Решение № 6279 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 762/2009 г.

Решение № 6279 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 762/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Костадинов Николов, от гр. София против решение № 894 от 10.11.2008 г. по административно дело № 6375/2007 г. на Административен съд - София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, началникът на поделение 22320 в Министерството на отбраната не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. За да отхвърли оспорването на Георги Костадинов Николов, от гр. София за установяване неистинността на удостоверение, обр. УП 2 № 3877/09.11.2007 г. на началника на поделение 22320 в Министерството на отбраната, административният съд е приел, че издаденият административен акт отразява вярно релевантните за осигурителния доход на лицето факти. Установил е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган (началник на висшестоящо поделение на закритото 34 680 - Радомир, в което е работил жалбоподателя). Кредитирал е с доверие приетото по делото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза като компетентно изготвено. Съобразил е указанията, дадени на административния орган с решение № 9366/09.10.2007 г. по адм. дело № 4663/2007 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Твърденията на оспорващия, че при издаване на удостоверение УП 2 изх. № 3877/09.11.2007 г. не е посочено цялото му брутно месечно трудово възнаграждение преди уволнението му са верни, но не обосновават неистинност на оспорения документ. Същият е издаден в съответствие с чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, при съобразяване на чл. 134, ал. 1, чл. 230 и § 2 от ПЗР на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно чл. 9 от КЗОО (ред. 2000 г.) кадровите военнослужещи по ЗОВСРБ се осигуряват задължително върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от 10-кратния й размер. Минималната работна заплата за месец ноември 2000 г. е възлизала на 79.00 лева, а максималният осигурителен доход на 790.00 лева. На жалбоподателя е било изплащано обезщетение за оставане без работа след уволнението (заповед № КВ-3076/13.12.2000 г. на министъра на отбраната) в размер на 790.90 лева. Върху същата сума са начислявани и внасяни осигурителни вноски до отмяната уволнението като незаконно с решение № 47/01.11.2001 г. по адм. дело № С-28/2001 г. на Върховния административен съд. По същите съображения не е отчетена и получената за 2001 г. 13-заплата. При определяне на осигурителния доход за 2002 г. е точно е посочен годишния доход на оспорващия в качеството му на кадрови военнослужещ, попадащ в кръга на осигуряваните по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО лица и законосъобразно осигурителните вноски не са включени в калкулираната сума. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение