Решение № 550 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2013 г.
ВАСVI отделение15.01.2014 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 178/2013 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 550 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Харманли, подадена от заместващ съгласно заповед № ЧР-5 188/09.07.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, против решение № 189/12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 178/2013 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отменена заповед № 1061/21.05.2013 г. на директора на дирекция "СП" гр. Харманли за отказ за предоставяне на социална помощ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Дима Йорданова Стоянова от гр. Харманли оспорва жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отменена заповед № 1061/21.05.2013 г., с която директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Харманли е отказал на Дима Йорданова Стоянова от гр. Харманли отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ за децата й Пламена Стоянова Пенева и Янек Стоянов Пенев. Съдът е върнал преписката на директора на дирекция "СП" гр. Харманли за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда исканата социална помощ неправилно е отказана при приложение на чл. 5, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните помощи за деца /ППЗСПД/, тъй като в случая е налице неотстраняване на едно формално изискване по чл. 17, ал. 3, т. 7 ППЗСПД за представяне на лична карта на съпруга на жалбоподателката. По делото е установено, че жалбоподателката има пълномощно от съпруга си, който е и баща на децата, да го представлява пред органите по социално подпомагане и е представила това пълномощно при подаване на молбата-декларация за отпускане на социалната помощ; наред с това съпругът не пребивава в страната и за жалбоподателката е обективно невъзможно да представи личната му карта в оригинал. Съдът е направил извода, че молбата на Дима Йорданова неправилно е приета за нередовна и е оставена без движение за представяне на личната карта на съпруга в оригинал, поради което и при неизпълнението на това указание неправилно е отказано предоставяне на исканата социална помощ. Приел е, че освен това процесната заповед е издадена преди да е изтекъл 14-дневният срок по чл. 5, ал. 1 ППЗСПД за отстраняване на нередовностите, тъй като уведомлението е връчено на жалбоподателката на 07.05.2013 г., а заповедта е издадена на 21.05.2013 г. Наред с това е допуснато нарушение на основните принципи по чл. 6, ал. 1 АПК за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията, предоставени на административния орган. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Дима Йорданова Стоянова е подала молба-декларация с вх. № 1061/07.05.2013 г. до директора на дирекция "СП" гр. Харманли с искане за отпускане на социална помощ за децата й Пламена Стоянова Пенева и Янек Стоянов Пенев. Към молбата е приложено нотариално заверено пълномощно от 30.04.2013 г., издадено от бащата на децата Стоян Пенев Стоянов, с което е упълномощил съпругата си Дима Йорданова Стоянова да извършва изброените действия, сред които и да го представлява пред дирекция "СП" с право да подава, подписва и получава всякакви документи, свързани с детските надбавки на децата им, както и да получава същите. От административния орган е прието, че е налице нередовност на молбата-декларация, поради това че не е представен документ за самоличност в оригинал на съпруга на молителката, за което до същата е изпратено уведомление, връчено лично на 07.05.2013 г., в което е указано да представи документа в 14-дневен срок от уведомлението. Със заповед № 1061/21.05.2013 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Харманли е отказано отпускане на месечна помощ за децата, поради следните мотиви: отказва се подпомагане по чл. 7, ал. 1 ЗСПД на основание чл. 17, ал. 1 и ал. 3, т. 7 ППЗСПД и чл. 5, ал. 1 и 2 ППЗСПД; при подаване на молба-декларация вх. № 1061/07.05.2013 г. г-жа Стоянова не е представила л. к. /вероятно се има предвид "лична карта"/ на съпруга за справка, което е в противоречие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3, т. 7 ППЗСПД; връчено й е уведомление на 07.05.2013 г., че в 14-дневен срок следва да представи в дирекция "СП" - Харманли оригинал на л. карта на съпруга, което не е направено. Предвид тази фактическа обстановка по спора, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В чл. 3 ЗСПД е предвидено, че семействата имат право на семейни помощи за децата, които отглеждат в страната, а съгласно чл. 4 ЗСПД правото на семейни помощи по чл. 2, ал. 1, т. 1, 6-8 имат семействата, които имат средномесечен доход на чл. от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на чл. от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 ЗСПД и при изпълнение на условията, предвидени в т. т. 1-4 на същата алинея. В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ППЗСПД е предвидено, че месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. В чл. 17, ал. 3, т. 7 ППЗСПД, посочен като основание за постановения отказ за отпускане на социална помощ, е предвидено, че към молбата-декларация да се представи лична карта - за справка. В случая административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ППЗСПД, който предвижда, че в случаите, когато е приета молба-декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности и поради това, че указанието за отстраняване на нередовност не е изпълнено, е постановен отказ за отпускане на исканата помощ, съгласно предписанието по чл. 5, ал. 2 ППЗСП. Предвид конкретните данни по делото, административният орган неправилно е направил извод, че е налице нередовност на подадената молба-декларация, изразяваща се в непредставяне в оригинал на личната карта на съпруга на заявителката. Както се посочи по-горе, към молбата-декларация е приложено пълномощно от съпруга на Дима Йорданова, с което същата е упълномощена да го представлява пред органите по социално подпомагане във връзка с получаването на социални помощи за двете им деца, като изрично е посочено и правомощието да го подписва при необходимост. Пълномощното е нотариално заверено на дата 30.04.2013 г., т. е. няколко дни преди датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на помощите за децата. В пълномощното са описани данните от личната карта на упълномощителя /номер, дата и място на издаване/, както и личния му адрес. При нотариалната заверка на пълномощника тези данни, по общо правило, са проверени от нотариуса. Следователно, за административния орган е съществувала възможност да направи справка относно данните по личната карта на Стоян Пенев Стоянов. Отделно от това, в разпоредбата на чл. 17, ал. 3, т. 7 ППЗСПД не е предвидено изискване личната карта да се представи в оригинал. В конкретния случай представянето на личната карта на съпруга е било и обективно невъзможно, след като същият е отсъствал от страната за продължителен период от време и не живее заедно с майката и децата, но тези обстоятелства са останали неизяснени в административното производство в резултат на допуснато от административния орган нарушение на задължението му по чл. 35 АПК, според който административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Поради това, че неправилно е дадено указание за отстраняване на нередовност по подадената молба-декларация на основание чл. 5, ал. 1 ППЗСПД, вр. чл. 17, ал. 3, т. 7 ППЗСПД, то последвалото произнасяне на административния орган, с което на основание чл. 5, ал. 2 ППЗСПД е отказана исканата помощ, е незаконосъобразно. Административният орган не е обсъдил дали са изпълнени останалите предпоставки за отпускане на исканата помощ, поради което първоинстанционият съд правилно е върнал преписката на органа за ново произнасяне. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение