Решение № 16595 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2013 г.

Решение № 16595 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едвард Вартан Нерсезян, гр. Варна, чрез проц. представител адв. Лусин Гарабед Измирлиян, против Решение № 1343/29.05.2013 г., постановено по адм. д. № 1149/2013 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Едвард Вартан Нерсезян против Заповед № КД-14-03-117/15.01.2013 г. на началника на СГКК Варна, с която е отказано изменението в КК и КР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, състоящо се в обединение на поземлени имоти с идентификатори 10135.2552.2583, 10135.2552.2584, 101135.2552.2585 и 10135.2552.2586, в резултат на което в КК се отразява ПИ с идентификатор 10135.2552.4090, като в КР се вписва собственост на Агопю Крисов с документ за собственост - крепостен акт № 416/1908 г., дело № 573. Съдът е отхвърлил жалбата на неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до следните правни изводи. След като е изследвал изложената фактическа обстановка е констатирал, че правилно административният орган е отказал исканото изменение от жалбоподателя Нерсезян. Прието е, че процесните имоти са идентични с ПИ 2976 по кадастралния план от 1973 г. и с ПИ 12756 от 1956 г. както и че тези имоти са отчуждени с протокол № 61/26.11.1960 г. на председателя на ГНС-Варна за "Склад за топливо" в м. "Камен дере". В резултат на изложеното решаващият съд е извел извод, че жалбоподателите нямат качеството на "заинтересувано лице" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР. Относно правния интерес - жалбоподателят е участник в административното производство, органът му е отказал удовлетворяване на искането, отказът представлява индивидуален административен акт - естествено се налага извод, на общо основание, че жалбоподателят е правно легитимирано заинтересувано лице. В о. с. з. от 21.05.2013 г. (стр. 66 и 67) решаващият съд е заличил като заинтересувано лице Община Варна като правилно е приел, че липсват доказателства в тази връзка. В същото преме се е позовал на писмо, изходящо от Общината, че процесните имоти са отчуждени с протокол № 61/26.11.1960 г. на председателя на ГНС-Варна за "Склад за топливо" в м. "Камен дере", което обстоятелство, не само че не се подкрепя от каквото и да е доказателство, но и косвено е налице индиция, че имотите не са общинска собственост, тъй като, не само че няма акт за общинска собственост, но и в регистъра имотите са записани като такива с неизвестен собственик. Неправилно, в тази връзка, в решението е изтъкнато и обстоятелството, че неподписването на акта за непълноти и грешки от Община Варна сочи на спор за материално право. Настоящият съд споделя касационния довод, че установяването на идентичността на ПИ 2976 по кадастралния план от 1973 г. и ПИ 12756 от кадастрален план 1956 г. и поземлени имоти с идентификатори 10135.2552.2583, 10135.2552.2584, 101135.2552.2585 и 10135.2552.2586 от действащата КК е основен въпрос за спорните правоотношения. За изясняването му решаващият съд не е дал съответните указания съобразно реда, установен в чл. 171, ал. 4 АПК. Налага се извод, че АС Варна е постановил неправилно решение, при неизяснена фактическа обстановка. Решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, при което ще следва да се назначи вещо лице, което да изясни процесните имоти, предмет на това производство - идентични ли са с акта за собственост на жалбоподателя и ако това е така - делото да се върне като преписка на административния орган за произнасяне по исканото вписване. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. За разноски настоящият съд не се произнася, тъй като такива не са поискани, а и няма данни да са направени. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав