Решение № 11064 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3753/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сайдбърнс ЕООД, гр. Ямбол чрез процесуалния си представител адв. М. Христова срещу решение 26/21.02.2023 г., постановено по адм. дело 333/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-203-0094070/21.11.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Бургас в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б а и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект барбър шоп, находящ се в гр. Ямбол, ул. Любен Каравелов 32, стопанисван от Сайдбърнс ЕООД и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излага оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал изложените в жалбата оплаквания, свързани с липсата на фактически и правни основания за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. В тази връзка счита, че изложените мотиви в заповедта относно продължителността на мярката са общи и почиват единствено на хипотези, който не са съобразени с конкретния случай и тежестта на нарушението. Касаторът счита, че налагането на ПАМ не съответства и на предвидените в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип на съразмерност, което налага извод за нейната незаконосъобразност. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. Е. Егов в представен по делото писмен отговор, я оспорва и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-203-0094070/21.11.2022г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Сайдбърнс ЕООД е наложено запечатване на търговски обект - барбър шоп, находящ се в гр. Ямбол, ул. Любен Каравелов 32, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 17.11.2022 г. при контрола покупка на 1 бр. одеколон на стойност 10,00 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу цитираната по горе заповед за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел на първо място, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно заповед ЗЦУ - 1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Решаващият състав е тълкувал приложимата разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б а от ЗДДС и е приел, че при констатирано от органите по приходите нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност и правилно, в съответствие с материалния закон в конкретния случай, при безспорно установено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/13.12.2006 г./ е наложена принудителната мярка. По отношение определената с оспорената заповед продължителност на срока на мярката съдът е посочил, че органът действа в условията на оперативна самостоятелност и в тази връзка е изложил мотиви, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца. Съдът е приел, че неиздаването на касова бележка, т.е. неизпълнението на нормативно установеното задължение за отчитане на всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка, винаги води до негативни последици за фиска и е индиция за укрити доходи и съответно до отклонение от данъчно облагане, поради което е обосновал извод, че с определянето на 14-дневен срок на процесната ПАМ, административният орган е издал законосъобразен акт, съобразен с принципа за съразмерност и в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на мярката. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. одеколон на стойност 10,00 лв. представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба. Извършеното нарушение се доказва от констатациите на проверяващите приходни органи, изложени в протокол за извършена проверка. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е опровергано от жалбоподателя в хода на развилото се оспорване в първоинстанционно производство и в този смисъл неоснователно се поддържа от касатора, че към момента на извършване на проверката обектът не е работел и не е осъществявана продажба. Видно от съдържанието на съставения протокол от извършена проверка 0094070/17.11.2022 г., същата е с начален час 14:53 ч., при работно време на обекта на 17.11.2022 г. /четвъртък/ от 09:00 ч. до 17:00 ч. и констатираните факти и обстоятелства от проверяващите, а именно извършването на контролна покупка, за която не е издаден фискален касов бон, са приети без възражения от М. Мехмедов, управител на Сайдбърнс ЕООД. Спорът между страните по делото се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Законодателят в чл. 186, ал. 1 ЗДДС е регламентирал, че този срок се налага от органа по приходите до 30 дни. Настоящият касационен състав намира за основателни доводите на касатора, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е мотивирана по отношение на продължителността на срока на мярката. Както правилно сочи и първоинстанционният съд, при налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка обаче органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Задължението на административния орган да изложи мотиви за срока произтича от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение да не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви за извършеното нарушение което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона, както основателно посочва и касаторът. В акта липсват данни за извършен от страна на приходната администрация анализ по отношение на местонахождението на обекта, клиентопотока, потребността на предлаганите стоки, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. От друга страна, изложените данни досежно средно - дневния оборот на процесния търговски обект, наличието на непогасени публични задължения и декларираните финансови резултати от дейността на дружеството не са анализирани, нито тяхната относимост към продължителността на определения срок. В конкретния случай не става ясно как е формирана волята на издателя на акта да определи срока на мярката около средния предвиден от законодателя в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, като не се установява кои обстоятелства са приети за значими и каква е тяхната тежест. При така установеното следва да се приеме, че в оспорената заповед за налагане на ПАМ липсват мотиви относно продължителността на срока на мярката, което препятства съда да осъществи дължимата проверка за съответствието на определения от административния орган срок с целта на закона, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и са налице сочените от касатора отменителни основания, което води до отмяна на постановеното от него решение. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-203-0094070/21.11.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности - гр. Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба за разноски, такива се дължат за двете съдебни инстанции в размер общо на 1 520 лв., представляващи заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение