Решение № 5237 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2012 г.

Решение № 5237 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Бургас при ТД на НАП, против Решение № 334/2012 г. на Административен съд гр. Бургас, по адм. д. № 1890/2011 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение № 1104771/28.04.2011 г. издадено от инспектор по приходите при ТД на НАП, ИРМ-Сливен, потвърден с Решение № 86/15.07.2011 г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас, в частта, в която декларираният от него по справка-декларация за м. март 2011 г. ДДС за възстановяване в кл. 60 в размер на 82 457,76 лв. се намаля с начисления данък в размер на 8 768,65 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба "Динамо Сливен"АД, чрез процесуалния си представител адв. Вирджиния Хайк, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа същото и в съдебно заседание, като заявява и искане за присъждане на разноски в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на задължение № 1104771/28.04.2011 г. издадено от инспектор по приходите при ТД на НАП, ИРМ-Сливен, потвърден с Решение № 86/15.07.2011 г. на директора на ТД на НАП гр. Бургас, в частта, в която декларираният от него по справка-декларация за м. март 2011 г. ДДС за възстановяване в кл. 60 в размер на 82 457,76 лв. се намаля с начисления данък в размер на 8 768,65 лв. С обжалвания акт приходния орган, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е приел, че следва да се начисли ДДС в размер на 8 768,65 лв. по фактура № 1000000856/31.03.2011 г. поради липса на условия за приложение на чл. 28, т. 1 от ЗДДС. За да уважи жалбата на "Динамо Сливен"АД, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на твърдението на жалбоподателят, че по нареждане на купувача "AT-ENGINEERING" LTD е доставил стоката по посочената фактура до свободна безмитна зона в Унгария, от където трето лице - търговски агент прави група от стоката на жалбоподателя и други стоки също предназначени за получателят в Украйна, след което ги изпраща да пътуват в тази посока. Според първостепенния съд правилно доставяната от жалбоподателя стока, която се превозва до трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС е облагаема със ставка нула, съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно- същото е обосновано и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички обстоятелства от значение за правния спор. Според чл. 28, т. 1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС изисква за доказването на доставки по чл. 28, т. 1, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, да се представят: писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение, фактура за доставката и документ за превоза на стоките. Безспорно, жалбоподателят разполага с митническа декларация, в която е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение и документи за превоза на стоките. В мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени писмените доказателства, събрани в ревизионното производство: писмената митническа декларация, Международната товарителница (CMR от 31.03.2011 г.), международната товарителница (CMR от 07.04.2011 г.), декларацията, изхождаща от получателят на стоката "AT-ENGINEERING" LTD и от съдържанието на INVOICE № 1000000856/31.03.2011 г. Подробно са описани и събраните в хода на делото доказателства, както и правилно е формулиран основния спор между страните - дали доставяната от жалбоподателят стока се превозва до трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС и доставката облагаема ли е със ставка нула, съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по нареждане на купувача "AT-ENGINEERING" LTD е доставил стоката по посочената фактура до свободна безмитна зона в Унгария, от където трето лице - търговски агент прави група от стоката на жалбоподателя и други стоки също предназначени за получателят в Украйна, след което ги изпраща да пътуват в тази посока. Затова именно в CMR от 07.04.2011 г. изпращача от Унгария EUROPEAN TRADING LLС е посочил в тази товарителница INVOICE АТ/002, а не процесната фактура, тъй като освен стоките по нея, от Унгария, за получателя "AT-ENGINEERING" LTD са групирани и пътуват и други стоки. Относно твърдението на касатора, че цитираният договор не следва да бъде кредитиран, тъй като не е придружен с превод на български език, то същото следва да бъде преценено като неоснователно, тъй като се прави едва на настоящия етап на развитие на производството, след като в административната фаза на спора самата приходна администрация е основала изводите си на представения екземпляр от цитирания договор. Тези обстоятелства обосновано са мотивирали съда да приеме че събраните в хода на административното производство доказателства опровергават констатациите на органа по приходите, от което се налага извода, че доставката е облагаема със ставка нула, съгласно чл. 28, т. 1 ЗДДС. Независимо от изхода на спора, разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не е доказано такива да са реално заплатени по водене на делото в настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение