Решение № 13391 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2013 г.

Решение № 13391 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив против решение № 19/7.01.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 942/2012 г., с което е отменен издаденият на "Ти Ви Би" ООД град Димитровград ревизионен акт № 16251100412/23.12.2011 г. от орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 220/27.02.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнение град Пловдив в обжалваната част. В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради противоречието му с процесуалния и материален закон и необоснованост. Конкретните доводи се отнасят до неправилност на изводите, че наличието на доставка на строителни материали по процесните 22 броя фактури е доказано. Касаторът твърди, че истинността на документите, които съдът е кредитирал като годни писмени доказателства за установяване момента на прехвърляне правото на собственост - стокови разписки, товарителници и т.н., e оспорена в хода на ревизионното производство съгласно мотивите на ревизионния акт. В тази връзка счита, че съдът не е съобразил разпределението на доказателствената тежест по чл. 193 от ГПК и общото правило по чл. 170, ал. 2 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, което нарушение е довело до неправилни изводи относно приложението на материалния закон - чл. 68 във връзка с чл. 6 от ЗДДС и чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото, касаторът счита, че не е доказано действителното осъществяване на доставките на строителни материали по спорните фактури. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Ти Ви Би" ООД. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - "Ти Ви Би" ООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения развити в представения писмен отговор от 14.02.2013 г. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и наличие на твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество и след проверка на съдебния акт съгласно чл. 218 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения: С оспорения пред Административен съд - Пловдив ревизионен акт № 16251100412/23.12.2011 г. от орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 220/27.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнение" град Пловдив на "Ти Ви Би" ООД е отказано право на данъчен кредит както следва: в размер на 115 227.06 лева по 22 фактури, с предмет доставка на строителни материали, издадени от "Кал Крац" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 02 и м. 03.2011 г. и в размер на 75 000.06 лева по 6 фактури за доставка на строителни материали, издадени от "Фин Плас" ЕООД за данъчен период м. 03.2011 г. За да отмени ревизионния акт в обжалваната част, съдът е приел за доказано реалното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и наличието на материалноправните предпоставки по чл. 68 от ЗДДС за възникване и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури. Този извод е мотивиран с подробен анализ на представените по делото писмени доказателства, които като неоспорени относно тяхната истинност съдът е кредитирал във връзка приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Решението е правилно. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. Според общото правило на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Съгласно ал. 2 на цитираната норма, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В конкретния случай предмет на всички спорни доставки от "Кал Крац" ЕООД и "Фин Плас" ЕООД са строителни материали - вещи, определени по своя род, поради което прехвърлянето на правото на собственост правилно е преценявано от първоинстанционния съд в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Установената от административния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Правните изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част са направени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. От представените при ревизията стокови разписки, подписани между прекия доставчик и ревизираното дружество се установява по несъмнен начин индивидуализирането на стоките, предмет на доставки от "Кал Крац" ЕООД и "Фин Плас" ЕООД. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът в нарушение на чл. 193 от ГПК и общото правило за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 2 от АПК е кредитирал частни документи, които са оспорени относно тяхната истинност. В съдебното производство по чл. 156 и сл. от ДОПК не са предвидени специални правила за събиране на писмени доказателства. Поради това и на основание § 2 от ДР на ДОПК субсидиарно приложими са правилата по ГПК. По силата на чл. 193 от ГПК истинността на представен от страната документ може да бъде оспорена най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на съдебното заседание. Касае до съдопроизводствени действия на страните, поради което нормата на чл. 193 от ГПК е приложима единствено в съдебната фаза на обжалване на ревизионния акт, а не в хода на административното производство по неговото издаване и при обжалването му по административен ред. В конкретния случай касаторът твърди, че оспорването на събраните при ревизията частни документи - складови разписки, товарителници, пътни листи и т.н. е направено в мотивите на ревизионния акт, а не в хода на съдебното производство. Това изявление няма характер на съдопроизводствено действие по смисъла на чл. 193 от ГПК и не поражда за съда задължението да предприеме посочените в чл. 194 от ГПК процесуални действия и да извърши проверка за истинността на документа, съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 от ГПК. В това отношение са основателни доводите на процесуалния представител на "Ти Ви Би" ООД, изложени в писмения отговор на касационната жалба, че мотивите на органите по приходите, относно доказателствената сила на представените частни документи, не представляват оспорване на тяхната истинност по смисъла на чл. 193 от ГПК. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК посочените в акта фактически и правни основания подлежат на проверка, като част от съдебния контрол за законосъобразност на ревизионния акт. Процесуалното действие на страната по чл. 193 от ГПК има последица изключването на неистинския документ от доказателствения материал по делото /арг. от 194, ал. 2 от ГПК/. При липсата на такова оспорване, съдът законосъобразно е приел, че представените в хода на ревизията частни документи следва да бъдат ценени като годни писмени доказателства. Въз основа на така представените доказателства, обсъдени в съвкупност със заключението на ССЕ, правилно в обжалваното решение е прието, че са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по фактурите, издадени на ревизираното дружество от "Кал Крац" ЕООД и "Фин Плас" ЕООД и че данъчното събитие по тези доставки е настъпило към момента на индивидуализиране на строителните материали, чрез тяхното предаване. Възраженията в касационната жалба, че представените складови разписки не съдържат означение за мястото на предаване на стоките и данни за качеството на подписалите ги лица, не оборват тези изводи, тъй като предаването на стоките между страните по пряката доставка, се подкрепя и от записванията в счетоводството им, чиято редовност е проверена в хода на съдебното производство чрез назначената ССЕ, включително и по отношение движението на материалните запаси. Сделките за доставка на строителни материали между "Ти Ви Би" ООД и "Кал Крац" ЕООД, респективно между ревизираното дружество и "Фин Плюс" ЕООД са търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, поради което и на основание чл. 301 от ТЗ действия без представителна власт на лицата, подписали разписките, следва да се считат потвърдени от търговските дружества, които не са се противопоставили на извършването им. По делото не са налице доказателства за такова противопоставяне, а са представени такива за осчетоводяването на сделките в процесните данъчни периоди и завеждане, респективно отписване на стоките, предмет на доставка. Видно от заключението на вещото лице налице е съответствие по вид и количество между фактурираните стоки и тези, посочени в стоковите разписки. Според изготвената подробна справка - приложение към заключението, експертът е проследил и установил използването на строителните материали за осъществяването на последващи доставки на строителни услуги, по които "Ти Ви Би" ООД е изпълнител. Заключението не е оспорено страните, поради което законосъобразно е кредитирано от съда. Доводите на касатора, че назначеният от съда експерт не разполага с компетентност да установи влагането на материалите в строителна дейност, са неоснователни. Справката е изготвена въз основа на счетоводните данни за изписване на стоките, област, в която назначеното от съда вещо лице разполага със специални знания. Видно от констативната част на заключението при проверката в счетоводството на "Ти Ви Би" ООД, "Кал Крац" ЕООД и "Фин Плас" ЕООД, е установена аналитична счетоводна отчетност на материалните запаси, която позволява проверката за наличност и движението на стоките, предмет на процесните доставки. При наличието на доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху стоки по пряката доставка, съдът правилно е приел, че липсата на плащане по фактурите /към "Фин Плюс" ЕООД/ не е основание по чл. 68 от ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит. Правилно и в съответствие с тълкуването на чл. 167, чл. 168, б. "а", чл. 178 б. "а", чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, дадено от СЕС в решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, първоинстанционния съд е приел, че при доказано осъществяване на доставки на стоки и наличие на останалите материалноправни предпоставки по чл. 68 и сл. от ЗДДС, правото на приспадане не може да бъде отказано поради това, че доставчикът не е в състояние да осъществи доставката, тъй като не е разполагал с материална и техническа обезпеченост, търговски обекти и т.н., в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. С оглед на всичко изложено, се налага краен извод, че решението, с което е отменен ревизионния акт като незаконосъобразен и е признато право на данъчен кредит на "Ти Ви Би" ООД за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 02 и м. 03.2011 г. по фактури, издадени от "Кал Крац" ЕООД и "Фин Плюс" ЕООД е обосновано и е постановено при спазване на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане от ответника по касация, дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" следва да бъде осъдена да му заплати разноски за касационното производство в размер на 5 520 лева, съгласно приложените писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие от 10.09.2013 г. и платежно нареждане от 12.09.2013 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,