Решение № 4150 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2012 г.

Решение № 4150 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на старши инспектор при РД - София на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощника си юрисконсулт Бл. Палозова, против решение № 4229 от 20.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1245/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което са отменени дадените от касатора задължителни предписания на "Хенди Тел" ЕООД, гр. София, отразени в констативен протокол № К-148256 от 5.01.2012 г. и КЗП е осъдена да заплати разноските по делото. Навежда касационни оплаквания за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Твърди, че оспореният от "Хенди Тел" ЕООД констативен протокол не съдържа белезите на административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и не е издаден от орган по чл. 165, ал. 4 от Закона за защита на потребителите. Счита, че този акт е част от процедурата по извършвания от КЗП контрол по реда на ЗЗП и не подлежи на контрол извън проверката на крайния акт по чл. 230 от ЗЗП. Иска отмяна на съдебното решение. Ответникът "Хенди Тел" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба по наведените в нея оплаквания за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. "Хенди Тел" ЕООД е обжалвало дадените на дружеството задължителни предписания на старши инспектор при РД - София на Комисията за защита на потребителите, отразени в констативен протокол № К-148256 от 5.01. 2012 г. Протоколът е съставен на основание чл. 193, т. 2 от ЗЗП, в производството по контрол по реда Глава Десета от ЗЗП, образувано по жалба на потребителя Цветан Антов. Единственият касационен довод е за недопустимост на съдебното производство, тъй като обжалваният акт няма самостоятелно правно значение и представлява междинен акт, постановен в процеса на подготовка на издаването на крайния административен акт. Касаторът е развил съображения, че правни последици за адресата на издадените задължителни предписания настъпват едва при неизпълнението им, когато се съставя акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който се налага санкция на основание чл. 230 от ЗЗП в процедура по Закона за административните нарушения и наказания. За да разгледа спора по същество, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното задължително предписание е индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, тъй като има правообвързващ ефект и изпълнението му е скрепено с държавна принуда. Разпоредбата на чл. 193, т. 2 от Закона за защита на потребителите вменява задължение на длъжностните лица от контролните органи, посочени в чл. 191 от този закон, да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Тези задължителни предписания са волеизявление на компетентния административен орган, с което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. А неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт в чл. 230 от ЗЗП, с който правната норма свързва реализиране на административнонаказателна отговорност. Ето защо пораждането на самостоятелен правен ефект върху адресата не характеризира тези актове като част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Изводът за характера на задължителните предписания по чл. 193, т. 2 от ЗЗП на индивидуален административен акт се налага и при сравнителното тълкуване на тази разпоредба и нормата на чл. 230, във вр. с чл. 233 от ЗЗП. Това налага да бъдат разграничени фактическият състав на издаването на задължителните предписания и този на последиците от тяхното неизпълнение. Осъществяването на административно-наказателната отговорност по чл. 230 от ЗЗП е свързано с неизпълнение на даденото предписание. Фактическият състав включва установяване на факта на виновно неизпълнение на предписанието. В производството по установяване на този правнорелевантен факт административно-наказващият орган проверява доколко е установен фактът на неизпълнение, той не може да подлага на преценка съответствието на предписанията със закона. От своя страна, адресатът на тези задължителни предписания не може да предявява възражения в производството по ЗАНН, като се позовава на допусната от органите по чл. 191 от ЗЗП незаконосъобразност на предписанията. Предвид изложеното, решението на Административния съд - София град е постановено при правилно приложение на закона и следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от пълномощника на ответника и представените доказателства, в полза на "Хенди Тел" ЕООД следва да се присъдят разноски за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. с чл. 7, т. 4, вр. с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд