Решение № 12169 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16444/2011 г.

Решение № 12169 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16444/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез процесуален представител Нели Игнатова, против решение № 1877/15.11.2011 г. по адм. д. № 1908/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, осми състав, с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1134/27.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на дружеството е определено допълнително задължение по ЕАД № 10BG003000H0100450/5.07.2010 г. - ДДС върху определената нова митническа стойност в размер на 506,56 лв., ведно с прилежащите лихви за забава. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0100450/5.07.2010 г. и е определено допълнително задължение за ДДС. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като въз основа на събраните доказателства неправилно е приложен материалния закон. Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. Съответна е разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства безспорно е установена подлежащата на плащане, а и реално платената цена на внесените стоки и не са налице основания за определянето й по чл. 36 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 г. на Съвета. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Правилно е възприето като краен резултат, че представените от дружеството доказателства доказват по безспорен начин реалната митническа стойност на стоката по ЕАД № 10BG003000H0100450/5.07.2010 г. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Тези изводи се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че на 5.07.2010 г. с 10BG003000H0100450/5.07.2010 г. "Садат" ООД е декларирал стока, представляваща "сив картон на рула, с широчина 80 мм, тегло 300 г/кв. м с тарифен код 4823908590, общо нетно тегло от 10 000,00 кг с държава на произход Турция, и декларирана митническа стойност в размер на 1875 евро или 3667,18 лв., под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление". Твърди се от митническия орган, че от направена съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Последвало е издаването на Решение № 1134/27.06.2011 г. на Началник Митница - Пловдив, с което административният орган е извел извод, че декларираната митническа стойност от вносителя е занижена и е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. на Съвета от 12.10.1002 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2.04.2007 г., митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с нормите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в хипотезите на б. "а" до б " г". По аргумент от чл. 30, § 1 от Регламента, само когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 29, последователно приложение следва да намерят методите по б. "а" до "г", докато се стигне до първата от тях, по която въпросната стойност може да се определи. Според § 2, б. "б", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Само в случай, че митническата стойност не може да се определи въз основа на договорната стойност на идентични стоки съгласно чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент № 2913/1992 г., то приложение следва да намери разпоредбата на б. "б", визираща като база договорната стойност на сходни стоки. Според чл. 142, § 1, б. "г" от Регламент № 2454/1993 г., "подобни" /сходни/ са тези стоки, които са произведени в същата страна и независимо, че не са напълно еднакви, имат подобни характеристики и сходни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение. Приложимата процедура при определяне на МОС по реда на чл. 30 от Регламент № 2913/1992 г. е уредена в Регламент № 2454/1993 г. Съгласно чл. 178, § 3 от същия, в случаите, когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно чл. 29 от МК, вносителят следва да предостави допълнителна информация във формата и по начина, изисквана от митническите власти. В случай, че и след изискването на допълнителна информация съмненията на митническите органи продължават, то същите са длъжни преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице в писмен вид, ако то желае, както и да му предоставят възможност за отговор - аргумент от чл. 181а, § 2 от Регламент 2454/1993 г. на Комисията /идентичен с чл. 102, ал. 2 от ППЗМ/. В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата, без да е обосновано с надлежни доказателства. Правилно административният съд е стигнал до извода, че "сив картон на рула, с широчина 80 мм, тегло 300 г/кв. м" и "картонена кутия за опаковка на акрилна прежда" не са "идентични стоки" по смисъла на чл. 142, § 1, б. "в" от Регламент № 2454/93 г., нито пък са "сходни стоки". В случая от дружеството е изискана информация на основание чл. 178, § 4 от Регламент 2454/1993 г. на Комисията, но впоследствие не е спазена процедурата по чл. 181а, § 2. Митническите органи не са уведомили вносителя за мотивите, на които се основават съмненията им и не са му предоставили реална възможност да отговори. Това процесуално нарушение следва да се квалифицира като съществено, тъй като пряко е повлияло на волята на административния орган и е имало за своя правна последица неправилното приложение на материалния закон. В резултат на опорочената процедура и в противоречие с чл. 35 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ, за митническия орган са останали неизяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Той е формирал извода си за занижаване на декларираната митническа стойност и по-висока цена на внесените стоки без да събере релевантните доказателства, обосноваващи изключването на чл. 29 и прилагането на методите по чл. 30, § 2 от Регламент № 2913/92 г. на Съвета съобразно предвидената в нормата последователност. Тяхната относимост не може да се обоснове единствено с посочените съмнения, без да се конкретизира кои са тези сходни стоки, какви са техните характеристики и как е установена тяхната по - висока цена. При липсата на изложени в тази връзка съображения в решението на Началника на Митница Пловдив, то следва да се направи извод, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е немотивирано. Правилен е изводът на съда, че не са били налице предпоставките да се изключи приложението на чл. 29 от Регламент № 2913/1992 г. при определяне на митническата стойност на внесените стоки, поради което при издаване на оспореното решение Началникът на Митница Пловдив неправилно е приложил материалния закон. При така установената с подлежаща на плащане договорна стойност на внесените стоки и при липсата на каквито и да е доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, методите за определяне на МОС по реда на чл. 30 от Регламент № 2913/1992 г. са неприложими. Така констатираните пороци на оспорения административен акт мотивират настоящия състав да приеме, че същият е незаконосъобразен. Като е достигнал до идентичен краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил обосновано и съобразено с материалния закон решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за адвокатска защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,