Решение № 825 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 560/2010 г.

Решение № 825 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 560/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Постъпила е молба от М. В. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на определение № 395 от 29.09.2009 г. по гр. д. № 298/09 г. на ВКС II ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 743 от 23.10.2008 г. по гр. д. № 4203/08 г. на СГС, но фактически молителката цели отмяна на влязлото в сила определение от 15.05.2008 г. по гр. д. № 18085/06 г. на СРС. Ответникът по молбата С. С. Д. оспорва молбата. Ответникът по молбата "Ал - Макс" ЕООД не взема становище. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: С влязло в сила решение по гр. д. № 276/02 г. ВКС II ГО е признал за установено по иска на С. Д. срещу М. К., П. и Б. Б. и, че е собственик на спорния апартамент. Въз основа на решението, с констативен нотариален акт С. Д. бил признат за собственик и на 3.04.2003 г. продал апартамента на "*****" ЕООД. На 28.08.2006 г. ищцата предявила иск за собственост на апартамента срещу С. Д. и "******" ЕООД като твърди, че е закупила апартамента през 1997 г. от П. и Б. Б. и. С определение от 15.05.2008 г. по гр. д. № 18085/06 г. СРС е прекратил производството по делото, като се позовал на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.), поради непререшаемост на разрешения със сила на присъдено нещо спор по гр. д. № 276/02 г. на ВКС II ГО. С определение № 743 от 23.10.2008 г. по гр. д. № 4203/08 г. СГС е оставил без уважение частната жалба срещу определението. В производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, с определение № 395 от 29.09.2009 г. по гр. д. № 298/09 г. ВКС II ГО не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение. Съставът на ВКС приел, че основанието за прекратяване на производството е за недопустимост на иска поради непререшаемост на спора и не е в противоречие с представената съдебна практика. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, респ. на определение, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Представеното писмено доказателство - предварителен договор от 2.05.1997 г. сключен между П. Б. и М. К. за продажба на апартамента, придружен с разписка за платено капаро не е ново такова, което да не е било известно на молителката. Освен това, доказателството е било относимо към спора, предмет на гр. д. № 276/02 г. на ВКС II ГО на ВКС, а не към спора разрешен с определението по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Молителката е била страна по договора и е могла да го представи своевременно на съда при разглеждане на делото. Няма основание да се приеме че са налице и предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно текста, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да преодолее. Съгласно чл. 278, ал. 1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, и по преценка, която е предоставена на съда, в открито. Като е разгледал жалбата в закрито заседание, без да призове молителката, съдът не е допуснал нарушение, което да е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата С. Д. претендира за разноски. С оглед представените доказателства, молителката му дължи заплащане на 200 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното ВКС,