Решение № 15830 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2020 г.

Решение № 15830 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3557/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Марков, от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Камбуров срещу Решение № 1078 от 27.01.2020 г., постановено по адм. дело № 902/2019 г. по описа на Административен съд Хасково с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се уважат предявените искове, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Хасково в писмен отговор, взема подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Хасково се е развило по предявените от В. Марков против ОД на МВР Хасково обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0271-000235 от 27.07.2018 г., издадена от Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, отменена по съдебен ред с влязло в сила Решение № 837 от 7.11.2018 г. постановено по адм. дело № 773/2018 г. по описа на Административен съд Хасково, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 25.11.2018 г. до окончателното им изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове, приемайки, че не е установено по делото наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове. Правилно е прието в обжалваното решение, че ако и в случая да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, то не са установени останалите законови предпоставки – причинени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, подлежащи на обезщетяване. Предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди се основават на незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0271-000235 от 27.07.2018 г., издадена от Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, отменена по съдебен ред с влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 773/2018 г. по описа на Административен съд Хасково, при което е налице първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявените искове. Следва да се отбележи, че в исковата молба вредите се основават от отнемане на притежаваното от ищеца свидетелство за управление на моторно превозно средство с отменената заповед, но по делото е установено, че то е унищожено от БДС – Харманли на 29.06.2018 г., поради изтекъл срок на валидност, а ЗППАМ е издадена едва след това - на 27.07.2018 г. правилен и обоснован е изводът на съда, че искът за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение е неоснователен. От една страна неполученото трудово възнаграждение за октомври и ноември 2018 г., не произтича пряко и непосредствено от отменения административен акт, тъй като е резултат от ползвания от ищеца неплатен отпуск, а от друга, както бе посочено отнемането на СУМПС не е в резултат на отменената принудителна административна мярка. Липсата на пряка причинна връзка между отменената заповед за налагане на принудителна административна мярка и твърдения за настъпил вредоносен резултат води до неоснователност на предявения иск и правилно същият е бил отхвърлен. Настоящата инстанция счита, че съдът правилно е приел за неоснователна и претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по адм. дело № 773/2018 г. по описа на Административен съд Хасково. В процеса по това дело ищецът, при приложението на чл. 143 АПК е следвало да заяви искането си за присъждане на разноски и да търси произнасяне от съда. Правилно е прието в обжалваното решение, че неоснователен се явява и предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения като незаконосъобразен акт. В случая посочените като израз на въздействие последици от отменения административен акт не са доказани. В тежест на ищеца е да установи обективно състояние, произтичащо именно от отменения акт, от което да се изведе наличие на твърдените вреди, в пряка причинна връзка с него, което по делото не е сторено. В случая обосновано съдът от първата инстанция е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първостепенния съд. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата й редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение