Решение № 16853 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2013 г.

Решение № 16853 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вайком" АД с ЕИК 131512957, със седалище и адрес на управление в гр. София, квартал "Витоша", ВЕЦ Симеоново, бл. 5, ет. 2, ап. 5, представлявано от изпълнителния директор Ивета Манолова, чрез юрк. Коларова, против решение № 2882 от 29.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1549/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Акт № РД-22-52/15.12.2009 г. за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци (АУПОВМТБО), издаден от кмета на Столична община (СтО) и дружеството е осъдено да заплати в полза на общината направените по делото разноски в размер на 1160 лева. В касационната жалба се навеждат доводи, че оспореното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено, включително в частта относно присъдените разноски и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на съдебни разноски за настоящата инстанция. Ответникът - кметът на СтО, оспорва касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е законосъобразното определяне на задълженията за лихви, установени въз основа на АУПОВМТБО № РД-22-52/15.12.2009 г., издаден от кмета на СтО, с който са определени лихви върху задължението за местна такса за 2006, 2007 и 2008 г. За да постанови оспорения съдебен акт, решаващият съд е приел, че съгласно разпоредбите на ЗМДТ, задължението за местна такса за битови отпадъци възниква по силата на закона за лицата, собственици на недвижими имоти, облагаеми с данък недвижими имоти и се заплаща в сроковете и по реда, определен с наредбата по чл. 69 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в случая, определени в чл. 20 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СтО. Съдът е приел, че с акта за установяване на публично вземане не се определя ново по вид и основание публично задължение, а се констатира наличието на вече възникнало по реда на закона задължение за публично вземане и се извършва проверка дали задълженото лице е определило това задължение по указания в законовите разпоредби ред. При издаване на акта за установяване на публично общинско вземане, размерът на лихвата по акта се определя до момента на приключване на ревизионните действия. В конкретния случай това е датата 23.11.2009 г., когато е съставен доклада за извършената проверка на дружеството, с който е направено предложение да бъдат установени задължения за такса битови отпадъци на "Вайком" АД за 2006, 2007 и 2008 г. Въз основа на така установените факти и относимата нормативна уредба съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа фактически обстоятелства и правни основания, спазена е процедурата при издаването му и е в съответствие с материалния закон. Въз основа на подробно изложени мотиви е счел, че отразените в акта за установяване на публично общинско вземане лихви са определени законосъобразно. Решението е правилно. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал. 1 и чл. 84, т. 3 от Конституцията на Република България. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Следователно данъчните задължения се определят по основание, субекти и размери в съответните данъчни закони. По силата на чл. 6, ал. 1, б. "а" ЗМДТ общините събират местна такса за битови отпадъци. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се заплаща от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти (чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, вр. чл. 11, ал. 1 ЗМДТ). Срокът за плащане на задължението за ТБО е определен от закона - в чл. 28, ал. 1 ЗМДТ е указано, че данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. Неговото започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация. В тази връзка следва изрично да се посочи, че съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не е индивидуален административен акт за установяване на размера на дължимата такса. Вярно е, че съгласно чл. 69, ал. 2 ЗМДТ общината има задължение да уведомява лицата, които са задължени за такса битови отпадъци, за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. Но, противно на доводите на касатора, съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ няма характер на акт за установяване на задължение. Съобщението има уведомително предназначение, то не е правопораждащ юридически факт за възникване на задължението за такса битови отпадъци. Последното възниква ex lege с осъществяването на визираните в правната норма факти - наличието на определена в закона правна връзка между правния субект и имота и предоставянето/ползването на услугата. Когато правният субект е лице по чл. 64 ЗМДТ и услугата е предоставяна и ползвана, задължението за нейното заплащане е в размерите и сроковете, определени в закона, т.е. по аргумент от 69, ал. 1 ЗМДТ, в размерите и сроковете, определени в наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Задължението е дължимо в установените срокове, защото към момента на настъпването им, то вече е определено по размер. Всеки елемент, на основата на която се изчислява задължението е определен в нормативен акт и в актове на общинския съвет и на кмета. Последните са обнародвани или публично разгласени и задълженото лице знае избрания от него начин на ползване на услугата, а публичността на решенията на общинския съвет и на кмета му позволяват да определи размера на дължимата такса. Следователно издаването на акта за установяване на публично вземане не може да се приеме като начален момент, от който възниква задължението за заплащане на местна такса битови отпадъци. Задължението е вече възникнало, а издаденият акт само го констатира. За да се избегне затрудняването на задължените лица, законодателят е възложил на общината задължението да ги уведоми за размера на дължимата такса и срока за погасяване на вземането. Но пълното неизпълнение или неточното изпълнение на това задължение не може да обоснове недължимост на таксата в нормативно определения размер към нормативно определената дата. Това означава единствено, че когато са налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК, органът следва да определи чрез акт правилния размер на задължението. Самото уведомление цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на данъчното задължение. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ е и съдебното решение в частта, с която не е възприето становището на жалбоподателя за момента на възникване на задължението за плащане на такса за битови отпадъци, респ. определяне на задължението за лихви. Сроковете за плащане на таксата за битови отпадъци са определени в Наредбата, издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ, поради което невнасянето им в рамките на тези срокове, има за последица възникване на задължение за заплащане на лихви върху дължимите суми. Разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК предписва, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Анализът на нормативна уредба налага извод, че лихвата е дължима от момента, в който задължението е следвало да бъде платено в определения съгласно закона размер. Възражението на касатора, че лихвата е дължима от момента на издаване на акта за установяване на публично вземане е неоснователно, а изложените от решаващия съд аргументи в тази насока, се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. При липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора разноски не се присъждат, т. к. ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение