Решение № 13242 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7643/2020 г.

Решение № 13242 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7643/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Радков от [населено място], [община], срещу решение № 73/1.04.2020 г. по адм. д. № 409/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, поправено с решение № 101/21.05.2020 г. по същото дело, с което е отхвърлено оспорването му против решение № 1040-10-38/21.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/8.07.2019 г., на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Ловеч. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по обжалвания от него административен акт. Решението е в противоречие с разпоредбите на чл. 70 и сл. от КСО за определяне на размера на пенсията. Възразява срещу начина, по който е определен индивидуалният му коефициент. Не е взет предвид доходът му в периода от 1.01.1991 г. – 31.12.1993 г. в размер на 49056, 00 лв., нито доходът му от 1.01.1997 г. до 30.06.1999 г. – 9 780, 00 лв. Заявява, че не дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, както е осъден. Във втора касационна жалба подадена срещу решение № 101/21.05.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 73/1.04.2020 г. по адм. д. № 409/2019 г., оспорва решението като незаконосъобразно и недопустимо. Претендира разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Ловеч, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на административния съд като правилно. Излага подробни съображения в писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационните жалби, намира следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледани по същество, са неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Допуснатата фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение – погрешно посочване на номера на обжалвания административен акт, е била отстранена по реда на чл. 175 от АПК с издаване на съдебно решение, подлежащо на обжалване по същия ред пред настоящата касационна инстанция. Този смисъл са неоснователни доводите за недопустимост на решението на Административен съд Ловеч с № 73/1.04.2020 г. по адм. д. № 409/2019 г., поправено с решение № 101/21.05.2020 г. По делото се установява, че по заявление вх. № 2113-10-6/4.01.2019 г. на М. Радков и приложени към него документи за осигурителен стаж и доход, с разпореждане № [ЕГН]/31.01.2019 г., му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, считано от 4.01.2019 г. пожизнено, на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО - 207, 60 лв., до определянето на размера й по реда на КСО. Пенсията е отпусната на лицето при навършени [възраст] и осигурителен стаж, както следва: от ІІ категория труд – 16 г. 10 м. 17 дни и от ІІІ категория труд – 15 г. 02 м. 03 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд по чл. 104 от КСО – 36 г. 03 м. 09 дни. С разпореждане № [ЕГН]/3.05.2019 г. е изменена ЛПОСВ, считано от 4.01.2019 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за осигурителен стаж и възраст /НПОС/. Определен е осигурителен стаж от ІІ категория труд 16 г. 10 м. 17 дни, от ІІІ категория труд 15 г. 04 м. 04 дни, общ осигурителен стаж ІІІ категория по чл. 104 от КСО – 36 г. 05 м. 10 дни. Общият осигурителен доход, определен съгласно чл. 70, ал. 2 от КСО, за периода 1.02.2000 г. -3.01.2019 г. е 44 639, 75 лв., индивидуален коефициент – 0. 5266, определен съгласно чл. 70, ал. 9, изречение първо и второ от КСО, при средномесечен осигурителен доход за страната за 01.2018 г. – 12.2018 г. - 889. 90 лв., доход за изчисляване размера на пенсията – 889. 90 лв. * 0. 5266 – 469. 62 лв., проценти осигурителен стаж 36 г. 5 м. * 1. 2 % = 43, 70 %, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, 43, 70 % от 468. 62 – 204. 79 лв. На основание чл. 70, ал. 12 от КСО е определена пенсията в минимален размер – 207, 60 лв., считано от 4.01.2019 г. След събрани допълнителни данни за осигурителния стаж и възраст на Радков, с разпореждане № [ЕГН]/8.07.2019 г., е изменена ЛПОСВ, считано от 4.01.2019 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО. Осигурителният стаж е - от ІІ категория труд 16 г. 10 м. 17 дни, от ІІІ категория труд 15 г. 04 м. 04 дни, общ осигурителен стаж ІІІ категория по чл. 104 от КСО – 36 г. 05 м. 10 дни. Общ осигурителен доход по чл. 70, ал. 2 от КСО за периода 1.02.2000 г. -3.01.2019 г. в размер 44 644, 07 лв., индивидуален коефициент съгласно чл. 70, ал. 9, изречение първо и второ от КСО - 0. 5385. При средномесечен осигурителен доход за страната за 01.2018 г. – 12.2018 г. - 889. 90 лв., доходът за изчисляване размера на пенсията е 889. 90 лв. * 0. 5385– 479. 21 лв., проценти осигурителен стаж 36 г. 5 м. * 1. 2% = 43, 70%. Пенсията съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО е 43, 70 % от 468. 62= 209. 41 лв. На основание чл. 70, ал. 12 от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от ЗБДОО/2019 г., ЛПОСВ е определена в минималния размер 219, 43 лв. от 1.07.2019 г., платима считано от 4.01.2019 г. М. Радков е подал жалба срещу разпореждане № [ЕГН]/8.07.2019 г. до директора на ТП на НОИ Ловеч, който с процесното решение № 1040-10-38/21.08.2019 г. потвърждава разпореждането. Радков е оспорил решение № 1040-10-38/21.08.2019 г. пред Административен съд Ловеч, който с решение № 73/1.04.2020 г. по адм. д. № 409/2019 г., поправено с решение № 101/21.05.2020 г. е отхвърлил жалбата му. Видно от приложените в административната преписка доказателства, Радков е подал също така заявление вх. № 21107-10-71/26.07.2019 г. /л. 53 да му бъде преизчислена пенсията по § 22ц от ПЗР ЗИД КСО, въз основа на 3-годишен базисен период 1.01.1991 г. – 31.12.1993 г., посочвайки УП-2, което е в пенсионното досие № 82-09.11.2017 г. от "Едро строй" АД, гр. Етрополе. По заявлението е издадено разпореждане № [ЕГН]/28.08.2019 г. /л. 56 по адм. д. № 409/2019 г. /, с което на основание § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е изменено разпореждане № [ЕГН]/3.05.2019 г. и е изчислена пенсията за осигурителен стаж и възраст от 4.01.2019 г. пожизнено при осигурителен стаж, както следва: от ІІ категория труд 16 г. 10 м. 17 дни, от ІІІ категория труд 15 г. 04 м. 04 дни, общ осигурителен стаж ІІІ категория по чл. 104 от КСО – 36 г. 05 м. 10 дни. Индивидуалният коефициент на Радков е изчислен с разпореждане № [ЕГН]/ 28.08.2019 г., по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, съгласно нормативната уредба, приложима до 1.01.2019 г. За периода 1.01.1991 г. – 31.12.1993 г. общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ - 49056. 00 лв.; осигурителен доход за периода 3.01.1997 г. – 30.06.1999 г. – 9780 лв.; осигурителен доход за периода 1.07.1999 г. – 3.01.2019 г. - 44644. 07 лв.; общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ – 44653, 85 лв. Индивидуалният коефициент е 0. 584. Индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО, с разпореждане № [ЕГН]/3.05.2019 г. е 0. 5385. На основание § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, след извършена преценка за по-благоприятния размер на индивидуалния коефициент, се установява, че индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл.-70, ал. 4-7, т. 1 и ал. 11 от КСО, е по-благоприятен за лицето, поради което размерът на пенсията се определя с индивидуален коефициент – 0. 584. Същият приложен към средномесечния осигурителен доход за страната за 01.2018 г. -12.2018 г. – 0. 584 * 889. 90 лв. = 519. 70 лв. Проценти осигурителен стаж – 36 г. 5 м. * 1. 2 % = 43. 70 %. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО – 43. 70 % от 519. 70 лв. = 227. 11 лв. Считано от 4.01.2019 г. по този ред, пенсията е определена в размер 100 % от 227. 11 лв.. Така определена е личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Радков с разпореждане № [ЕГН]/ 28.08.2019 г., което обаче не е предмет на настоящото съдебно производство. То е издадено по отделно заявление на Радков, подадено на 26.08.2019 г., т. е. след издаване на процесното разпореждане № [ЕГН]/8.07.2019 г., потвърдено с решение № 1040-10-38/21.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч. Тези актове няма как да са били съобразени със заявлението по § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, направено от Радков след издаването им. В този смисъл са неотносими и неоснователни касационните доводи за несъобразяване на подаденото впоследствие заявление /от 26.08.2019 г. / за преизчисляване на пенсията по § 22ц от ПЗР на КСО. Не е относимо към правния спор и представеното в настоящото касационно производство разпореждане № [ЕГН]/1.04.2020 г. за преизчисляване на ЛПОСВ на Радков. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установявайки доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове. Поради това и е направил обоснован извод, че правилно е изчислено изменението на пенсията на касатора с разпореждане № [ЕГН]/8.07.2019 г., потвърдено с решение № 1040-10-38/21.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч. Претендираната от М. Радков възможност по § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО се явява приложима по отношение на него, но за нея е подадено отделно заявление от лицето, по което с разпореждане № [ЕГН]/ 28.08.2019 г., е извършено преизчисляването, сравнението и изменението на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 35 от 2019 г.) влиза в сила на 4.05.2019 г. Съгласно § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 35 от 2019 г.), до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. От друга страна, в § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е предвидено, че в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. Заявление вх. № 2111-10-6/4.01.2019 г. от М. Радков, по което е постановено разпореждане № [ЕГН]/8.07.2019 г., потвърдено с процесното решение № 1040-10-38/21.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч., е с искане да му се отпусне ЛПОСВ, без да е направен избор за начина на изчисляване на пенсията, поради което не е налице хипотезата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО. Касаторът е подал заявление на 4.01.2019 г. за отпускане на пенсия, т. е. с начална дата след 31.12.2018 г., но не в 6-месечния срок от влизане в сила на закона на 4.05.2019 г. Производството по това заявление не е било висящо, както предполага нормата, защото пенсията е отпусната с разпореждане №[ЕГН]/31.01.2019 г. /л. 43 на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ловеч, считано от 4.01.2019 г., което е влязло в сила. Това разпореждане е изменено с разпореждане № 407073023/03.05.2019 г. /л. 47 на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква"д" от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС. С писмо изх. № 1029-10-2002/23.05.2019 г. /л. 48 от началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – Ловеч до "Мират Груп" ООД е поискано да уточнят за М. Радков за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. броят на месеците, за които е установено сумарно отчитане на работното време и поредността на месеците в периода на сумарно отчитане, както и за месец януари 2019 г. за кои дни се отнася извънредния труд и неплатения отпуск. С писмо изх. № 1029-10-2092/23.05.2019 г. от управителя на "Мират Груп" ООД до ТП на НОИ – Ловеч, е отговорено на поставените въпроси, въз основа на което е издадено разпореждане № [ЕГН]/8.07.2019 г., потвърдено с процесното решение № 1040-10-38/21.08.2019 г. Гореизложеното се подкрепя и от заключението на приетата по адм. д. № 409/2020 г. съдебно-икономическа експертиза, съгласно което при изчисляване размера на пенсията на касатора са спазени всички нормативни изисквания, като осигурителният стаж, категория труд, осигурителен доход и месечна сума за изплащане отговарят на приложените от оспорващия документи. Относно възражението на Радков за полученият нисък размер на пенсията, сравнен с този на негови колеги, следва да се вземе предвид посоченото в заключението на СИЕ. Вследствие на анализа за целите на експертизата, е достигнат извод, че ниският размер на пенсията на жалбоподателя, се дължи на това, че същият е осигуряван на минималната работна заплата за страната през повече от годините включени в периода 2000-2019 година. През останалия период е осигуряван с 20-50 лв. повече от минималната работна заплата. Трудовият му стаж е полаган с множество прекъсвания, ползвал е многократно неплатен отпуск. Поради това осигурителният му доход за периода 1.02.2000 г. –3.01.2019 г. е 44644, 07 лв. при средномесечен осигурителен доход за страната /на база обявени статистически данни/ е 82904, 49 лв. и индивидуалния му коефициент – 0, 5385 /определен в Разпореждане № [ЕГН]/8.07.2019 г. /. Съгласно СИЕ, на база подадено впоследствие заявление от М. Радков е направено преизчисление на пенсията му на основание § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, в която е посочил трите последователни години от 1.01.1991 г. –31.12.1993 г., които желае да участват в преизчислението. Осигурителният му доход за тези години /и според констативната част на СИЕ/ е в размер на 49056, 00 лв., индивидуалния му коефициент – 0, 584, нов размер на пенсията му 227, 11 лв. Според СИЕ, всички други данни, участващи в изчислението са идентични с тези в процесното разпореждане, като новият размер на пенсията му също е изчислен правилно. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено в същия смисъл и по съображения, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице твърдените касационни основания. При този изход на спора следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Възнаграждението е съобразено с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е депозирал писмен отговор със съображения по съществото на спора. Възраженията на касатора срещу присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция и с първоинстанционното решение са неоснователни, поради наличието на реално осъществена дейност по процесуално представителство на ответника и в двете инстанции, от валидно и своевременно упълномощено в първата инстанция лице с юридическа правоспособност – юрк. Т. Кирилова. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,