Решение № 3977 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2016 г.

Решение № 3977 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. С. К., съдебен адрес гр. Ш., ул. А. Мицкевич № 1, сгр. 4,офис 1, чрез процесуален представител, срещу частичен мълчалив отказ на управителя на Българска народна банка (БНБ) за предоставяне на обществена информация по точка 2 и подточки към нея т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3 и 2.4. от заявление вх. № БНБ-75231/11.08.2016 г.

Твърди, че с писмо изх. № БНБ-78211/24.08.2016 г. на подуправителя на БНБ Д. К. е отговорено, че му се предоставя информацията, поискана с писмо вх. № БНБ-75231/11.08.2016 г., но по същество, част от информацията, която заявителят търси, не му е предоставена. В цитираното писмо-отговор на БНБ не се визира изричен отказ относно информацията, търсена от заявителя по посочените пет пункта.

Навежда доводи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като БНБ не сочи фактическите и правни основания, въз основа на които отказва достъп. Този отказ противоречи на целите на специалния закон, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да установи разхода на средства в БНБ за възнаграждения на ръководния му състав за 2014 г.

Излага съображения, че БНБ се представлява в правоотношенията с трети лица от своя управител, а не от подуправителя, подписал процесното писмо-отговор.

По наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в липса на компетентност, нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона, се иска отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът-управителят на БНБ, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано с подаване на заявление с вх. № БНБ -75231/11.08.2016 г. от Д. С. К. до Управителя на БНБ с искане за предоставяне на обществена информация относно:

1. Колко парични средства са разходвани от БНБ през 2014 г. за трудово правоотношение на работници и служители от БНБ, включително и платени осигуровки/независимо от техния характер/ във фондовете на НОИ, НЗОК и пенсионни дружества, без средствата за членовете на УС на БНБ?

1.1. Каква сума от средствата по т. 1 са били предоставени на работници и служители под формата на допълнително материално стимулиране като нетна сума/без данъци и осигуровки/?

1. Колко парични средства са разходвани от БНБ през 2014 г. за възнаграждения на членовете на УС на БНБ, включително и средствата за ДМС, включително и платени осигуровки/независимо от техния характер/ по фондовете на НОИ, НЗОК и пенсионни дружества?

2.1. Каква обща сума от средствата по т. 2 са били реално изплатени/в брой или по банков път/ на членовете на УС на БНБ, които средства са им предоставени единствено под формата на ДМС като нетна сума/данъци и осигуровки/?

2.2. Каква обща сума от средствата по т. 2 са били реално изплатени/в брой или по банков път/ на членовете на УС на БНБ, които средства са им били предоставени единствено под формата на допълнително материално стимулиране, като нетна сума/без данъци и осигуровки/?

2.3. Каква обща сума от средствата по т. 2 е била реално изплатена /в брой или по банков път/ на членовете на УС на БНБ, без членовете, които са били управител и подуправители на БНБ?

2.4. Каква обща сума от средствата по т. 2 е била реално изплатена /в брой или по банков път/ на лицата, които са изпълнявали функции на управител или подуправители на БНБ?

1. Какъв е общият брой на работниците и служителите в БНБ, без тези от УС на БНБ, към дата 01.01.2014 г.?

1. Какъв е общият брой на работниците и служителите в БНБ, без тези от УС на БНБ, към дата 31.12.2014 г.?

1. Колко общо на брой лица са били членове на УС на БНБ през календарната 2014 г.?

5.1. Колко от лицата по т. 5 са били членове на УС на БНБ през цялата 2014 г.?

5.2. Колко от лицата по т. 5 са били членове на УС на БНБ по-малко от 6 месеца през 2014 г.?

5.3. Колко от лицата по т. 5 са били членове на УС на БНБ през цялата 2014 г., но не са били подуправител или управител на БНБ?

5.4. Колко от лицата по т. 5 са били управител или подуправител през цялата 2014 г.?

5.5. Колко от лицата по т. 5 са били управител или подуправител по-малко от 6 месеца през 2014 г.?

Поискано е от заявителя всички документи, включително търсената информация да бъдат изпратени на посочена електронна поща.

С писмо изх. № БНБ-78211/24.08.2016 г., подписано от Д. К. "за управител", в отговор на подаденото заявление жалбоподателя е уведомен, че БНБ не принадлежи към системата органи на изпълнителната власт и не е орган на бюджетна издръжка. Очертан е статута на БНБ съгласно Закона за Българската народна банка, като са посочени текстовете от ЗБНБ, касаещи определянето на трудовото възнаграждение на служителите в БНБ, както и относно разходите на БНБ, включително за издръжка и персонал, които се извършват съобразно годишния бюджет, приет от УС и обнародван в ДВ. Конкретно са цитирани членовете на УС на БНБ за 2014 г. Посочено е, че тази информация е публична и е достъпна в годишния отчет на БНБ за 2014 г., наличен на интернет страницата на БНБ.

По делото е представено копие на заповед № БНБ-73797/05.08.2015 г. на управителя на БНБ Д. Р., с която на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗБНБ са предоставени на Д. И. К.-подуправител, ръководещ управление "Банков надзор", в случаите на отсъствие на управителя, правомощия да упражнява функциите на управител на БНБ.

При така приложените и обсъдени писмени доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване административен акт, а разгледана по същество е основателна.

В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.

Неоснователни са доводите за нищожност. В процесния случай се обжалва мълчалив отказ на управителя на БНБ, който мълчалив отказ като нормативно установена фикция за отказ да се издаде акт с посочено от молителя съдържание, се изразява в липса на волеизявление от страна на компетентния орган, поради което не може да бъде инкорпориран в изричен акт какъвто според жалбоподателя е писмо изх. № БНБ-78211/24.08.2016 г., подписано от Д. К., упражняващ функциите на управител на БНБ за процесния период на основание заповед № БНБ-73797/05.08.2015 г. на управителя на БНБ Д. Р.. Следователно ирелевантен в процесния случай е въпроса кой е издателят на цитираното писмо. Същото, като удовлетворяващо искането за предоставяне на обществена информация от страна на оспорващия, по всички точки на заявлението извън точка 2 и подточки към нея т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3 и 2.4., не е предмет на оспорване.

При извършената служебна проверка на основанията по чл. 146, т. 2-5 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че оспореният акт е постановен в нарушение на предвидената в чл. 38, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗДОИ форма.

По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до информация по заявлението подадено от Д. С. К., в частта по точка 2 и подточки към нея т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3 и 2.4. Не се установява по направените в цитираните точки искания да е налице произнасяне в писмо изх. № БНБ-78211/24.08.2016 г. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови изричен акт- решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ.

При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, уредени в ЗДОИ, включително от приетото законодателно разрешение, според което органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение/ чл. 28, ал. 2 ЗДОИ/, както и че в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване/ чл. 38 ЗДОИ/, се налага извода, че задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне включително и при отказ.

В процесния случай е налице валидно заявление по см. на ЗДОИ, адресирано до задължен по см. чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ субект-Управителя на БНБ, който съгласно казаното по-горе е дължал мотивирано писмено произнасяне по постъпилото заявление в пълен обем, включително относно посочените в заявлението на Д. К. въпроси, формулирани в т. 2. Колко парични средства са разходвани от БНБ през 2014 г. за възнаграждения на членовете на УС на БНБ, включително и средствата за ДМС, включително и платени осигуровки/независимо от техния характер/ по фондовете на НОИ, НЗОК и пенсионни дружества?; т. 2.1. Каква обща сума от средствата по т. 2 са били реално изплатени/в брой или по банков път/ на членовете на УС на БНБ, които средства са им предоставени единствено под формата на ДМС като нетна сума/данъци и осигуровки/?; т. 2.2. Каква обща сума от средствата по т. 2 са били реално изплатени/в брой или по банков път/ на членовете на УС на БНБ, които средства са им били предоставени единствено под формата на допълнително материално стимулиране, като нетна сума/без данъци и осигуровки/?; т. 2.3. Каква обща сума от средствата по т. 2 е била реално изплатена /в брой или по банков път/ на членовете на УС на БНБ, без членовете, които са били управител и подуправители на БНБ?, и т. 2.4. Каква обща сума от средствата по т. 2 е била реално изплатена /в брой или по банков път/ на лицата, които са изпълнявали функции на управител или подуправители на БНБ?

Преценката дали исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, дали част от нея е оповестена публично и в този смисъл дали исканата информация може да бъде предоставена по реда на ЗДОИ, е необходимо да бъде направена от административния орган във всеки конкретен случай, като произнасянето на органа след извършената преценка следва да бъде в предвидената от закона форма включително и по заявлението на настоящия жалбоподател.

Предвид така установеното нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК настоящият състав намира, че мълчаливият отказ на управителя на БНБ за предоставяне на обществена информация по точка 2 и подточки към нея т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3 и 2.4. от заявление вх. № БНБ-75231/11.08.2016 г. от Д. С. К., следва да се отмени като незаконосъобразен, а преписката следва да се върне за ново произнасяне на органа.

При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентният за това орган по чл. 3 ЗДОИ, в предвидения 14 дневен срок и в предвидената писмена форма- решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 ЗДОИ реквизити и при спазване на предвидената в Глава трета на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 310 лева, представляващи заплатени суми за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.09.2016 г. с адвокат П. Х. и 10 лева държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение