Решение № 366 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5555/2007 г.

Решение № 366 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5555/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 18.06.2007 г. по в.гр. дело № 1566/2006 г., с което е отменено частично решение № 23 от 2.05.2006 г. по гр. дело № 1448/2004 г. на Софийския градски съд, I-12 състав, съгласно чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) спорът е решен по същество като е отхвърлен иск за заплащане на законна лихва върху сумата 4 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за периода от 26.03. до 18.09.2003 г. както и за заплащане на законна лихва върху сумата 6 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.07. до 18.09.2003 г. и в оставената в сила уважена част за 10 000 лева неимуществени вреди, и отхвърлената част общо за сумата 50 000 лева неимуществени вреди. Недоволни от въззивното решение са двете страни, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че са налице касационните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касаторът-ищец Г. П. В. ЕГН ********** е недоволен от съдебния акт в отхвърлената част като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, освен това е необосновано и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 6 ЗОДОВ искът за присъждане на неимуществени вреди не е един, а са два тъй като се касае до две различни хипотези на допуснати нарушения от ответната страна-бездействие и активни действия, при което определеното обезщетение е занижено, а законната лихва се дължала от 26.03.2003 г., когато наказанието "лишаване от свобода" е с изтекъл срок понеже е било изтърпяно предварително. Касаторът-ответник П. на Р. Б. е недоволен от съдебния акт в уважената част като претендира за отмяната му поради нарушение на материалния закон и необоснованост при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Представителят на П. на Р. Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и оспорва тази на ищеца. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното въззивно решение апелативният съд е приел, че ищецът е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда по нохд № 10539/2001 г. на Софийския районен съд за извършено деяние по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 54 НК и със същата присъда на основание чл. 25 във връзка с чл. 23 НК наказанието е кумулирано с наказанието, определено с присъда по нохд № 409/1997 г. на Софийския военен съд. Взето е предвид, че ищецът е изтърпял в повече 9 месеца и 29 дни от определеното му с влязла в сила присъда наказание - една година лишаване от свобода, поради което е налице хипотезата на чл. 2, т. 6 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в уважения размер. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Разгледани по същество тази на Върховна касационна прокуратура е частично основателна за разликата над сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, присъдени на основание чл. 2, т. 6 ЗОДОВ. В останалата обжалвана част решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които апелативният съд е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посочените факти законосъобразно решаващият съд е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 2, т. 6 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за репариране на неимуществени вреди, при което правилно е определен и началният момент на лихвата за забава на основание чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова именно следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Предвиденото в чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възмездява главно страните или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. В този смисъл са указанията, дадени до съдилищата с ППВС № 4/1961 г. С ППВС № 4/1968 г. бяха дадени указания какво означава понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД и кои обстоятелства следва да се преценяват и да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В случая с оглед характера на деянието, режима, при който е изтърпяно наказанието настоящата инстанция намира, че с оглед обществения критерий за справедливост присъденият размер на обезщетението над 3 000 лева е недоказан. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр.1 ГПК (отм.) касационната жалба на ответната страна следва да се уважи за посочения размер. Решавайки спора по същество настоящата инстанция приема, че с оглед обема на претърпените/и доказани/ болки и страдания и икономическия критерий за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД сумата 3 000 лева удовлетворява изискването за ангажиране отговорността на основание чл. 2, т. 6 ЗОДОВ за репариране на обезщетение за неимуществени вреди след кумулиране наказанието по двете присъди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение