжалваното решение представените от Атлантик груп ООД транспортни документи не представляват годн одоказателство по смисъла на чл. 45, т. 2 б. "а" от ППЗДДС, тъй като голяма част от тях не съдържат данни за обстоятелствата, свързани с получаването на стоките на територията на Румъния.

Представените CMR с получатели СЦ "Х. Ф. К." с VIN RO 25044339; "Маране фрукт" СРЛ с VIN RO 26088988; СЦ "Алваланн трейдинг" СРЛ с VIN RO 21992149; "Карнполи импорт" СРЛ с VIN RO 26093216; "Самсон стар фрукт" СРЛ с VIN RO 26167542; " "НГ Л. И. Е." СРЛ с VIN RO 21593350; СЦ "Алфа фреш фрукт" СРЛ с VIN RO 26504044; "Мотор байк" СРЛ с VIN RO 24906967; СЦ "Деним оптим" СРЛ с VIN RO 26748499; "Гарден фреш фрукт" СРЛ с VIN RO 26504052; "Рамсис тропикал" СРЛ с VIN RO29799050 не съдържат данни за дата, съответно място на получаване или и за двете обстоятелства, а в някои от тях липса и подпис на получател в кл. 24. Неправилно съдът е приел, въпреки липсата на тези реквизити, че транспортните документи доказват фактическото напускане на стоките от територията на страна и доставянето им на територията на Румъния. Основателно е възражението на прокурора от ВАП, че за да се ползват с доказателствена сила, международните товарителници следва да съдържат реквизитите, посочени в чл. 5, т. 1 и чл. 6, б. "г" и б. "д" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) /Конвенцията/, тъй като по този начин може да се установи, че посоченият получател на доставката е получил стоките на територията на друга държава членка и при наличие на останалите елементи от фактическия състав на ВОД, да се приеме, че е налице доставка по смисъла на чл. 7, т. 1 от ЗДДС. Следва да бъде споделено и становището, основано на систематическото тълкуване на разпоредбата, според което с доказателствена сила по отношение условията на превоза се ползва само товарителницата, която е оформена съобразно чл. 5 и има определеното в чл. 6, т. 1 от Конвенцията минимално съдържание.

При констатираните нередовности на представените CMR и липсата на конкретни данни за осъществяването на транспорт от посочените в тях превозвачи, както и при липсата на информация за потвърждаване получаването на стоките от проверките, извършени от румънската данъчна администрация, приложените по делото писмени потвърждения от превозвачите /румънски дружества/, като косвено доказателство, не могат да удостоверят осъществяването на транспорта.

Условието на доставката DDP (доставено, мито платено) Б., България, на което се е позовал административния съд, е от значение за момента на прехвърляне на правото на собственост и преминаването на риска, но не и за изпълнение на другото условие за определяне на доставката като ВОД по чл. 7 от ЗДДС - доставянето на стоката от територията на страна до територията на другата държава - членка.

Следва да се допълни, че по доставките с получател Буром трейдинг" СРЛ с VIN RO 23576267 в данъчен период м. 10.2009 г. изводите на административния съд, че с представените CMR с превозвач българското дружество Б. Т. ЕООД е доказано транспортирането на стоката от територията на страната се опровергават от доказателствата, събрани при насрещната проверка на превозвача. Основателно е касационното оплакване, че съдът е съобразил единствено обстоятелството, че Б. Т. ЕООД не е издало фактура на Атлантик груп ООД, но е игнорирал останалата част от писмените обяснения на превозвача, които представляват надлежно доказателствено средство по чл. 57 от ДОПК, в които изрично е посочено, че изобщо не е превозвана риба в данъчен период м. 10.2009 г. Не са взети предвид и данните от представените счетоводни справки на Б. Т. ЕООД по сметка 411 - Клиенти на превозвача, според които дружеството не е отразило доставки, освен към Атлантик груп ООД и към румънски дружества.

При тези фактически данни неправилно съдът е приел, че транспортът на стоката се доказва от представените международни товарителници, без да ги обсъди във връзка с останалите доказателства по делото.

С оглед на изложеното извършената от съда преценка за основателност на жалбата в тази част е в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което решението следва се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Атлантик груп ООД против ревизионния акт, в частта относно начисления ДДС по вътреобщностни доставки с получатели "ВХС Агроексим" СРЛ с VIN RO 17273234, ЕМС Консултинг" СРЛ с VIN RO 19119224, "Мотор байк" СРЛ с VIN RO 24906967, СЦ "Донира" СРЛ СЦ, както и с получатели "Буром трейдинг" СРЛ с VIN RO 23576267, "Х. Ф. К." с VIN RO 25044339; "Маране фрукт" СРЛ с VIN RO 26088988; СЦ СЦ "Алваланн трейдинг" СРЛ с VIN RO 21992149; "Карнполи импорт" СРЛ с VIN RO 26093216; "Самсон стар фрукт" СРЛ с VIN RO 26167542; " "НГ Л. И. Е." СРЛ с VIN RO 21593350; СЦ "Алфа фреш фрукт" СРЛ с VIN RO 26504044; "Мотор байк" СРЛ с VIN RO 24906967; СЦ "Деним оптим" СРЛ с VIN RO 26748499; "Гарден фреш фрукт" СРЛ с VIN RO 26504052; "Рамсис тропикал" СРЛ с VIN RO29799050.

По доставките с получател "Букурещ трейд интернационал" СРЛ с VIN RO 85132222, изводите на административния съд, че ревизираното лице разполага с документите по чл. 45 от ППЗДДС се подкрепят от събраните по делото доказателства. Представените по делото CMR съдържат всички реквизити, включително и данните в кл. 24 - подпис и печат на румънското дружество получател, място и дата на получаване на стоката. Единственото възражение на касатора за недоказан транспорт на стоките до територията на Румъния е за липсата на име, на лицето, получило стоките. Оплакването е неоснователно, тъй като такова изискване не е въведено в чл. 6 от Конвенцията. При наличието на редовно съставени товарителници за международен превоз на стоките, подпис на получателя за получаването им, писменото потвърждение от превозвача за разтоварване на стоките на територията на другата държава - членка правилно е ценено като косено доказателство в този случай. Обстоятелството, че получателят на стоката не е открит при извършената насрещна проверка от румънската данъчна администрация и не е декларирал доставката, само по себе не е основание да се откаже освобождаването от ДДС, съгласно решението на Съда по дело С-409/04 (Teleos).

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че в този случай ревизираното лице е изпълнило задължението си в областта на доказването и е установило, че притежава редовно съставен транспортен документ по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, поради което при правилно приложение на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с решението на С-273/11, съдът е приел за незаконосъобразен ревизионния акт в тази част.

По ВОД с получател "Букурещ трейд интернационал" СРЛ при ревизията е начислен ДДС както следва: в данъчен период м. 10.2009 г. в размер на 6160.86 лева; в данъчен период в данъчен период м. 11.2009 г. в размер на 25 328 лева и в данъчен период м. 01.2010 г. - размер на 7 875.88 лева, като част от общата сума на начислен ДДС за този период в размер на 25547 лева. Решението, с което така определените задължения и съответните лихви са отменени следва да се остави в сила.

В останалата част решението следва да отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството.

При този изход на спора следва да бъдат отменени и присъдените в полза на Атлантик груп ООД разноски от първоинстанционния съд, за разликата над 1 919.75 лева. Възражението на касатора за приложение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е неоснователно. Видно от предприетите процесуални действия в хода на ревизията, дружеството е представило своевременно доказателствата, въз основа на които се уважава жалбата му.

На директора на дирекция ОДОП гр. Б. се дължи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 5 985.58 лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. За касационното производство на дружеството - ответник се дължат разноски в размер на 892.90 лева съобразно отхвърлената част от жалбата. След компенсация Атлантик груп ООД, гр. Б. следва да бъде осъдено да заплати сумата от 5092.68 лева разноски по делото.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,